Решение № 129 от 07.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Капка Павлова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20221001001023 по описа за 2022 година

Производството е инициирано с молба,подадена от „Камбро Озай БГ“ ЕООД , с която се иска на първо място да бъдат разтълкувани мотивите на решението в частта им, в която са посочени сумите, за които е предявен иска и в частта, в която са посочени сумите,за които искът се уважава. Освен това се моли да бъдат отстранени очевидни фактически грешки в диспозитива на решението. Прави се искане и за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските.

Насрещната страна не е подала отговор на молбата.

Съдът счита, че не е необходимо да призовава страните в открито съдебно заседание във връзка с произнасянето по молбата.

По молбата по чл.251 от ГПК:

Страната посочва, че в два последователни абзаца /на стр. 14 от решението, бел.моя/ на решението са записани две различни суми – първоначално е прието, че надлежният размер на претенцията е 797 835,39евро без ДДС, а с ДДС-975 450,46 евро, а в следващия - че сумата на престацията е 957 450,46 евро с ДДС. В диспозитива на решенето пък обезсилването на първоинстанционния съдебен акт е направено до сумата от 975 456,46 евро, която сума не присъства в мотивите на решението. Разноските били определени като 53,68% , но не било ясно коя сума е верният размер на претенцията.

На следващо място се посочва, че в мотивите на решението е прието, че първоинстанционният съд е уважил претенцията за 724 378,87 евро, но в отменителната част от диспозитива е записано, че отмяната на решението касае разликата между сумите 724 117,93 евро и дължимите 513 977,60 евро с включен ДДС, т.е. отмяната била за сумата 210 140,33 евро. Страната 1 счита, че остава неясно от къде съдът е взаимствал сумата 724 117,93 евро.

Поради това се моли съдът да разтълкува решението, тъй като волята на съда има значение при евентуална поправка на същото по реда на чл.247 от ГПК.

Апелативният съд намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.251 от ГПК за извършване на тълкуване на решението.

Тълкуване на решението е необходимо тогава когато решението е двусмислено, неясно и поражда съмнения за неговото правилно приложение. Предмет на тълкуване могат да бъдат само онези пороци, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В настоящия случай искането на страната касае несъответствие в сумите, които съдът е изчислил въз основа на заявеното от страната и грешки при изписването на същите.

Видно от исковата молба, с която е инициирано образуването на съдебното производство ищецът е заявил претенция в размер на 797 875,39 евро без ДДС и 957 450,46 евро с ДДС. Съдът е разгледал именно този иск, като изрично в мотивите посочва, че с допълнителната искова молба този размер не се променя. Освен това размерът на претенцията с ДДС се получава като върху данъчната основа се начислят 20% и при направено изчисление става ясно, че върху данъчна основа от 797 875,39лв. дължимия ДДС е 159575,07 евро и сборът между двете суми прави именно 957 450,46 евро с ДДС. Поради това е ясно, че волята на съда е да разгледа иска в заявения му размер и посочената сума от 975 450,46 евро се явява плод на техническо разместване на цифрите 7 и 5, а не на намерението на съда да разгледа претенция в друг размер.

По отношение на разминаването сумата, за която е прието, че искът е уважен в мотивите на решението - 724 378, 87 евро и нейното погрешно изписване в диспозитива на същото – 724 117,93 евро отново е налице техническа грешка, а не неяснота във формираната от съда воля.

Всичко това води до извода за неоснователност на молбата в частта й, с която се иска да бъде извършено тълкуване на постановеното решение № 517 от 07.08.2024г.

По искането за поправка на допуснати в диспозитива на решението очевидни фактически грешки:

На първо място се посочва,че в частта на диспозитива, касаещо обезсилването на решението неправилно е записана сумата от 975 456, 46 евро. Отново се подчертава, че в мотивите на решението в единия абзац е посочена сумата от 975 450,46 евро в ДДС, а в следващия - че сумата на престацията е 957 450,46 евро с ДДС, докато диспозитива е вписан посочения размер от 957 456,46 евро, която сума не кореспондирала с нито една от двете суми посочени в мотивите.

Според страната, формираната воля на съда при правилни изчисления е обезсилване на първоинстанционното решение над сумата от 957 450,46 евро с ДДС до приетия от първоинстанционния съд размер от 1040816,26 евро.

Освен това се иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка и в частта на диспозитива, касаеща основателността на претенцията. Посочва се, че на стр.17, абзац четвърти от решението, съдът е приел, че претенцията се явява основателна за сумата 428 314,67 евро без ДДС или 513 977,60 евро с ДДС, докато в частта от диспозитива на въззивното решение, с 2 който се отменя и съответно отхвърля исковата претенция е записано, че отмяната на решението касае разликата между сумите 724 117,93 евро и дължимите 513 977,60 евро с включен ДДС, т.е. отмяната била за сумата 210 140,33 евро. Жалбоподателят счита, че съобразно формираната от съда воля отмяната следва да обхваща разликата до сумата 724 378,87 евро, а не спрямо сумата 724 117,93 евро. Съответно отмяната е за сумата 210 401,27 евро, а не за сумата, посочена в диспозитива на решението /210 140,33 евро/.

Несъответствието в отменителната част на решението било налично и отхвърлителната част на същото.

С молбата е направено и искане по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, тъй като при разлика в сумите, за които се уважава,респ. отхвърля иска се получава и разлика в размера на дължимите от страните разноски. Същата се предпоставя от промяната в процента на уважаване на претенцията от 53,68%, както е прието в решението, на 52,69% и това рефлектира върху размера на разноските.

Апелативният съд намира, че молбата за отстраняване на очевидни фактически грешки в диспозитива на решението е основателна.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК е налице тогава, когато има разминаване между формираната от съда воля в мотивите на решението и отразеното в диспозитива на същото.

Видно от исковата молба, с която е инициирано образуването на съдебното производство ищецът е заявил претенция в размер на 797 875,39 евро без ДДС и 957 450,46 евро с ДДС. Съдът е разгледал именно този иск, като изрично в мотивите посочва, че с допълнителната искова молба този размер не се променя. Освен това размерът на претенцията с ДДС се получава като върху данъчната основа се начислят 20% и при направено изчисление става ясно, че върху данъчна основа от 797 875,39лв. дължимия ДДС е 159575,07 евро и сборът между двете суми прави именно 957 450,46 евро с ДДС. Поради това е ясно, че волята на съда е да разгледа иска в заявения му размер от 957 450,46 евро с ДДС, докато в мотивите на съдебното решение в частта им, която касае частичното обезсилване на първоинстанционния съдебен акт е посочена друга сума. С оглед на това са налице предпоставките на посочения по-горе текст на закона за уважаване на искането като бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в частта, с която частично се обезсилва първоинстанционното решение в следния смисъл :

Вместо „ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение №260 от 18.07.2022г., постановено по т.д.№ 1950/2018г. по описа на СГС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Щрабаг“ ЕАД против „Камбро Озай БГ“ ЕООД иск с правно основание чл.266 от ЗЗД за сумата от 65359,80 евро, представляваща разликата между действителният размер на предявената претенция от 975456,46 евро и този, за която съдът се е произнесъл – 1040816,26 евро.“ Да се чете „ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение №260 от 18.07.2022г., постановено по т.д.№ 1950/2018г. по описа на СГС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Щрабаг“ ЕАД против „Камбро Озай БГ“ ЕООД иск с правно основание чл.266 от ЗЗД за сумата от 65359,80 евро, представляваща разликата между действителният размер на предявената претенция от 957 450,46 евро и този, за която съдът се е произнесъл – 1040816,26 евро.“

3

На следващо място е необходимо да се посочи, че в мотивите на постановеното решение, че на стр.16 /л.147 от делото/ съдът е приел, че претенцията се явява основателна за сумата 428 314,67 евро без ДДС или 513 977,60 евро с ДДС. Доколкото искът е бил уважен от първата инстанция за сумата от 724 378,87 евро и това изрично е посочено в мотивите на решението, то отмяната следва да бъде за разликата между този размер и приетият за основателен такъв от 513 977,60 евро с ДДС . Това прави сума от 210 401,27 евро. В същото време в диспозитива на решението е записано, че първоинстанционният съдебен акт се отменя за сумата от 210 140,33 евро. Разликата в сумата е породена от неправилното посочване на уважения размер на претенцията от първата инстанция, а именно сумата от 724 117,93 евро, която не кореспондира с приетото в мотивите на въззивния съдебния акт, в които .

Ето защо и в този случай са налице предпоставките за уважаване на искането по реда на чл.247 от ГПК като поправката следва да бъде допусната в следния смисъл : Вместо „ОТМЕНЯ решение №260 от 18.07.2022г., постановено по т.д.№ 1950/2018г. по описа на СГС в частта му, с която е уважен предявеният от „Щрабаг“ ЕАД против „Камбро Озай БГ“ ЕООД иск за присъждане на сумата от 210 140,33 евро, представляваща разликата между присъдените 724 117,93 евро и дължимите 513 977,60 евро, представляващи дължим остатък от възнаграждение с включен ДДС по договорно споразумение, сключено между страните по делото на 13.02.2017г., изменено с анекс №1 от 21.02.2018г., съобразно установеното изпълнение по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата ,както и в частта ,с която „Камбро Озай БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на „Щрабаг“ ЕАД разноски над сумата от 75749 лв., която остава дължима ВМЕСТО НЕГО ПОД.СТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Щрабаг“ ЕАД против „Камбро Озай БГ“ ЕООД иск за присъждане на сумата от 210 140,33 евро, представляваща разликата между присъдените с първоинстанционното решение 724 117,93 евро и дължимите 513 977,60 евро, представляващи дължим остатък от възнаграждение с включен ДДС по договорно споразумение, сключено между страните по делото на 13.02.2017г., изменено с анекс №1 от 21.02.2018г., съобразно установеното изпълнение по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата .“

Да се чете:

„ОТМЕНЯ решение №260 от 18.07.2022г., постановено по т.д.№ 1950/2018г. по описа на СГС в частта му, с която е уважен предявеният от „Щрабаг“ ЕАД против „Камбро Озай БГ“ ЕООД иск за присъждане на сумата от 210 401,27 евро, представляваща разликата между присъдените 724 378,87 евро и дължимите 513 977,60 евро, представляващи дължим остатък от възнаграждение с включен ДДС по договорно споразумение, сключено между страните по делото на 13.02.2017г., изменено с анекс №1 от 21.02.2018г., съобразно установеното изпълнение по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата ,както и в частта ,с която „Камбро Озай БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на „Щрабаг“ ЕАД разноски над сумата от 75749 лв., която остава дължима ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Щрабаг“ ЕАД против „Камбро Озай БГ“ ЕООД иск за присъждане на сумата от 210 401,27 евро, представляваща разликата между присъдените с първоинстанционното решение 724 378,87 евро и дължимите 513 977,60 евро, представляващи 4 дължим остатък от възнаграждение с включен ДДС по договорно споразумение, сключено между страните по делото на 13.02.2017г., изменено с анекс №1 от 21.02.2018г., съобразно установеното изпълнение по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата .“