Решение № 1230 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4271/2025
- Вид
- Решение № 1230
- Подписан
- 20.10.2025
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 24 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 25 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 26 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 68, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1230 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330204271 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № НП-63/02.07.2025г. , издадено от председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.68, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).
В жалбата и в съдебно заседания се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
След направена проверка се установява ,че „Електроразпределение ЮГ“АД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *** със седалище и адрес на управление-гр.Пловдив ,ул.Христо 1
Г.Данов37 ,с издадена лицензия №Л-140-07 от 30.08.2004г.В конкретния случай НП е издадено за това, че във връзка с процедура по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници в ПИ *** , не било представено обезпечение под формата на паричен депозит или банкова гаранция, както се изисква с нормата на чл.
29, ал. 1 ЗЕВИ. посочва се, че „Електроразпределение Юг” ЕАД не е следвало да продължава процедурата по присъединяване на цитирания обект, тъй като с изтичане на предвидения в закона срок за внасяне на изискуемата гаранция, процедурата се счита за прекратена. В тази връзка се твърди, че с подписването на 15.01.2024 г. между „Електроразпределение Юг“ ЕАД и заявителя-Е. В. Л. на Констативен протокол за установяване на годността за ползване на изграден обект за производство на ел. енергия, без да е предоставена гаранция, „Електроразпределение Юг” ЕАД в нарушение на закона е продължило процедура, която е била ex lege прекратена. Предвид това „Електроразпределение Юг” ЕАД е било санкционирано с имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2025 г.), с което е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.
С оглед установяване на обективната истина по делото е разпитан актосъставителят Г. П. ,който в своите показания изцяло е потвърдил отразените от него в АУАН фактически констатации.В съдебно заседание даде яснота досежно проверката и установеното по време на нея. Съдът изцяло кредитира показанията му , като същите се явяват правдиви ,точни необорени от останалия доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав кредитира и събраните по делото писмени доказателства –заявления от 27.07.2023г за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия ,констативен протокол №4585000 от 11.06.2024г.за установяване на годността на изграден обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници,договор от 09.01.2024 за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“АД допълващи гласните доказателства и относими към делото .
Правни доводи за потвърждаване на наказателното постановление:
По делото не съществува какъвто и да било спор относно основните съставомерни факти, въз основа на които са издадени процесните АУАН и НП: а именно ,че към дата 13.10.2023г.Е. Л. като заявител няма сключен нито предварителен нито окончателен договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.Също така е доказано ,че на 27.07.2023г е подадено заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия относно обект ПИ *** ул.*** в гр.Сливен обл.Сливен. Изяснено е и няма спор,че на 09.01.2024г.е сключен Договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.Също така е доказано и ,че 15.01.2024 не е внесена и изскуемата гаранция.Подписан 2 е и на 11.06.2024г е Констативен протокол №4585000 за установяване на годността за ползване на изграден обект за производство на ел. енергия.
По тези обстоятелства няма спор същите се установяват и от приложените по преписката писмени доказателства и от гласните такива.
В същото време са безспорни и текстовете от ЗЕВИ, а именно:
Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ (в сила от 13.10.2023 г.),гласи в тримесечен срок от получаване на становището за условията и начина на присъединяване производителят на електрическа енергия е длъжен да предостави гаранция (депозит или банкова гаранция) в размер на 50 000 лв. за всеки мегават ( M W ) присъединена мощност. При непредоставяне в срок становището за присъединяване се счита за невалидно.
На следващо място съобразно правната норма на чл. 29, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ, гаранцията обезпечава изпълнението на задълженията по присъединяването и се освобождава при реализиране на присъединяването, като може да се прихване с дължимата цена.
А,съобразно §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023г.), гаранцията се предоставя и за обекти, за които има становища, но няма договори (предварителни договори или договори за присъединяване) към влизане в сила на закона, като срокът е три месеца. При непредоставяне процедурата по присъединяване се прекратява ex lege.
В същото време чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ :“ който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59-67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
В този смисъл всичко гореизложено води до правния извод,че фактите са доказани до степен на категоричност ,отговарят на правните норми и съответно водят до доказаност на описаното в АУАН и НП административно нарушение. А ,именно,че към 13.10.2023г.Е. Л. няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване към обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
А,такъв е бил сключен на 09.01.2024г.И в този смисъл в срок до 15.01.2024 г. се е дължало внасянето на банкова гаранция или депозит по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ от страна на заявителя, следователно с невнасянето й, след изтичането на този срок, процедурата е била прекратена ex lege.
Правилно е посочена и датата на извършаване на нарушението,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН / а именно11.06.2024 г. - когато е подписан Констативен протокол за установяване на годността за ползване на изграден обект за производство на ел. енергия, без да е предоставена гаранция.Като по този начин не е нарушено правото на жалбоподателя да узнае този важен елемент от административното нарушение и да организира защитата си.
Тук следва да се обсъди , че настоящия съд не споделя доводите на жалбоподателя за дължимост на процесната гаранция.А , именно респ.
3 доводът, че невнасянето й е въпрос на договорно отношения. В жалбата се твърди, че § 70 намира приложение към „други“ производства, различни от тези, уредени в отменените разпоредби и че същият не намира приложение в конкретната „висяща“ процедура. В този смисъл § 70 ясно и недвусмислено е адресиран единствено до производители на електроенергия от ВЕИ. На следващо място, видно е, цитираната норма не съдържа ограничение относно това по кой от отменените чл. 23, чл. 24 или чл. 25 ЗЕВИ е започнала процедурата от една страна, а от друга - видно е, че процесната материя не съдържа уредба на „други“ производства. Единствената различна процедура е тази по новия чл. 26 ЗЕВИ, но за нея не е необходима преходна уредба, защото чл. 29 ЗЕВИ е приложим пряко, като и двете норми влизат в сила едновременно. Ето защо несподелими се явяват доводите на жалбоподателя на неприложимост на § 70 в конкретната процедура.
Все така неоснователни са и възраженията за неправилно посочване на нарушената правна норма. В конкретния случай в АУН И НП като такава е посочена нормата на чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, вр. §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023г.).
Видно от текста на закона - §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, гаранцията се предоставя и за обекти, за които има становища, но няма договори (предварителни договори или договори за присъединяване) към влизане в сила на закона, като срокът е три месеца. При непредоставяне процедурата по присъединяване се прекратява ex lege. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. В този смисъл по делото се установява и доказва, че „Електроразпределение Юг” ЕАД не е следвало да продължава процедурата по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, тъй като с изтичане на предвидения в закона срок за внасяне на изискуемата гаранция, процедурата се счита за прекратена, считано от 15.01.2024 г. Вместо това, на 11.06.2024 г „Електроразпределение Юг“ ЕАД е подписало със Е. Л.
Констативен протокол№ 4585000 за установяване на годността за ползване на изграден обект за производство на ел. енергия, поради което правилно е прието, че с това действие „Електроразпределение Юг” ЕАД в нарушение на закона, е продължило процедура, която е била ex lege прекратена.Доказаната и възприета фактическа обстановка кореспондира по недвусмислен начин с посочената правна разпоредба, поради което правилно и законосъобразно в случая е преценено, че в това си действие е нарушило разпоредбите на ЗЕВИ.
Досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът счита, че извършеното нарушение от жалбоподателя не осъществява признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН не съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай“. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/ 2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 4 от ЗАНН, съдържанието на понятието маловажен случай и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9 5 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Касае се за формално нарушение .Като служебно известно е на съда,че дружеството жалбоподател е санкционирано за голям брой извършени нарушения от същия или подобен вид.Касае се отношения със сериозен обществен интерес ,без да съществуват каквито и да било смекчаващи обстоятелства.И като направи тази съвкупна преценка настоящия съд не намира за резонно искането на жалбоподателя за прилагане на института на чл.28 от ЗАНН