Решение № 1892 от 06.11.2019, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1892/06.11.2019 година, град Бургас

Административен съд – Бургас, ХХІІІ-ти състав, на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

Съдия: Галя Русева при секретаря Й. Б., като разгледа административно дело

№ 2383/2018 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.4 от ДОПК вр. с чл.144, ал.1 и чл.107 от ДОПК, във връзка с чл.

9б и чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Жалбоподателят „Сънрайз“ АД – Пловдив с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, район „Северен“, булевард „Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Н.И.Б., е оспорил Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ - 683/25.04.2018 година, издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър (лист 14 - 15).

С АУЗД на жалбоподателя е определена такса върху битовите отпадъци (ТБО) за 2014 година и

2015 година по подадени коригираща декларация № 64129/26.08.2010 година и допълнителна коригираща декларация № ДК14032230/03.04.2015 година по партида № 1158491310017 за недвижим имот с площ от 63 736 кв.м., представляващ УПИ /парцел/ в строителните граници на с. Емона, Общ. Несебър, в.с.

„Елените“, съгласно обяснителна записка, приложена на лист 797 от делото.

Жалбоподателят твърди, че АУЗД е нищожен, тъй като липсвали данни за упълномощаване от кмета на общината на актосъставителя за съставяне на АУЗД съгласно изискванията на чл.12 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър във вр.чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ/. Сочи също, че актът е издаден при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалноправни норми; че е немотивиран, защото липсва индивидуализация на имота и не е ясно как са определени задълженията; че не съдържа мотиви за реалното предоставяне на услугите и обосновка на конкретния размер на основата, върху която е изчислена ТБО, както и на приложената ставка. Твърди, че липсват доказателства за реалното предоставяне на услугата от страна на Община Несебър, както и че не са налице валидни правни основания за издаването на акта. Иска се отмяна на АУЗД. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, редовно уведомен. Сочи доказателства.

Ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата. Представя административната преписка, ангажира и други доказателства. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите в жалбата, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице с правен интерес – адресат на акта. За АУЗД е предвидена възможност за съдебен контрол след изчерпване на обжалването по административен ред. АУЗД е връчен на жалбоподателя на 02.05.2018 г. /известие за доставяне на лист 17 от делото/ и срокът за обжалването му по административен ред е 14-дневен съгласно чл.152, ал.1 ДОПК. Жалбата по административен ред по чл. 152 ДОПК срещу АУЗД е била изпратена по пощата на 16.05.2018 г. и е постъпила в Община Несебър на 17.05.2018 г. /л.9-л.13/. В съответствие с чл. 146 от ДОПК, издателят на акта е следвало да окомплектова преписката в срок до 24.05.2018 година. От своя страна, решаващият орган в административното производство е следвало до се произнесе до 21.07.2018 година, по аргумент от чл. 155 ал.1 във връзка с чл.

146 от ДОПК, но не го е сторил. Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на 03.08.2018 година в срока по чл. 156, ал.5 от ДОПК, поради което съдът приема, че същата е подадена в срок.

Относно компетентността и формата на АУЗД:

Според чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4, ал.1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ сочи, че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители, като съгласно ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.

АУЗД е издаден от главен експерт Е.С.в отдел „Местни данъци и такси” в Община Несебър съобразно правомощията, предоставени със Заповед на кмета на Община Несебър № 394/26.04.2012 г. /л.101 и л.102/, с която служителите в този отдел са надлежно оправомощени да действат като органи по приходите.

Оспореният акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба органът по приходите служебно издава АУЗД, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай актът е издаден, след като е установено, че жалбоподателят не е заплатил в срок задълженията си за ТБО по отношение на процесния имот.

АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити на писмения административен акт, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК.

Предвид изложеното, обжалваният

АУЗД е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По фактите:

От доказателствата по делото се установява, че през

2004 г. жалбоподателят "Сънрайз“ АД придобива като апортна вноска в капитала от „Елените роял Холидей“ АД терена на цялото ваканционно селище „Елените“ с площ от 260 000 кв.м., а по скица – 239 665 кв.м., на пазарна стойност от 3 566 729 лв. съгласно фактура № 1068/18.08.2004 г. с опис, неразделна част към нея. Дружеството е декларирало цялата площ на ваканционното селище като земя с отчетна стойност от 3 556 729 лв., придобита съгласно посочената фактура, за първи път в декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх.№ 642/15.10.2004 г. /лист

824 – лист 997/.

Жалбоподателят е подал впоследствие коригираща декларация по чл.17 от ЗМДТ вх.№

3352/26.08.2010 г., в която е декларирал редуцирана отчетна стойност на земя в размер на 3 067 205,27 лв. /л.29-л.30/. В декларация по чл.14 от ЗМДТ № 62410/30.06.2010 г. жалбоподателят е декларирал земя с площ от 176 087 кв.м., в т.ч. ЗП 24 681 кв.м., по имотна партида № 1158491310017 /л.25-л.28/. Подадена е към тази декларация коригираща декларация вх.№

64129/26.08.2010 г., в която площта на декларираната земя е намалена на 66 087 кв.м., в т.ч. ЗП 24 681 кв.м., с декларирана отчетна стойност в размер на 3 067 205,27 лв. /л.21-л.24/. В коригираща декларация вх.№ 32230/03.04.2015 г. жалбоподателят обявява промяна на декларирани обстоятелства, като е редуцирал както площта на имота – 63 736 кв.м., в т.ч. ЗП 24 681 кв.м., така и отчетната стойност на имота – 2 867 370,27 лв.

/л.31-л.35/.

С оглед на горното безспорно се налага извод, че конкретният поземлен имот е разположен във ваканционно селище „Елените“ и е с площ от 63 736 кв.м. съгласно саморъчно декларираното от представляващия „Сънрайз“ АД в коригиращата декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 03.04.2015 година (л.35), където е декларирана отчетна стойност на имота от 2 867 370.27 лв.

Установява се също, че на 02.12.2015 г. жалбоподателят

„Сънрайз“ АД осъществява апорт в „Холидей вилидж“ АД, като във връзка с това подава заявление с вх.№ 267/27.01.2016 г. за закриване на партида № 1158491310017, в което имотът е описан като“ЗЕМЯ Декларация вх.№ 64129/26.08.2010 г.“ /л.37/. Въз основа на подаденото заявление, партида № 1158491310017 е била закрита към датата на апорта – 02.12.2015 г.

По делото няма спор, че дружеството-жалбоподател не е заплатило дължимите за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. суми за ТБО по посочената партида. С процесния АУЗД, главен експерт в отдел „МДТ“ при Община Несебър е установил задълженията на „Сънрайз“ АД за ТБО по декларациите, подадени от името на дружеството. В акта е посочен номерът и датата на коригиращата декларация, в която от самият жалбоподател (с номер и дата) е описана основната декларация, която съдържа данните за имота. Посочена е и индивидуалната партида на имота, по която той е индивидуализиран от общинската администрация за облагане с ТБО.

Задълженията на търговеца са определени в общ размер –

32 226,56 лева главници ТБО и 10 357,12 лв. лихви за просрочие към 25.04.2018 г., както следва:

-

ТБО – за

2014 година – 16 562,91 лева главница и 6 142,54 лева лихва, или общо 22 705,45 лв.;

-

ТБО – за

2015 година – 15 663,65 лева главница и 4 214,58 лева лихва, или общо 19 878,23 лв.

ТБО е определена в промили върху отчетната стойност на имота на „Сънрайз“ АД за съответната календарна година, видно от обяснителна записка, приложена на лист 797 от делото.

В съдебното производство от ответника е представена преписката по издаването на АУЗД. От нея се установява, че за 2014 година и 2015 година Общински съвет-Несебър (ОбС) е одобрявал план-сметки за дейността „Чистота“ за съответната календарна година. Размерът на ТБО за нежилищни имоти на юридически лица (както е прието в АУЗД), определен през 2014 година, не е бил променен през 2015 година – той е бил в размер общо 5,4 ‰ върху отчетната стойност на съответния обект /3,4 ‰ отчетната стойност – за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,6 ‰ от отчетната стойност – за поддържане на територии за обществено ползване, и 0,4 ‰ от отчетната стойност – за обезвреждане на отпадъци, изграждане и поддържане на депо/ - (л.44-л.47). На основание тази методика, при тези промили и на базата на съответната остатъчна стойност на имота - 3 067 205,27 лв. за 2014 г. и 2 900 675,93 лв. за 2015 г., са направени изчисленията от административния орган за дължимите суми, установени с АУЗД, видно от приложената по делото на л.797 обяснителна записка. В същата, обаче, е посочено, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ от 03.04.2015 г. е декларирана отчетна стойност в размер на 2 867 370,27 лв., а базата, която административният орган е взел предвид при начисляването на ТБО за 2015 г., е 2 900 675,93 лв., т.е. различна от декларираната от жалбоподателя.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза от в.л. С.А. /л.801-л.804/, от заключението на която се установява, че за 2014 г. е определено задължение за ТБО в размер на 16 562,91 лв., получено като към отчетната стойност в размер на 3 067 205,27 лв. е приложена ставка 5,4 промила, гласувана от Общински съвет – Несебър за 2014 г. за нежилищни имоти, като по отделни компоненти ТБО е определена, както следва: такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 10 428,50 лв. /при ставка 3,4 промили/; такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 4 907,53 лв. /при ставка 1,6 промили/ и такса за обезвреждане на битови отпадъци и депа или други съоръжения в размер на 1 226,88 лв. /при ставка 0,4 промили/. Т.е. за 2014 г. вещото лице е установило пълно съответствие на начислените от административния орган ТБО с приложимите нормативни разпоредби, като в тази част заключението на вещото лице напълно преповтаря обяснителната записка. Що се отнася до изчисленията за ТБО за 2015 г., вещото лице е установило несъответствие. В акта ТБО за 2015 г., видно от обяснителната записка, е определена въз основа на остатъчна стойност от 2 900 675,93 лв. и е в общ размер на 15 663,65 лв., от които: такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 9 862,30 лв. /при ставка 3,4 промили/; такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 4 641,08 лв. /при ставка 1,6 промили/ и такса за обезвреждане на битови отпадъци и депа или други съоръжения в размер на 1 160,27 лв. /при ставка 0,4 промили/. Вещото лице, обаче, е стигнало до заключение, прилагайки същите нормативни разпоредби относно начина за изчисляване на ТБО, но отчитайки друга остатъчна стойност – 2 867 370,27 лв., че ТБО за 2015 г. е общо в размер на 15 483,80 лв., от които: такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 9 749,06 лв. /при ставка 3,4 промили/; такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 4 587,79 лв. /при ставка 1,6 промили/ и такса за обезвреждане на битови отпадъци и депа или други съоръжения в размер на 1 146,95 лв. /при ставка 0,4 промили/. Разликата в случая се получава от там, че административният орган е използвал като основа за начисляването на ТБО за 2015 г. не реално декларираната от жалбоподателя остатъчна стойност на имота в размер на 2 867 370,27 лв., а друга остатъчна стойност - 2 900 675,93 лв. Вещото лице А. е изчислило, че лихвата за забава върху дължимата ТБО за 2015 г. за процесния период е в размер на 4 163,10 лв., а не както е посочено в акта – 4 214,58 лв. Съдът напълно кредитира заключението на в.л. А. като пълно, обективно и компетентно, изготвено в съответствие с методиката и приложимите нормативни разпоредби за изчисляване на ТБО.