Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4077 от 18.10.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 889/2024
Вид
Решение № 4077
Подписан
18.10.2024
В сила
14.11.2024
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4077 гр. Пловдив, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330100889 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД н а Д. Г. Р., ЕГН **********, ***************** чрез адв. К. срещу „Аксес Файненс“ ООД ЕИК 202806978 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. Иван Вазов, ул. Балаша №1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц.К. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3017,20 лева, платена при начална липса на основание по договор за кредит „Бяла карта" от ***************** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на ***************** г. за сума от 200 лв. ГЛП е 43,20 %, а ГПР-45,90 %. Общото задължение е 4095,45 лв. Съдържа се клауза за предоставяне на обезпечение в тридневен срок при определени от заемодателя условия. Неизпълнението на това задължение води до начисляване на неустойка. Договорената лихва противоречи на добрите нрави. Не е посочен начина на изчисляване на ГПР. Определената неустойка представлява скрито оскъпяване. Същата нарушава добрите нрави и противоречи на закона. тези пороци водят до недействителност на договора. Платената по него сума от 3017,20 лв. е получана при липса на основание. Същите са разход по кредита, които са включени в ГПР. Същите са нищожни поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Договорът е недействителен на 1 основание чл. 22 от ЗПК и сумите за таксите не се дължат.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и наличието на визираните в него клаузи. Заявява, че кредита е в размер от 400 лв. посочва, че са извършени плащания на суми в общ размер от 4275,44 лв. Същите са погасили задължения за лихва, главница, неустойка и разходи за събиране. Липсват нарушения на ЗПК и ЗЗД.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената от ответника справка(лист 23-26 от делото) е видно, че в периода 25.04.2015-07.05.2022 г. от ищеца е изтеглена сума в общ размер от 3573.72 лв. В периода 03.06.2015 г.-24.10.2023 г. от ищеца е заплатена по договора сума от общо 9470.29 лв. Същата е отнесена за погасяване на главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и разходи за събиране.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания в размер от 4275,44 лв.

Спорът се състои в съответствието на договора за кредит с разпоредбите на ЗПК и дължимостта на договорената възнаградителна лихва и неустойка и такси, както и тяхното заплащане от длъжника.

Няма спор, че ответника е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецае физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.

11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за 2 недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР не включва дължимата неустойка. Това сочи неизпълнение на императивната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Съобразно с това на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, а именно установената от представената справка сума от сумата от 3573.72 лв. Ето защо не подлежи на заплащане суми за договорна лихва или неустойка.

С оглед установените данни за извършени плащания на сума от 9470.29 лв., съдът намира, че със същата е покрито част от задължението по главницата от 3573.72 лв. и остатъка от 5896.57 лв. са явява недължимо платен.

Горепосочения извод формира становище за основателност на иска за сумата от 3017,20 лв., което налага неговото уважаване.

Възражението на ответното дружество за погасяване по давност на задължението за връщане на получени суми преди 07.05.2019 г. поради изтичане на петгодишна давност се преценя от настоящия състав като неоснователно. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за процесните вземания е петгодишен. Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД същият започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Както е изяснено в т. 7 на ППВС от 28.05.1979 г. вземането за неоснователно обогатяване в хипотезата на начална липса на основание се погасява с общата петгодишна давност, считано от датата на плащането. В настоящия случай съдът намира, че това е датата на последното плащане-24.10.2023 г. От този момент до предявяване на иска 18.01.2024 г. предвиденият давностен срок не е изтекъл.

Липсата на изложени твърдения и представени доказателства за извършено плащане на сумата е основание за присъждане и на обезщетение за 3 забава за периода от предявяване на иска до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски за платена държавна такса от 103,60 лв.

На процесуалния му представител следва да се определи служебно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение в размер от 602 лв.

На ответника не се дължат разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Аксес Файненс“ ООД ЕИК 202806978 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. Иван Вазов, ул. Балаша №1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц.К. да заплати на Д. Г. Р., ЕГН **********, ***************** сумата от 3017,20 лева(три хиляди и седемнадесет лева и 20 ст.) платена при начална липса на основание по договор за кредит „Бяла карта" от ***************** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 18.01.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 103,60 лв.сто и три лева и 60 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Аксес Файненс“ ООД ЕИК 202806978 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. Иван Вазов, ул. Балаша №1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц.К. да заплати на адвокат К. Й. К. с личен ***************** сумата от 602(шестстотин и два) лв. за адвокатско възнаграждение определено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4