Решение № 107 от 14.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Стара Загора, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20225500500122 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Д. П. от гр.С.З., чрез адв. Г.И. против решение № 36 от 24.01.2022г., постановено по гр.дело № 4942/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен иска, предявен от М. Д. П., срещу “С.Ф.Г.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С.З., представлявано от управителя Е.И.К., за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №20/21.10.2021г. на Управителя на “С.Ф.Г.” ЕООД, като неоснователен.

Въззивникът излага във въззивната си жалба твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, немотивирано и недопустимо в разрез с материалния закон и практиката на ВКС и житейски несправедливо. Счита, че правните изводи на съда са неправилни. Излага подробни съображения. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с факта, доказан от писмените доказателства по делото, че има грубо нарушение на трудовото законодателство и в частност чл.193, ал.2 от КТ.

Моли да бъде отменено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като вместо него съдът признае уволнението на въззивника за незаконно и да постанови отмяна на Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

1

Претендира присъждане на направените разноски по делото съгласно чл.78 от ГПК, а именно адвокатски хонорар за пред двете съдебни инстанции в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.

Въззиваемиат

„С.Ф.Г.“ ЕООД, гр.С.З., чрез адв.Я.И. от АК Стара

Загора, взема становище, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Сочи се, че правилно и в съответствие с разпоредбите на закона първоинстанционният съд е приложил процесуалния и материалния закон, а доводите на ответника, изложени във въззивната жалба са несъстоятелни и недоказани. Излагат се съображения в тази насока.

Претендира се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, както и присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за съдебните разноски по делото.

Искът е предявен от М. Д. П. от гр.С.З. срещу “С.Ф.Г.” ЕООД, гр.С.З.. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжността „Фитнес инструктор“. На 27.09.2021г. подал молба пред работодателя за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.6 КТ, тъй като бил приет студент редовно обучение. Служител на обекта на ответника поискал молбата да бъде подадена на бланка-образец на фирмата.

Ищецът попълнил такъв образец, но не получил входящ номер. Впоследствие на 25.10.2021г. получил Заповед за дисциплинарно уволнение заради това, че не се бил явил на работа на 27.09.2021г. и 28.09.2021г. Ищецът твърди, че не е получавал заповед, с която да му се изискват писмени обяснения във връзка с твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Считал е, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание подадената от него молба.

Твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като е подал молба, с която е заявил невъзможността си за явяване на работа.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“, с която е прекратено трудово правоотношение на ищеца. Претендира разноски по производството.

Ответникът с писмения си отговор счита, че исковата молба е неоснователна. Не оспорва трудовото правоотношение между страните. С трудовия договор било уговорено 30 дневно предизвестие за прекратяването му. Не оспорва, че ищецът е подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение на 27.09.2021г., но на основание чл.326, ал.1 и ал.2 КТ, която 2 молба следвало да се счита за подаване на предизвестие. Работодателят не е изразявал съгласие за прекратяване на трудовия договор, поради което ищецът е следвало да отработи предизвестието си, каквото той не е направил.

Работодателят не бил уведомен, че ищецът е приет за студент и е в невъзможност да изпълнява трудовите си функции. Поради неявяването на работа на ищеца в дните 27.09.20201г. и 28.09.2021г. работодателят изискал обяснения по реда на чл.193 КТ и впоследствие издал процесната заповед.

Счита, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Страните не спорят, а и видно от приетите като писмени доказателства по делото копия от документите от личното трудово досие на М. Д. П., ищецът е работил при ответника на длъжността „Фитнес инструктор“ по Трудов договор №89/10.09.2021г., изменен с Допълнително споразумение №22/13.09.2021г. към трудов договор №89/10.09.2021г.

От представеното по делото копие на Протокол с вх.№18/28.09.2021г. се установява, че работодателят е бил уведомен, че ищецът не се явява на работа в два последователни дни - 27.09.2021г. и 28.09.2021г., като не е посочил уважителни причини за това. По делото е прието като писмено доказателство копие на Телепоща с изх.№1/01.10.2021г. с известие за доставяне, със заверка на съдържанието, в която е обективирана заповед на управителя на ответното дружество за изискване на обяснения от ищеца за неявяването му на работа на 27.09.2021г. и 28.09.2021г. на основание чл.193, ал.1 КТ. Телепощата не е доставена на ищеца, като е отбелязано на известието, че е непотърсена от адресата. Със Заповед №20/21.10.2021г. работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание “Уволнение” и трудовото му правоотношение е било прекратено. Тази заповед е връчена на ищеца с телепоща със заверка на съдържанието, получена от него на 25.10.2021г.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред първоинстанционния съд са били допуснати и изслушани свидетели. От показанията на свидетелката Д.В.Д. се установява, че същата работи като счетоводител в ответното дружество. Знае, че ищецът е работил няколко дни и е престанал да се явява на работа. В отсъствие на свидетелката ищецът бил посетил счетоводството, като е поискал да подаде молба за напускане. Друга служителка, която се занимавала с ТРЗ дейностите е дала на ищеца образец на молба, която да попълни и е приела така попълнената от него молба. Молбата била за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие. По принцип имало два възможни образци на молби - за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие и без предизвестие, но ако нямало уговорка с управителя за напускане без предизвестие, от счетоводството давали на работниците образец на молба за напускане с предизвестие.

3

Свидетелката не знаела какви са били мотивите на ищеца да напусне, нито е била уведомена, че ищецът е искал да подаде друга молба, не по образец.

След като ищецът е престанал да ходи на работа, били изготвени необходимите документи за изискване на обяснения, които били изпратени с телепоща и след това била изготвена заповед за дисциплинарно наказание, връчена по същия начин. Свидетелката не знаела, че това е първото работно място на ищеца и поради тази причина не му е издадена трудова книжка.

Трудовата книжка се издавала при напускане на работника.

От показанията на свидетеля В.З.В. се установява, че същият работи като фитнес инструктор в ответното дружество. Ищецът е бил колега на свидетеля. Ищецът работил около една седмица, след което престанал да идва на работа. Това наложило свидетелят да ходи извънредно на работа, за да замества ищеца. Свидетелят не е разговарял с ищеца и не знаел какви са мотивите му за напускане на работа.

И двамата свидетели са служители на ответното дружество, което предполага известна тяхна заинтересованост. От друга страна именно поради служебното им положение на същите са станали известни обстоятелствата, за които свидетелстват. Показанията на свидетелите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие.

Основен спорен момент между страните е подаването на молба от страна на ищеца за освобождаване от работа на основание чл.327, ал.1, т.6 КТ - прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие поради продължаване на образованието в учебно заведение на редовно обучение или постъпване на редовна докторантура. Ищецът твърди, че е искал да подаде такава молба, но същата не е била приета от служител на работодателя, а му е била дадена друга молба, по образец, която да попълни. Твърденията на ищеца в тази насока са недоказани. Не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че такава молба е била подадена или е била доведена до знанието на работодателя. В случай, че ищецът се е съмнявал в предоставения му образец на молба, то той е можел да подаде молбата си по пощата или по друг начин да я доведе до знанието на управителя на дружеството. Приетата като писмено доказателство копие на Молба от 27.09.2021г. съдържа в себе си изявление за прекратяване на трудовия договор с едномесечно предизвестие, т.е. не е записано само правното основание за прекратяването чрез изписване на съответната разпоредба на закона - чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ, а е изписано с думи, „моля настоящата молба да се счита за едномесечно предизвестие“. Този факт опровергава твърденията на ищеца, че едва ли не, не е знаел какво подписва. В случай, че ищецът не е бил съгласен с този начин на прекратяване на трудовото правоотношение, то той не е бил длъжен да подаде тази молба. Още повече, че така подадената молба не го освобождава от задължението му да 4 изпълнява трудовите си задължения още един месец и това става ясно от текста на самата молба. Поради тази причина съдът намира съображенията на ищеца за неоснователни и недоказани.

Дисциплинарното производство, уредено от КТ, е регламентирано от норми от императивен характер, за спазването на които съдът следи служебно. На първо място в чл.195, ал.1 от КТ са уредени задължителните реквизити на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание “Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.” Представената по делото Заповед №20/21.10.2021г. на Управителя на ответното дружество съдържа всички задължителни реквизити - мотиви за наложеното наказание, подробно описание на нарушителя и нарушението на трудовата дисциплина, наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в обстоятелствената част на заповедта съответства на цитираните законови основания за дисциплинарната отговорност на работника.

Друга императивна норма, за спазването на която съдът следи служебно, е тази на чл.193, ал.1 от КТ, а именно - в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения.

Това задължение на работодателя, като орган на дисциплинарна власт, представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство. Важно законово изискване е и това - обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод.