Решение № 609 от 12.12.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Ямбол, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330101692 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. В. против „Фератум България“ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит от 28.01.2025 год., поради противоречие със закона – посочени разпоредби на ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 28.01.2025 год. между страните бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 1500 лв., при посочени условия, а именно ГПР – 49,11 % и ГЛП- 23 %,платим на 12 бр. месечни вноски.

Съгласно чл. 5 от същия следвало да се сключи договор за поръчителство , с цел обезпечаване на кредита, като по силата на договор за поръчителство дължимото възнаграждение на поръчителя било в размер на 1470 лв. В резултат на това сумата за връщане била в размер на 3315 лв., а не описаната в договора 1845 лв.

По изложени съображения ищцата счита, че договорът за кредит е нищожен на осн.чл. 26,ал.1 ЗЗД,като сключен при неспазване нормите на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Счита, че не става ясно дали възнаграждението за поръчител е включено в ГПР, като всъщност с договора за поръчителство се целяло не обезпечение, а допълнително оскъпяване на кредита. Същевременно едноличен собственик на капитала на ответното дружество било дружеството – поръчител, като възнаграждението за поръчител било дължимо заедно с погасителните вноски по заема. В обобщение, на подробно изложени доводи и т.к. посочения в договора ГПР бил значително по-нисък от посочения такъв се претендира за уважаване на претенцията и прогласяване недействителността на договора за кредит. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

В депозирания отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.

Неоснователни били твърденията и за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора.Невярно било твърдението, че поръчителството е задължително условие за сключване на договора, като кредитополучателя можел да избере свой поръчител или такъв предложен от кредитора. Недопустими били исковете за нищожност на договора 1 за гаранция, т.к. не били насочени против правилната страна – Мултутюд Банк – самостоятелно ЮЛ, като договорът бил самостоятелно правоотношение, по което ответникът не бил страна. Ищецът след получаване на необходимата преддоговорна информация сам бил избрал поръчителя, поради което и не била налице заблуждаваща търговска практика. Неоснователни били и твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Т.к. договорът за гаранция бил незадължителна услуга от трето лице, то разходът по нея не се включвал в ГПР , т.к. не бил задължителен.

Същевременно ответникът предявява против ищеца насрещен иск за сумата от 620, 50 лв. – главница по договора, като с отговора на ИМ прави изявление за обявяване на вземанията си за предсрочно изискуеми, като се посочва, че към настоящия момент потребителят е заплатил сумата от 879, 50 лв. Сумата се претендира в едно със законната лихва от датата на НИМ.

В депозирания отговор на НИМ ищцата оспорва същата и моли за отхвърлянето й.

В с.з. ищцата, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от 28.01.2025 год. по реда на ЗПФУР. По силата на договора заемодателят се задължава да предаде на заемополучателя сумата от 1500 лв.

Уговорено е сумата да бъде върната на 12 погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора , с първа падежна дата – 27.02.2025 год. , като общата сума за връщане е в размер на 1845 лв.- главница и лихва в размер на 345 лв., при лихвен процент 23 % според текста на договора. Според чл. 4 - общия разход по кредита е 345 лв. и включва сумата по чл. 3 б, а ГПР е в размер на 49,11 % , изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряване от дружеството на предоставено в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването си за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице , така и предложеното ЮЛ за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредита .

В чл.6 от договора е уговорено, че извън уговорените индивидуални условия, за уреждането на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагат ОУ за предоставяне на потребителски кредити на ответното дружество.

Не са представени по делото – погасителен план към договора, сочените в договора ОУ, нито преддоговорна информация.

Прието е удостоверение за наличие на задължение от 15.04.2025 год.

Ищецът е приложил още Договор за гаранция/поръчителство, сключен между Multitude Bank в качеството на гарант и ищеца , в качеството на клиент, по силата на който гарантът се съгласява да отговаря солидарно спрямо кредитора за изпълнение 2 на всички задължения произтичащи от процесния договор за кредит от 28.01.2025 год. , а клиентът да заплати гарантна такса в размер на общо 1470 лв., на месечни вноски при условия и на падежи уговорени съобразно погасителен план, неразделна част от договора, който не е представен по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл.26, ал.1 предл.1 ЗЗД и насрещен иск по чл. 240 ЗЗД, вр. чл.

79,ал.1 от ЗЗД.

По първоначално предявения иск:

Уважаването на предявения първоначален иск следва от наличие на следните предпоставки: наличие на сключен между ищеца и ответника договор за кредит при описаните в исковата молба параметри и наличие на релевираните с исковата молба основания и обстоятелствата, от които произтича нищожността на целия договор.

В случая страните не спорят, че между тях съществува облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит от 28.01.2025 год., факт обявен за безспорен и с доклада по делото.

Предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на Директива № 93/13/Е., разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство съгласно § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в константната практика на ВКС ( решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о., решение № 142/01.08.2018 г. по т.д. № 1739/2017 г., II т.о., решение № 237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927/2015 г., I т.о. и др.) се приема, че поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договори.

На първо място съдът счита за нужно да посочи, че въпреки указаната доказателствена тежест ответното дружество не е представило доказателства при сключване на договора да са спазени законовите разпоредби, а именно – на ищеца да е предоставена необходимата преддоговорна информация /по делото не е представен СЕФ/, липсват данни какво е съдържанието на посочения като неразделна част от договора погасителен план,респ. има ли такъв, т.к. такъв също не е представен, липсват данни какво предвиждат, както ОУ към договора за кредит, така и към договора за гаранция, т.к. такива също не са представени.Единствените представени доказателства и то от страна на оспорващата валидността на договора страна са , както се посочи договор за кредит и договор за поръчителство , и двата от 28.01.2025 год.

На следващо място неоснователни са възраженията, че искът не е насочен срещу надлежен ответник, т.к. ответното дружество не било страна по договора за гаранция.

В случая претенцията касае именно договорът за кредит сключен между ищец и ответника.

3

В чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит , страните са уговорили кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството - ответник, вследствие на което между ищ е ц а и поръчителя е сключен и договор за гаранция (поръчителство) срещу уговорено възнаграждение в размер на 1470 лв. Съдът напълно споделя доводите на ищеца, че посоченото възнаграждение следва да бъде включено при изчисляването на годишния процент на разходите, с което кредита се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

На следващо място сключването и получаването на сумата по процесния кредит е обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Р България , което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по, ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Както се посочи процесният договор за кредит, сключен между страните по делото попада под разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в които изчерпателно се посочва какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22, вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин". Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Липсата на ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/ не дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.