Решение № 41 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И.ка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330203130 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-001909 от 19.12.2022г., издадено от Началник 01 РУ на ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министър на вътрешните работи, с което на И. Л. К., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят иска отмяна на процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява лично, представлява се от адв. Р. който поддържа жалбата, прави същото искане и излага съображения в тази насока.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 04.11.2022г. около 23:50 часа жалбоподателят И. Л. К., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Фолксваген Уп“, с рег. № **, собственист на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, с ЕИК 131283654, по път отворен за обществено ползване в гр. Пловдив на ул. „Македония“ срещу № 2, посока юг – север. Водачът бил спрян за рутинна проверка от автопатрул при 01 РУ на ОДМВР Пловдив. На място свидетелят С. Б., заемащ длъжността ** към 01 РУ на ОДМВР Пловдив, извършил проверка на водача К. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510, сериен № ARDM0253, калибриран до 11.2022г. При проверката техническото средство отчело 1,23 промила алкохол в издишвания от жалбоподателя въздух.

Констатираните обстоятелства актосъставителя квалифицирал като нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. За установеното административно нарушение актосъставителят Б. съставил АУАН с бланков № 153916/04.11.2022г. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал, като в графата за възражения отразил „Нямам възражения“.

Получил и препис от него за което подписал разписка. Като доказателства били иззети СУМПС № ** и контролен талон **. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване с бланков № 108491, в който му бил даден срок до 45 минути от връчването му в 00.35 ч. на 05.11.2022г. да се яви в медицинско заведение – УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив, за да даде кръвна проба за изследване. Жалбоподателят К. отразил с подписа си че не желае да бъде изследван с доказателствен анализатор, както и че не желая да бъде изследван с медицинско и химическо изследване. Независимо от това свидетеля Б. закарал жалбоподателя К. в УМБАЛ „Св. Георги“ за да му бъде предоставена възможност да даде кръвна проба за изследване наличие на алкохол. За посещението бил издаден Амбулаторен лист № 111461, в който било отразено че пациентът К. постъпил на 05.11.2022г. в 00.42ч. и напуснал на 05.11.2022г. в 01.02ч. В полето „Анамнеза“ на амбулаторния лист било отразено че К. отказал да даде кръв за алкохол в 00.45ч. Бил съставен и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол от др. Д.Д., в който лекаря отразил че по данни на пациента К. същия бил употребил алкохол – бира, около 400-500мл. в 23.00ч. на 04.11.2022г., както и че миришел на алкохол. В протокола също било отразено че жалбоподателя отказва да даде кръв, като протокола бил подписан от жалбоподателя и от св. Б..

2

За установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство било прекратено, тъй като били констатирани признаци на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Било образувано Бързо производство № 709/2022г. по описа на 01 РУ на ОДМВР Пловдив, за престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК. С Постановление за прекратяване на наказателното производство, наблюдаващия прокерор по пр.пр. № 12442/2022г. по описа на РП Пловдив, приел че жалбоподателя К. не е извършил престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК, тъй като количеството на алкохола в издишания от водача въздух отчетено с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510, е под 1,2 промила тъй като техническото средство отчело 1,23 промила алкохол, от които следвало да се приспаднат +/- 0,098 промила които са допустимата грешка при работа с използваното при проверката техническото средство. В конкретния случай се установило че максималната допустима грешка +/0,098 промила, взета в отрицателните й граници с оглед по-благоприятното третиране на обвиняемия, би се отразило на концентрацията на алкохол в издишания от обвиняемия въздух и би се получила стойност от 1,13 промила, което се явява под изискуемия за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК минимум от 1,21 промила. Наблюдаващия прокурор прекратил наказателното производство и изпратил препис от постановлението си на Началника на 01 РУ на ОДМВР Пловдив, с оглед преценка за реализиране на административно наказателна отговорност по отношение на жалбоподателя К..

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, Началника на 01 РУ на ОДМВР Пловдив, издал обжалваното наказателно постановление в което подробно описал хронологично протеклите събития свързани с извършеното от жалбоподателя К. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като в постановлението било отразено и становището на наблюдаващия прокурор прекратил наказателното производство за извършено пестъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК, а именно че максималната допустима грешка +/- 0,098 промила, взета в отрицателните й граници с оглед по-благоприятното третиране на обвиняемия, би се отразило на концентрацията на алкохол в издишания от обвиняемия въздух и би се получила стойност от 1,13 промила, което се явява под изискуемия за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК минимум от 1,21 промила. В наказателното постановление било отразено че жалбоподателя К. е извършил административно нарушение на чл.

5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП с това че на 04.11.2022г. около 23:50 часа е управлявал лек автомобил „Фолксваген Уп“, с рег. № **, собственист на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, с ЕИК 131283654, по път отворен за обществено ползване в гр.

Пловдив на ул. „Македония“ срещу № 2, посока юг – север, с концентрация 3 на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда.

С обжалваното НП, за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца, като наред с това на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства – показанията на актосъставителя С. Б., който заявява, че поддържа описаното в съставения от него АУАН и потвърждава фактическа обстановка, идентична с очертаната в НП и АУАН, и които показания съдът намира за логични, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.

Фактическата обстановка се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съвсем законосъобразно на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващия орган е прекратил воденото административнонаказателно производство тъй като са били установени признаци на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от ЗДвП.

Отново спазвайки разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказващия орган се е съобразил с постановлението на наблюдаващия прокурор за прекратяване на воденото срещу К. наказателно проивзодство и на основание именно това постановление и събраните доказателства издал обжалваното наказателно постановление.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Посоченият законов текст на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътно превозно средство да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 до 1,2 на хиляда, и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Факта че на 04.11.2022г. жалбоподателя е управлявал лек автомобил „Фолксваген Уп“, с рег. № **, собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, по път отворен за обществено ползване в гр. Пловдив на ул. „Македония“ срещу № 2, посока юг – север, не се оспорва от жалбоподателя и се установява както от показанията на св. Б.

4 който заяви че потвърждава описаното в АУАН, така и от съставения АУАН който на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП като редовно съставен акт има доказателствена сила която не беше оборена. Факта че жалбоподателя е бил тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 се установява както от АУАН и свидетелските показания, така и от приложените писмени доказателства – талон за изследване № 108491 в който жалбоподателя с подписа си е потвърдил че се отказва да бъде тестван с доказателствен анализатор и с химическо изследване приемайки показанията на техническото средство с което недвусмислено показва че не спори по показанията на техническото средство, протокол за медицинско изследване в който др. Д. е вписала установеното от жалбоподателя че е употребил алкохол и е лъхал на алкохол. Фактите описани по-горе са били установени и в хода на воденото срещу К. наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от ЗДвП и са отразени в постановлението за прекратяване на наказателното производство което е дало основание на административнонаказващия орган да издаде обжалваното наказателно постановление. Така или иначе жалбоподателя в нито един момент не е отрекъл че е управлявал МПС след като е употребил алкохол. Още в съставения АУАН е посочил че няма възражения. Такива не е посочил в издадения талон за медицинско изследване. В подадената до съда жалба и в хода на развилото се съдебно производство също не се твърди че жалбоподателя не е извършил описаното административно нарушение, а се излагат доводи за неговата незаконосъобразност. От доказателствата по делото безспорно се установи, че жалбоподателят К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда, а именно 1,13 на хиляда след приспадане на максималната допустима грешка от +/- 0,098 промила, взета в отрицателната й граница с оглед по благоприятното третиране на нарушителя. Това обстоятелство било установено на място чрез дадена проба с техн. средство „Дрегер Алкотест“ 7510, сериен № ARDM0253, който отчел 1,23 на хиляда алкохол в издишания от водача въздух.

Техническото средство е преминало последваща проверка, с валидност към датата на нарушението, видно от наличния по делото списък на Лаборатория за проверка на СИ в който е отразено че е извършена периодична проверка на 18.05.2022г. и тази проверка е със срок на валидност 6 месеца, т.е. до 18.11.2022г. /нарушението е установено на 04.11.2022г/. Факта че на посочената дата 04.11.2022г., в 23:58ч. с използваното техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510, сериен № ARDM-0253 е отчетена качествена проба от 1,23 промила се установява и от приложената по делото разпечатка на резултати от „Дрегер Алкотест“ 7510, сериен № ARDM-0253, в която е отразено че именно на 04.11.2022г., в 23:58:35ч. е отчетена проба от 1,23 промила, така както е отразено в обжалваното наказателно постановление и в 5 съставения в деня на проверката АУАН. Положителният резултат не се оспорва и от жалбоподателя К.. Много подробно и ясно е обяснено при излагане на фактите свързани с установеното нарушение че след приспадане на максималната допустима грешка за използваното техническо средство от +/- 0,098 промила, взета в отрицателната й граница с оглед по благоприятното третиране на нарушителя, би се получила стойност от 1,13 промила, които попадат именно в хипотезата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – между 0,8 промила и 1,2 промила. Фактите са описани достатъчно подробно и ясно че не будят никакво съмнение защо се приема именно тази стойност и защо административнонаказващия орган налага наказание именно на основание чл.