Решение № 392 от 21.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. ***, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Т.а при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Т.а Търговско дело № 20235500900238 по описа за 2023 година

Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че Д. Д. Н. е пострадал при ПТП на 26.10.2022 г. около 20.40 ч. по път II1-664, км.4. между, с. *** и гр. **. Ищецът пътувал на задна дясна седалка в л.а. „**, мод. „**“, с peг. № ***, управляван от водача Т. Т. П., с ЕГН **********. На км. 4 водачът губи управление над автомобила, в резултат на което последният излиза извън платното за движение и се удря в стълб. В резултат на удара Н. получава травматични увреждания.

За изясняване на обстоятелствата и причините за станалото ПТП е образувано ДП №343/27.10.2022 г. по описа на Районно управление - **.

Същото е прекратено с Постановление на Районна прокуратура *** от 13.02.2023 година на осн. чл.243, ал.1, т.1от НПК по искане на пострадалия Д.

Н..

В резултат на удара ищецът изгубил съзнание, получил наранявания в областта на дясното рамо и дълбока рана с размачкване на тъканите в областта 1 на гърба. Откаран e в СО на ***р. *** за диагностициране. Екипът на ЦСМП пристигнал на мястото на ПТП е установил травми в областта на главата и контузии на други части на тялото, за което е съставен амб. лист № 1864/31889 от 26.10.2022 година. При транспортиране на пострадалия в СО на УМБАЛ „****** ***, същият е обслужен в зала за реанимация. За извършения преглед е издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 10451 от 26.10.2022г. и Допълнителен лист № 826 към лист за преглед на пациент в ДКБ/СО, видно от които Н. се е оплаквал от болка и ограничени движения в раменния пояс вдясно. След извършените изследвания е установена фрактура на дясната ключица. Направена му е имобилизация с ортеза за 30 дни.

На 29.11.2022 г., при контролен преглед на пострадалия Д. Д. Н. е установено, че пациентът не се е възстановил и е налице дислокация на фрагментите от фрактурата на дясната ключица и луксация на акромиоклавикуларната става.

Твърди се, че към настоящия момент ищецът продължава да изпитва главоболие и силни болки в областта на дясното рамо и ключица. Получените при ПТП травми са нарушили обичайния ритъм и качеството на живот на пострадалия. Инцидентът се отразил изключително негативно на психиката му, тъй като е станал внезапно, поставяйки го в една застрашаваща живота ситуация и предизвиквайки у него силен страх.

За правилното провеждане на лечението ищецът бил освободен от учебни занятия за период от 25 дни - до 20.11.2022г., включително и от часовете по физическо, тъй като към настоящия момент е ученик в 11 клас в Езикова гимназия „******* *** - до 20.12.2022г.

От съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка от ел.сайт на Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП - 26.10.2022 г. л.а. „**, мод. „**“ с peг. № *** е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” със срок на покритие от 11.03.2022 г. до 11.03.2023 г. към „*******

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането, пострадалият с писмена молба предявил пред застрахователя претенции за изплащане на обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени вреди.

Молбата за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди е получена от ответното дружество на 09.11.2022 г. По нея ответното дружество е 2 образувало щета № 0801-006751/2022-01.

С писмо с изх. № 780/09.02.2023 г. ответното дружество информира, че не са налице всички основания за ангажиране на застрахователната отговорност на ЗАД ******, поради което отказва да определи и изплати претендираното ищеца обезщетение за неимуществени вреди по щета№ 0801006751/2022-01.

С оглед на гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл. 498, ал.З от КЗ, се предявява настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане - ПТП от 26.10.2022 г. по застраховка „Гражданска отговорност” против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Претендира се ответното дружество да заплати на *** Н. неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от него ПТП на 26.10.2022 г. в размер на 50 000 лв., за причинените му болки и страдания, вследствие на травматичните увреждания, настъпили в резултат на гореописаното ПТП, като в настоящото производство се претендира сумата от 26 000 лв., като част от цялата сума от 50 000 лв.

На основание чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ, моли съда да присъди и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от 09.11.2022 г. датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество.

С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление **** п.к **, район **, бул. „*, представлявано от ** И., ** и ** К. да заплати на Д. Д. Н., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка ** Н.а, с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр. **, **, сумата в размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева) като част от сумата 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в фрактура на дясната ключица, луксация на акромиоклавикуларната става, краткотрайна загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на гърба, както и силен стрес, страх и негативни емоции, настъпили, в резултат на претърпяното от него ПТП на 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 09.11.2022 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред 3 ответното застрахователно дружество, до окончателното заплащане на сумата.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Направено е искане сумите да бъдат заплатени по служебната банкова сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата, открита в „Обединена българска“ АД IBAN: ***, BIC: *** с титуляр адвокат М. И. З..

В съдебно заседание от 16.10.2024 г. съдът е допуснал увеличението на иска от 26 000 лв.( двадесет и шест хиляди лева ) като част от 50 000 лв.

(петдесет хиляди лева) за сумата от 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди лева), от която сума ищецът вече е получил платеното му на 25.07.2023г. от ответното застрахователно дружество обезщетение в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от него ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2022г. – датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество до окончателното и заплащане.

С отговора на исковата молба застрахователят оспорва изцяло по основание и размер предявените искове за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло. Моли също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.

Под условие на евентуалност, в случай, че исковата претенция се намери за основателна, моли размерът на претендираното обезщетение да бъде намалено поради обективните данни за съпричиняване на вредите от страна на *., който като пътник не е използвал обезопасителните системи, с които моторното превозно средство е било оборудвано. На отделно основание, моли да се намали размера на претендираното обезщетение, поради обективните данни за съпричиняване на вредите от страна на родителите на пострадалия, които не са осигурили постоянен и непрекъснат родителски контрол по отношение на непълнолетното дете, съгласно чл. 125, ал.3 от СК. Твърди се, че тези действия на ищцовата страна и неговите родители са основните фактори за ПТП и настъпилите вреди.

4

Отделно се посочва, че претендираното с исковата молба обезщетение е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, а от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания респективно на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцовата страна.

На основание чл. 78 от ГПК, моли за присъждане на разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатска защита/юрисконсултско възнаграждение.

В конкретния случай се твърди, че водачът Т. Т. П. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП така, както е описано в подадената искова молба. Въз основа на това се счита, че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. В случая не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която да е задължителна за гражданския съд и която със сила на пресъдено нещо да установява има ли извършено престъпление, извършено ли е виновно и от кого. Поддържа се, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди на ищцовата страна и предявеният срещу *** иск следва да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На второ място се твърди, че претендираният от ищцовата страна размер на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.

Твърди се, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, че водачът на МПС марка „**, модел „**“, с peг. № *** не е имал изключителна вина за настъпване на процесното ПТП.

Твърди се на следващо място, че вина за настъпване на ПТП имат родителите на пострадалия, които са извършили нарушение на чл. 125, ал. 3 от Семеен кодекс, като с виновното си бездействие и с неполагане на грижи за *. са станали основна причина за настъпване на процесното ПТП и са 5 единствена причина за настъпването на претендираните травми.

Твърди се, че поведението на ищеца и на неговите родители, които в деня на ПТП е следвало да полагат активни грижи за непълнолетното си дете, са в пряка-причинно следствена връзка с процесното ПТП. Посочва се, че всякога пълната дезинтересираност и трайно неполагане на грижи за запазване на собственият си живот респективно на живота и телесната цялост на своето дете не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице или неговите родители. Предвид гореизложеното се поддържа, че действията на ищеца и неговите родители обосновават извод за принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Поради изложеното се счита, че определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено с 1/2 поради наличието на съпричиняване от страна на ищцовата страна и още веднъж с поне още 1/2 поради приноса на родителите на ищцовата страна за настъпването на процесното ПТП и вредоносните последици.

Твърди се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищцовата страна неимуществени и имуществени вреди от ПТП от 26.10.2022 г. е прекомерно завишено и несъответстващо на понесените от нея болки и страдания в резултат на причинените й телесни наранявания. Същото не е съобразено и с приноса на пострадалия и неговите родители за настъпване на вредите от процесното ПТП.

В този смисъл и при условие, че предявеният иск бъде приет от съда за основателен, се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцовата страна болки и страдания, от една страна, а от друга страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, както и възражение за съпричиняване на ПТП, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.