Определение № 175 от 12.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. София, 12.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600183 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.440 ал.2 НПК.

С определение от 28.01.2025г. по н.ч.д. № 8459/2024г. по описа на СГС, НО, 15 състав, е оставено без уважение искането на лишения от свобода М. А.

П. за условно предсрочно освобождаване (УПО) от изтърпяване от остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда № 4 от 15.01.2018 г. по н.о.х.д. № 3132/2017г. по описа на СГС, НО, 13 състав.

Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. Х. Г. защитник на осъденото лице, с оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че официалното становище на затвора по искането за УПО е бланкетно и съдържа невярна констатация за наличен висок риск за обществото, който в доклада на ИСДВР е оценен като среден. Акцентира се, че този доклад по съдържание е изцяло положителен относно поведението на П. и противоречи на крайния извод, че не са постигнати целите по чл.36 НК и не следва да се уважава молбата, тъй като режима на изтърпяване на наказанието не бил заменен от общ в лек. Излагат се доводи, че лишеният от свобода полага всички усилия да се поправи и превъзпита - за шест години в местата за лишаване от свобода е награждаван осем пъти и не е нарушил правилата на вътрешния ред и ЗИНЗС; режимът му от строг е заменен в общ, като законът не поставя изискване същият да бъде 1 лек, за да се допусне условното му предсрочно освобождаване; изтърпеният срок от шест години лишаване от свобода е въздействал предупредително върху него, тъй като спазва стриктно правилата на вътрешния ред. В заключение се прави извод, че са налице предпоставките по чл. 439а ал.1 НПК - осъденото лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне и положителна промяна, имайки предвид снижения риск, доброто поведение, участие в трудови, специализирани прояви на въздействие /писането на есе/, участие в общественополезни прояви, организирани за коледни празници и за националния празник на страната. Неучастието му в образователни, обучителни и спортни дейности се обяснява с напредналата му възраст /навършени 68 години/, а изводите на съда за висок криминогенен риск и риск от рецидив се намират за опровергани от отразеното в доклада, като същевременно са били неглижирани напредналата му възраст, влошеното здравословно състояние липсата на предишни осъждания и криминални прояви, като намаляващи риска от рецидив, както и здравото семейство, което ще му даде необходимата подкрепа отново да стане нормален член на обществото. Прави се искане за отмяна на определението на СГС и за уважаване на молбата за УПО.

САС, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 3132/2017г. по описа на СГС, НО, 13 състав, М. П. е осъден за извършени престъпления по чл. 116 ал.1 т.6 пр.1 алт.1 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 пр.2 НК и по чл.339 ал.1 пр.2 алт.2 и 6 НК, като на основание на чл. 23 ал.1 НК му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет години) при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Видно от приложената справка към 28.01.2025 г. лишеният от свобода е изтърпял общо 5 години, 11 месеца и 20 дни, от които фактически 5 години и 7 месеца и 4 месеца и 20 дни зачетени от работа, с което е изпълнена една от кумулативно изискуемите предпоставки на закона за допускане на УПО, както обосновано е приел и СГС. Верен е и изводът, че макар същият формално да е 2 придобил право по чл. 70 ал.1 т.1 НК, отсъства втората предпоставка за прилагане на този институт.

В този аспект, първостепенният съд, макар и без да навлиза в детайли, по същество е съобразил цялата налична информация от затворническото досие на лишения от свобода, при което резонно е мотивирал нужда от продължаване на превъзпитателните дейности с него, позовавайки се преимуществено на докладите на затворническата администрация, които съгласно чл.439а ал.2 НПК безспорно представляват източник на доказателства в производството по УПО. Констатациите, залегнали в тях, в частност в последния такъв, са формирани в хода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и следва да бъдат кредитирани като придобити в резултат от наблюдението на П. по време на целия му престой в местата за лишаване от свобода.

Безспорно от прегледа на затворническото досие (в т.ч. заповеди за назначаване на работа, за награждаване, за замяна на режима на наказанието от „строг“ на „общ“, за преместване в затворническо общежитие от открит тип) се установява, че лишеният от свобода по време на изтърпяване на наложеното наказание е демонстрирал желание за личностна промяна и поправяне, като е налице положителна тенденция в тази посока, мотивирала затворническата администрация да снижи оценката на риска от рецидив от първоначалните 40 т. , последователно на 36 т. и 33 т., както и да го премести в затворническо общежитие от открит тип, където изтърпява наказанието при по-облекчен режим и условия.

В последния актуален доклад по чл.155 ал.1 ЗИНС се сочи, че целите на присъдата все още не са изпълнени в цялост, което налага необходимост от продължаване на корекционния процес. Наблюдават все още дефицити при уменията за мислене и отношението към правонарушението, въпреки настъпилия спад до 8т. в резултат на провежданата корекционно – възпитателна работа. Рискът от вреди все още е среден за обществото и за персонала.

В контекста на гореизложеното, без да се подценяват позитивните данни за наличен поправителен процес, се налага извод че същият не е завършен в цялост за пълното постигане на целеното от закона чрез наказанието превъзпитаване на осъдения. Постигнатият прогрес не може да 3 се приеме за необратим, като наблюдаваната положителна тенденция трябва да се развие и затвърди. Режимът на изтърпяване на наказанието все още не е променен на лек, за да бъде проследено поведението на П. в нестрого контролирана среда и да се установи готовността му за безпроблемна ресоциализация.

В тази връзка САС намира, че атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с изискванията на закона и въз основа на правилна оценка на съдържащата се информация в затворническото досие на лишения от свобода, от която на този етап не се установява успешно завършен поправителен процес съгласно индивидуалния план на присъдата, като възраженията на защитата в тази насока се намират за неоснователни.

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.01.2025г. по н.ч.д. № 8459/2024г. на СГС, НО, 15 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода М. А. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване от остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда № 4 от 15.01.2018 г. по н.о.х.д. № 3132/2017г. по описа на СГС, НО, 13 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4