Решение № 762 от 08.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100507062 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 1784 от 08.03.2022 г., постановено по гр. д. № 57034/2021 г. по описа на СРС, ГО 40 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. К. Б. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32899/2021г. на СРС, 40 състав, а именно:

4255,28лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г. до имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, аб. № 41012, ведно със законната лихва от 09.06.2021г. до изплащане на вземането, 545,68лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 01.06.2021г., 58,50лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 09.06.2021г. до изплащане на вземането, и 11,28лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 01.06.2021 г.

Със същото Решение районният съд е отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 4255,28лв. до пълния предявен от 4315,88лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 545,68лв. до пълния предявен от 553,45лв..

С Решението районният съд е разпределил отговорността за разноски.

1

Срещу Решението в частта, с която са уважени исковете е депозирана въззивна жалба от ответника Т. Б. чрез процесуален представител адв. К.-П.. Излага доводи за неправилност на атакувани съдебен акт. Поддържа, че ответникът не е потребител на топлинна енергия и не се намира в облигационния отношения с ищеца. Твърди, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за публикуване на одобрените Общи условия нито в месен, нито в централен всекидневник за установяване на факта на влизането им в сила. Твърди, че третото лице помагач не е в изрядни облигационни отношения с ищцовото дружество, както и че извършеният отчет от ФДР е некоректен. Оспорва начина, по който е отчетено количеството топлинна енергия, както и топлинните разходи на отделните части на сградата Подържа, че не са представени всички относими технически и счетоводни книжа, а вещите лица са работели по документи, до които страната няма достъп. Твърди, че не е изчислен правилно размерът на дължимите суми, както и размера на погасените по давност задължения.

В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество.

Третото лице-помагач Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

Предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която са били уважени исковите претенции и е прието за установено, че въззивникът Б. дължи претендираните суми за реално доставена топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, както и съответните лихви за забава върху главниците. Решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 4255,28лв. до пълния предявен от 4315,88лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 545,68лв. до пълния предявен от 553,45 лв., като необжалвано е влязло в законна сила.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решението е валидно.

По отношение допустимостта на решението в обжалваната част въззивният съд намира, че искът е бил предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице е правен интерес от завеждане на установителен иск предвид издадената заповед за изпълнение за претендираните в исковата молба суми и депозираното възражение по реда на 2 чл. 414 ГПК в развилото се заповедно производство. Не се констатираха процесуални пречки за разглеждане на иска, поради което въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е допустимо.

По отношение правилността и във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед правната квалификация на предявените искове чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на въззиваемия ищец е да докаже възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдените количества и за конкретно посочения период, въз основа на което за ответника да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че въззиваемия ищец се явява легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер. По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ГПК в тежест на въззиваемия ищец е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задължението.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател с вещно право на ползване или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за битови нужди, т.е. лице, което ползва топлоснабдения недвижим имот въз основа на вещно или облигационно право на ползване и купува топлинна енергия за нуждите на домакинството си.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са представени и приети писмени доказателства, въз основа на които по безспорен начин се установява, че въззивникът е собственик на процесния апартамент, до който въззиваемият претендира да е доставял топлинна енергия, която да е останала незаплатена. По делото е приет нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИН № 102, том XXVII, дело № 5302/1969 г., чрез който К.Т. Б. и К.Н.Н.-Б.а се легитимират като собственици на апартамент № 27, находящ се в блок 3, етаж 5 на жилище комплекс Изток-изток. Видно от удостоверение с № 94-00-203(1)/28.06.2011 г., издадено от СО, район „Изгрев“, актуалният административен адрес на жилищен блок, находящ се в кв. 84, УПИ – за ОЖС, пл. № 653, м.

„Изток-Изток“ е гр. „София“, ж.к. „Изгрев“, ул. *******, с входове А до Е. По делото е прието удостоверение за наследници от 21.12.2011 г., от което се установява че наследници по закон на К.Т. Б. са К.Н. Б.а – съпруга /починала на 23.11.2006 г./ и Т. К. Б. – син. При така събраните доказателства правилно районният съд е приел, че въззивникът ответник е собственик на процесния недвижим имот въз основа на наследствено правоприемство.

3

Неоснователно се поддържа от въззивникът ответник, че същият не е потребител на топлинна енергия, нито че има сключен договор с „Топлофикация София“ ЕАД. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) е дадено определение на „битов клиент“, съгласно което това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване са подразбраните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани и одобрените от ДКЕВР и публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. Съгласно разясненията, дадени в тълкувателното решение, в това си качество на клиенти на топлинна енергия собствениците и титулярите на ограничено вещно право са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съобразявайки разпоредбите на ЗЕ и дадените разяснения на тълкувателното решение, се налага изводът, че законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот със сключване на договор с топлопреносното предприятие, т.е. облигационното правоотношение възниква по силата на императивните законови норми.

Процесният случай е точно такъв – въззивникът е собственик на имота, поради което и по силата на императивните законови норми е възникнало облигационно отношение. Този извод не се променя с оглед липсата на депозирано заявление по смисъла на чл. 63, ал. 1 от Общите условия от страна на въззивника. В посочената разпоредба е закрепено задължение за наследниците на починалото лице да уведомят продавача на топлинна енергия за настъпилата промяна в титуляра на собствеността. Неизпълнението на това задължение не рефлектира върху реално настъпилото правоприемство и облигационното отношение с топлопреносното дружество, които възникват по силата на императивни законови разпоредби.

На следващо място, неоснователно се поддържа, че не са ангажирани доказателства за публикуване на одобрените Общи условия нито в месен, нито в централен всекидневник за установяване на факта на влизането им в сила. С депозираното заявление по чл. 410 ГПК са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, като видно от представеното копие същите са публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. В случая Общите условия са в сила, считано от 12.08.2016 г., поради което намират приложение спрямо въззивника ответник.

4

На следващо място, обстоятелството, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена, не се оспорва с въззивната жалба, поради което въззивният съд намира изводите на районния съд в тази насока за правилни.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на районния съд, че между топлопреносното предприятие и въззивника ответник е възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, въз основа на което въззиваемият ищец е доставил установеното количество топлинна енергия до процесния имот, в резултат на което въззивникът ответник като собственик на имота се явява задължен за цената на доставената услуга.

Количеството на топлинна енергия, доставяна през процесния период на ответника, е установено въз основа на намиращите се между кориците на делото писмени доказателства и заключението на СТЕ. От последното се установява, че през процесния период в имота е имало 4бр. отоплителни тела, на които са поставени индивидуални разпределители за разход на отопление, като не е имало узаконен водомер за топла вода, както и че през процесния период не е бил осигурен достъп за отчет на уредите. В тази връзка вещото лице е разяснило, че количеството топлоенергия за отопление през процесния период е изчислена на база екстраполация съгласно т. 6.5. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването поради неосигурен достъп за реален отчет. Същото се отнася и за количеството потребена топла вода, която е изчислена на база 1 потребител по 140л/ден съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата отново поради неосигурен достъп за реално отчитане. За имота е начислена и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, изчислена по формулата на т. 6.1.1. от Наредбата. Вещото лице е посочило, че технологичните разходи /топлинните загуби на абонатната станция/ са отчислявани за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, както и че общият топломер в АС е преминал нужните метрологични проверки на всеки 2 години и съответства на одобрения тип.