Решение № 39 от 14.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Велико Търново, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500439 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Х., ЛНЧ ***********, гражданин на Великобритания, чрез назначения й на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител – адвокат П. А., срещу Решение № 330/04.08.2023г. по гр.д. № 51/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, в която същата е осъдена на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД да заплати на „ОББ“ АД, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, сумата от 101 430.94 лв., от която 82 144.86 лв. – главница по Договор за студентски кредит от 02.06.2015г., от която редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г. до 05.01.2023г. вкл. в размер на 5 375.49 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 76 769.37 лв. на 19.01.2023г., ведно със законната лихва върху цялата главница от датата на подаване на ИМ – 19.01.2023г. до окончателното й изплащане; 5 115.98 лв. – начислена възнаградителна /редовна/ лихва за периода от 05.02.2022г. до 05.01.2023г. вкл.; 223.91 лв. начислена възнаградителна /редовна/ лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 05.01.2023г. до 19.01.2023г. вкл.; 250.41 лв. – начислено обезщетение за забава за периода от 05.03.2022г. до 19.01.2023г. вкл. и 11 022.45 лв. – отложена възнаградителна лихва за периода от 03.06.2015г. до 05.02.2022г. вкл. Излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Жалбоподателят счита, че съдът е постановил решението при непълнота на доказателствата, като е отказал събирането на такива, установяващи наличието на някоя от хипотезите на чл.8.2 и чл.8.3 от договора, при които се активира държавната гаранция и кредитополучателят не дължи връщане на заетата сума, както и е останало неизяснено обстоятелството кога изтича гратисния период по договора, респ. коя е началната дата, от която се дължи погасяване на кредита, съответно 1 настъпването на обективния факт на неплащането. Намира за неправилен извода на съда, че не е нарушена разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, доколкото не е изследван шрифта на Общите условия на банката, приложими в отношенията между страните. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това постановяване на друго, с което горепосочените искови претенции бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, не е подала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по същата.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез назначения й особен представител, поддържа въззивната жалба и искането, направено с нея.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител по пълномощие – юрисконсулт Т. С. – Л., представя писмено становище, с което оспорва подадената жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваните части. Излага подробни съображения в писмена защита.

Претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ срещу М. Х., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се наличието на сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ответницата Договор за студентски кредит от 02.06.2015г., по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя студентски кредит в размер на 82 144.92 лв. с цел заплащане на 12 броя такси за обучението му, всяка в размер на 6 845.40 лв., с краен срок за погасяване 05.02.2032г. – на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на месеца, считано от 05.03.2022г. Посочва се, че отпуснатият кредит е усвояван поетапно и в пълен размер. Между страните била договорена възнаградителна /редовна/ лихва в размер на 7 % за целия срок на кредита и обезщетение за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата, както и гратисен период при погасяване на кредита от 81 месеца, считано от датата на сключване на договора, през който кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва, но по време на който банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно. Посочва, че банката е изпълнила всички задължения по договора – на кредитополучателя била отпусната посочената по-горе сума, усвоена изцяло от него. Твърди неплащане на единадесет последователни погасителни вноски по договора от страна на ответницата – за времето от 05.03.2022г. до 05.01.2023г. включително, като се позовава на чл.6.2 от договора и чл.432 от ТЗ и прави изявление за обявяване на цялата непогасена сума по кредита за предсрочно изискуема, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответницата.

Направено е искане за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 82 144.86 лв. – главница по договора, от която редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г. до 05.01.2023г. вкл. в размер на 5 375.49 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 76 769.37 лв., ведно със законната лихва върху цялата главница от датата на подаване на ИМ до 2 окончателното й изплащане; сумата от 5 115.98 лв. – начислена възнаградителна /редовна/ лихва за периода от 05.02.2022г. до 05.01.2023г. вкл.; сумата от 223.91 лв. - начислена възнаградителна /редовна/ лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 05.01.2023г. до 19.01.2023г. вкл.; сумата от 17 926.53 лв. - отложена възнаградителна /редовна/ лихва за периода от 03.06.2015г. до 05.02.2022г. вкл. и сумата от 250.41 лв. – начислено обезщетение за забава за периода от 05.03.2022г. до 19.01.2023г. вкл.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е заела становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва твърдения факт на неплащане на посочените в исковата молба погасителни вноски, като твърди, че не е установена началната дата, от която е следвало да започне погасяване на кредита, както и оспорва упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, доколкото такова изявление не е достигнало до нея, а връчването на приложеното към исковата молба уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на назначения й особен представител не може да изпълни това изискване на закона. Направено е възражение по чл.26 от ЗЗД вр. чл.143 т.10, т.12 и т.19 от ЗЗП за нищожност на договорната клауза по чл.4.4 поради противоречието й със закона. Твърди се недължимост на претендираните суми поради наличие на една или повече от хипотезите на чл.8 от договора, при които се активира държавната гаранция за плащане по него.

От фактическа страна се установява, че на 02.06.2015г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД, от една страна като кредитор и М. Х., от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за студентски кредит, съгласно чл. 1.1 от който на последната е предоставена сумата от 82 144.86 лв., с краен срок на погасяване на кредита 05.02.2032г. Съгласно чл. 1. 1 от същия, кредитът е отпуснат с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка от които в размер на 6 845.40 лв. В чл. 3. 1. е уговорена фиксирана годишна лихва, като възнаграждение за ползването на предоставения кредит, в размер на 7 %, начисляваща се от датата на усвояване на всяка сума по кредита, а с чл. 3. 2. е уговорена и лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения, в случай на забава в плащането на дължими суми по кредита. В чл.4.2 и чл.4.3 е уговорено, че при погасяване на кредита кредитополучателят ще ползва гратисен период от 81 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.02.2022г., през който период той не дължи плащане на главницата и лихва по кредита, а в чл.4.4 – че по време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно. Съгласно чл. 4. 8 от договора, след изтичане на гратисния период кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.03.2022 г. до 05.02.2032г.

В чл.6.2 от договора е уредено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.

По делото са приложени 12 броя искания от страна на ответницата, подадени до "Райфайзенбанк България" ЕАД, за усвояване на средства от студентския кредит, във всяко от които същата е посочила, че желае да усвои сумата от 6 845.40 лв. – семестриална такса за заплащане на съответния учебен семестър. Към всяко искане е приложено уверение, издадено от Медицински университет - Плевен, съгласно което ответницата е студент в редовна форма на обучение в специалността "Медицина", посочен е срока на обучение – 12 семестъра, размера на семестриалната такса – 3 500 евро и срока за полагане на последния държавен изпит – 01.03.2021г. Представени са преводните нареждания за заплащане на семестриалните такси на Медицински университет – Плевен.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебноикономическа експертиза се установява, че отпуснатият кредит е предоставен и усвоен в 3 пълен размер. Според заключението, към датата на подаване на исковата молба са просрочени общо 11 броя погасителни вноски, а към 26.04.2023г. /датата на връчване на исковата молба с приложенията й на особения представител на ответницата/ - 14 броя погасителни вноски. След подаване на исковата молба до датата на изготвяне на експертното заключение вещото лице е установило извършени две плащания по кредита от страна на ответницата в общ размер от 2 600 лв. – на 27.01.2023г. и на 01.06.2023г., а от счетоводни документи и извлечения по банковата сметка на ответницата е установило, че преди подаване на исковата молба, в гратисния период и след изтичането му, по договора са извършени плащания в общ размер от 8 841.22 лв., с която сума съобразно правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД е погасена част от начислената за гратисния период договорна лихва с капитализация. Според заключението, при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита на 26.04.2023г. размерът на дължимата главница възлиза на сумата от 82 144.86 лв., размерът на договорната лихва за периода от 05.02.2022г. до 25.04.2023г. – на 6 757.81 лв., а за периода 05.02.2022г. – 05.01.2023г. – на 5 115.98 лв. и за периода от 05.01.2023г. до 19.01.2023г. – на 223.91 лв., на обезщетение за забава за периода от 05.03.2022г. до 26.04.2023г. – 439.16 лв., а за периода от 05.03.2022г. до 19.01.2023г. – на 250.41 лв., и на отложената лихва за гратисния период /без капитализация/ – 14 689.11 лв.