Решение № 476 от 30.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20221110209912 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Л. П., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-008211 от 19.04.2021 г., издадено от Г В Б, на длъжност Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е недоказано и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като не изразява 1 становище по основателността на жалбата.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2021 г., около 22:45 часа в гр. София жалбоподателят М. Л. П. управлявал товарен автомобил марка и модел „М С ЦДИ“, с рег. № , по ул.

„Макгахан“, с посока на движение от ул. „Родина“ към ул. „Резбарска“. На кръстовището с ул. „Резбарска“ жалбоподателят извършил маневра ляв завой, като навлязъл и преминал на червен сигнал на светофара при работеща в нормален режим светофарна уредба. Действията на жалбоподателя били възприети от полицейските служители М. Стойов Д. и З. В. К..

Срещу М. Л. П. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА с бл. № 950256 от 31.03.2021 г. за извършени нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на същата дата не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и не е носил контролния талон от свидетелството за управление на МПС. Актът бил съставен от св. М. Д., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ в ОПП – СДВР, в присъствието на жалбоподателя и на св. З.

К., който присъствал при установяване на нарушенията. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, след което бил връчен лично на жалбоподателя за запознаване. Последният го подписал, като заявил, че има възражения. Такива не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и издал атакуваното наказателно постановление № 21-4332-008211 от 19.04.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.

6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетелите М. С Д. и З. В. К., както и от приложените по делото писмени доказателства – справка картон на водача, заповеди на 2 министъра на вътрешните работи, писмо-справка от ОПП – СДВР, справка от централна база на АИС КАТ.

Разпитаните свидетели са били преки очевидци на нарушенията, като св. Д. е съставил процесния АУАН, а св. К. е свидетел по акта. В показанията си пред съда св. Д. разказва за случилото се, като заявява, че и двамата със св.

К. са видели жалбоподателят да навлиза в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, за което му е съставен АУАН. Свидетелят К. заявява липса на спомен относно процесните събития, но в разказа си пред съда разяснява, че с колегата му Д. принципно не съставят АУАН, когато няма задръстване и водач на МПС е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал, след което последва червен сигнал на светофарната уредба. Съдът изцяло кредитира показанията на двамата полицейски служители, които макар лаконични, са логични и непротиворечиви и служат за изясняване на релеванти факти по делото.

Съдът кредитира и приобщените по надлежния ред писмени доказателства.

Допълнителен анализ не се налага, доколкото доказателствените източници са непротиворечиви и единни.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 1.

2 от Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи свидетелят М. Д., на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП – СДВР, има компетентност да съставя АУАН. Видно от т. 2.10 от цитираната заповед, Г В 3

Б, на длъжност началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ към ОПП – СДВР, има правомощието да издаде процесното НП.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:

Настоящият съдебен състав намира, че във връзка с това нарушение при издаване на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представляващо самостоятелно основание за неговата отмяна в тази му част.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, като следва да е налице и пълно съответствие между фактическо и правно обвинение. В процесните АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят П. навлиза и преминава през кръстовището на червен сигнал на светофара. В АУАН и НП е посочено, че е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите на ППС, като участници в движението да съобразяват поведението си със светлинните сигнали. Посочената правна норма е бланкетна, доколкото не сочи при конкретен светлинен сигнал, какви са задълженията на водачите.

За да бъде дадена прецизна правна квалификация на нарушението следва ясно да се посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на водачите на ППС при наличие на червен сигнал на светофарната уредба, като по този начин на жалбоподателя ще бъде посочено ясно и конкретно кое е задължителното правило за поведение, което е нарушил, за да му бъде наложено съответното административно наказание.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП дори и при допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, при условие, че е установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано извършването на нарушението и вината на нарушителя. Следователно, непосочването на прецизната правна норма в АУАН не би било основание за 4 отмяна на НП, ако самото то я съдържа. В процесния случай обаче това не е така. При издаване на оспорваното наказателно постановление, вместо да попълни бланкетната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с посочване на конкретната правна норма, която предвижда какво следва да е поведението на водач при наличие на червен сигнал на светофарната уредба, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т.

6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Издавайки обжалваното НП, наказващият орган е приел, че преминавайки при червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят не се е съобразил със светлинната сигнализация. Никъде в наказателното постановление обаче не е посочено кой е нормативният акт, който вменява задължение на участниците в движението да не преминават при червен сигнал на светофарната уредба. Цитираната като нарушена правна разпоредбата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП не посочва при наличие на конкретна светлинна сигнализация, какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на червен сигнал на светофарната уредба е посочено в чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, а именно: червена светлина – означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Така бланкетът на чл. 6, т. 1 ЗДвП се допълва от друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при наличие на различна светлинна сигнализация, а с оглед конкретно посочената червена светлина, това е чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП. В разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите на наказателното постановление, като в т. 6 е предвидено посочването на „законните разпоредби които са били нарушени виновно”. Като не е посочил конкретната норма въвеждаща задължение за водачите на ППС да не преминават през кръстовище при подаден червен сигнал на светофарната уредба, АНО не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.

5

Констатираното нарушение е съществено, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които то не е изпълнило. Ето защо, в частта относно нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и издадения към него контролен талон.

Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.