Решение № 635 от 04.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Стара Загора, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20245530101228 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Д. П. М. , чрез пълномощника си адв. В. М., твърди в исковата си молба, че на .... между него и „Сити кеш” ООД, бил сключен договор за паричен заем Кредирект № ..... По силата на договора ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя Д. М. заем, в размер на 1300лв., а последният се задължил да върне предоставената сума в срок до 07.03.2024 г. на 18 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите - 48,30 %., като общата сума за плащане била в размер на 1822,06 лв. В чл.3 от договора били посочени параметрите на заема, като размерът на първите четири вноски бил 43,39 лв., а на останалите четиринадесет вноски бил 117,75 лв. В чл.6.1. от договора било предвидено задължение за заемателя, който в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, следвало да предостави обезпечение по начина, реда и отговарящо на условията на чл.33, ал. 1 от Общите условия към договора за заем: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). При непредставяне на обезпечение по чл. 6.1. от договора била предвидена неустойка в размер на 2 641,94 лв., която се начислявала автоматично и се заплащала разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план.

1

В общите условия на „Сити кеш” ООД, в чл.33, ал.1 били подробно изброени вида и условията, на които следвало да отговаря предоставеното обезпечение. В ал.2 на същия член било посочено, че заемодателя си запазвал правото еднолично и без да се мотивира да преценял дали предложеното му обезпечение било годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не бъдело предоставено исканото обезпечение или да откажел сключване на договор за заем при непредставяне на исканото обезпечение.

Предвид задължението по чл.6 от договора към погасителния план, посочен в чл.4 от договора, била включена и неустойка, като размерът и падежа на всяка погасителна вноска с включена неустойка бил изрично посочен в табличен вид.

Ищецът счита, че доколкото договор за паричен заем Кредирект № ..../.... е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД, според който били нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практиката на ВКС. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип бил чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2 и чл.

9. Според практиката на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правел от съда във всеки конкретен случай, за да бъде даден отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Сделки, противоречащи на добрите нрави били считани тези, които водели до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно били третирани икономически слаби участници в оборота, 2 използвал се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. Счита, че в конкретния случай, е налице именно такова несъответствие, доколкото на него било вменено задължение да обезпечи задължението си по договора в тридневен срок от усвояването на заемната сума, като в противен случай дължал неустойка в размер на 2641,94 лв.

Счита, че по отношение на сключения между него и ответника договор следва да бъдат прилагани правилата на Закон за потребителския кредит, където изчерпателно е посочено какво следва да бъде съдържанието на договора за кредит.

В чл.6.1 от договора било предвидено ищецът да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство. В глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откажи сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.6.2, във вр. с чл.6.1 от Договора, според която се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от усвояването на заемната сума чрез банкова гаранция или поръчителство, се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.

Претендираната неустойка в размер на 2641,94 лева предвиждала задължение за ищеца за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция или поръчителство по заема. Такава уговорка се явявала нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излизала извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получавал имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да извършва допълнителни разходи по заема, което водело до неоснователно обогатяване и нарушавал принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след 3 предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение на кредита си след като той вече бил отпуснат, като ако не го направи дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, водели до извода, че целта на регламентираната неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречала на добрите нрави, което правело уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл били и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следял служебно, като валидността й се преценявала към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постигало и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждала, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичали вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търсело с тази неустойка били, че вземането нямало да бъде събрано. Така се стигало до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което било недопустимо. Поради това считал, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6.2, във вр. с чл.6.1 от договор за паричен заем Кредирект №.... от .... била нищожна.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служела като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят е уредил две от функциите на неустойката - обезпечителна и обезщетителна. Като форма на договорна отговорност неустойката имала и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона била допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция несъмнено намирала приложение тогава, когато размерът на същата бил по - голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следвало да 4 бъде в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави — морална категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап. Именно последните не допускали и използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на последното била предвидената от законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна, какво считал, че била налице в настоящия случай.

В този смисъл били и задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС.

Дължимата по Договора неустойка не била съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договор за кредит, кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да включва да бъде направена справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 било посочено, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото се целяло да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състояла, както ставало ясно от съображения 7 и 9 в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приемала като необходима, за да бъде осигурено на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен 5 пазар на потребителски кредити. В този смисъл бил параграф 40-43 от Решение от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.

Счита, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение /в настоящия случай под формата на гаранция или поръчителство/, което задължение ставало изискуемо след сключване на договора за кредит било в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредита бил отпуснат, като ако не го направел, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Целта била, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение, и след предоставянето му да се отпусне кредита, която практика би съответствала на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичала и от разпоредбата на чл.16 ЗПК. Съдът имал задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следвало да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите и.