Решение № 2 от 14.01.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Велики Преслав, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20243610200232 по описа за 2024 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от „БАНЧЕВ-90" ЕООД с ЕИК 202384834, със седалище и адрес на управление: с. Драгоево, кв. 90, „Кравекомплекс", община Велики Преслав, област Шумен, в качеството му на работодател, Представлявано от Г. З. Б. ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 27 - 2400099/29.07.2024 г. издадено от директора Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Шумен ", с което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, вр. чл.63, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и найвече необоснованост на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, за което се сочи, че е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Въз основа на изложени подробни аргументи се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни съображения в подкрепа на посочените в същата доводи, касателно издаването на НП при неизяснена от страна на АНО фактическа обстановка.

Въззиваемата страна, намира, че НП е законосъобразно и правилно и следва изцяло да бъде потвърдено. Претендират се и разноски.

Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН страна-РП-Шумен, не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На 11.06.2024 г. в 11:30 часа при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство в Кравекомплекс в област Шумен, община Велики Преслав, с. Драгоево, кв. 90, стопанисван от „БАНЧЕВ-90" ЕООД, ЕИК 202384834, и на 19.06.2024 г. на документи, представени в Дирекция „Инспекция по труда" Шумен, бул. „Славянски" № 30 е било установено, че работодателят „БАНЧЕВ-90" ЕООД, ЕИК 202384834, със седалище и адрес на управление област Шумен, община Велики Преслав, с. Драгоево, кв. 90, "Кравекомплекс", при осъществяване на дейността си е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е допуснал на 11.06.2024 г. в 11:30 ч. до извършване на свързана с предоставяне на работна сила работа (чистене на обор) лицето Р. А. В., ЕГН ***********, без да е предоставил преди постъпването й на работа екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП за сключения с нея трудов договор №072/10.06.2024 г. Представена е справка от ТД на НАП (изх. №27388243011661/11.06.2024г. 16:17 ч.) за приетото уведомление за сключения с работника трудов договор.

На 11.06.2024 г. в 11:30 ч. Р. В. е работила в горецитирания обект, като е чистила обора заедно със Стоянка Николова, и уговорен надник 50 лв., видно от писмената декларация от 11.06.2024 г. на Р. В.. Нарушението е извършено на 11.06.2024 г. в с.

Драгоево, общ. Велики Преслав, област Шумен.

На 24.06.2024 г., на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 272400099 за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Същият бил подписан без вписани възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения 7-дневен срок.

На 29.07.2024 г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното Наказателно постановление, с което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на 63, ал.2 от КТ, наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания, депозирани от разпитания свидетел - св.Т. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка и с писмените доказателствени средства, относно мястото, времето, фактически установеното по време на извършена проверка в посочения обект, присъствието на св. Р. В. там в деня и часа на проверката, като свидетелката заявява, че при извършената проверка непосредствено е възприето обстоятелството на извършваната работа от страна на В., което именно и представлява нарушение на трудовото законодателство, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитания свидетел, считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници касателно посочените факти. Същите изцяло кореспондират и с представената писмена декларация.

Съдът не кредитира частично показанията на В., с оглед заявеното, че в момента на проверката не е престирала труд. В тази им част, показанията не кореспондират с показанията на свидетелката Т., както и с писмените доказателства/ конкретно писмената декларация/.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като аргументите за това са следните:

2

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН.

В съставения АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на дружеството-жалбоподател. Актът е съставен от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 416, ал. 1 от КТ и съдържа всички необходими реквизити, установени в нормата на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, като е указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 5 от КТ и връчено срещу подпис на представител на дружествотожалбоподател. Спазени са изискванията на чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН.

В случая, съдът намира за доказано, че датата, на която е била извършена проверката, свидетелката Р. В. е извършвала труд, обстоятелство, което се установява от събраните по делото доказателства, дружеството, в качеството му на работодател на посоченото лице, я е допуснал до работа и не й е връчило копие на уведомление по чл.

62, ал. 5 КТ на сключения трудов договор № 072/10.06.2024 г. Това е така, тъй като уведомлението по реда на чл. 62, ал. 5 КТ е регистрирано на 11.06.2024 г. в 16:17 ч.в системата на НАП, т. е. след извършената проверката и установеното в хода на същата престиране на труд от страна на В.. Констатираното в хода на проверката административно нарушение е описано точно и ясно, като същото не съдържа и противоречия.

Разпоредбите на чл. 63 КТ предвиждат, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по ч л . 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като според чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

Именно в това се изразява и констатираното и описано в НП нарушение -работникът е допуснат до работа на 11.06.2024 г. без да му е представено уведомление към датата на постъпването му на работа, тъй като такова все още не е било подадено.

При извършената и отделно от възраженията по жалбата цялостна проверка на атакуваното НП съдът не констатира наличието на основания от процесуален, материален или фактически характер, които да обосноват отмяна на постановлението, нито други такива, които да обосновават изменението му.

Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ, на която се е позовал АНО е обща по отношение на нарушения на трудовото законодателство и предвижда финансова санкция за работодател от 1500 до 15 000 лв, като същите са размерите й и съгласно разпоредбата на 414, ал. 3 КТ, която предвижда санкция за нарушения на конкретни разпоредби от това трудово законодателство, какъвто е и настоящия случай.

В случая наложената конкретна санкция се явява минималната и по чл.414, ал.3 от КТ, поради което е безпредметно да се обсъжда справедливостта й.

Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВАС уредбата по чл. 415в от КТ е специална и изключва тази по чл. 28 от ЗАНН, а съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушенията по чл. 63, ал. 2 от КТ не са маловажни. Прилагането на института на маловажност не е елемент от сакциониращата норма, поради което не може да се приеме, че ако няма възможност за нейното приложение, то се влошава положението на жалбоподателя. Преценката за маловажност на нарушението се прави за всеки отделен случай конкретно, като наличието на възможност за тази преценка не означава реалното й приложение. Освен това, по принцип чл. 28 ЗАНН не може да намери 3 приложение по отношение на разпоредбите на КТ, тъй като в Кодекса е предвидена хипотеза за маловажност, като на преценка подлежат различни от установените в чл.

28 ЗАНН предпоставки. Доколкото е налице специална разпоредба, то общата не намира приложение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата страна, които с оглед изхода на делото следва да бъдат уважени. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27- 2400099/29.07.2024 г. издадено от Зам. Директор на Дирекция „Инспекция по труда", с което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, на „БАНЧЕВ-90" ЕООД с ЕИК 202384834, представлявано от Г. З. Б. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

ОСЪЖДА „БАНЧЕВ-90" ЕООД с ЕИК 202384834, представлявано от Г. З. Б.

ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда" - гр.Шумен, сумата от 80,00 /осемдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________ 4