Присъда № 83 от 30.05.2023, Софийски градски съд

В Софийски Градски съд – Наказателно отделение е внесен обвинителен акт срещу Я. В. Ю. за това, че на 22.04.2020 г., около 13.20 часа, в гр. София при управление на моторно превозно средство – лек таксиметров автомобил „Киа Сиид“ с рег. № СВ **** НС по ул. „Тимок“ с посока на движение от „Сточна гара“ към бул. „М. Луиза“ и в района на кръстовището с ул. „Г.С.Раковски“ при маневра завой на ляво, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като участвал в ПТП с пресичаща пътното платно на ул. „Г.С. Раковски“ отдясно на ляво спрямо посоката на автомобила пешеходката М.Х. И.а с ЕГН ********** и по непредпазливост причинил смъртта й, която настъпила на 06.05.2020 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „В“, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.

Производството протече по реда на чл. 371, т.2 от НПК

По време на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като намира че направеното от подсъдимия Ю. самопризнание по ред на на чл.371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Изтъкват се доводи, че въз основа на доказателствената съвкупност не е спорно, че Я. Ю. е причинил смъртта на пострадалата М. И.а следствие на нарушение на правилата за движение по пътищата. Излагат се аргументи, че е налице причинноследствена връзка между леталния изход и нанесените на починалото лице травматични увреждания от страна на подсъдимия. Представителят на СГП взема становище и относно индивидуализацията на наложеното наказание, като посочва, че няма отегчаващи отговорността обстоятелства, а са налице многобройни смекчаващи такива. В тази връзка прави предложение да се приложи чл. 55 от НК и да се определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. Излага мнение, че кумулативното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ не следва да бъде налагано.

Адвокат Т. намира, че инкриминираното деяние и неговото авторство са безспорно установени. Посочва се, че самопризнанията на подсъдимото лице следва да бъдат отчетени, както и предприетите от последния действия след настъпване на ПТП. Намира, че са налице условията за приложение на чл. 55 от НК и отправя искане размерът на наложеното наказание на подсъдимия да е в рамките на 1 година „лишаване на свобода“, което да бъде отложеното по реда на чл. 66 от НК. Взема отношение за кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право за управление на МПС“, като посочва, че предвид обстоятелството, че пострадалото лице е починало, следва да бъде приложено наказанието, като справедливият размер би бил в рамките на една година.

Отправя искане за присъждане на разноските.

Защитникът на подсъдимия изтъква обстоятелството, че

Я. Ю. е признал обстоятелствата в обвинителния акт, както и че е направил всичко зависещо от него след настъпване на инцидента за оказване на помощ на пострадалото лице.

Присъединява се към позицията на прокуратурата и повереника, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, както и че не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание за осъщественото престъпление. Излагат се аргументи, че подсъдимият е осъществява прехраната си чрез предоставяне на таксиметрови услуги и че лишаването му от страна на право да управлява МПС би му създало материални з а т р уд н е н и я .

Подсъдимото лице се присъединява към становището на защитника си. В правото на 1 последна дума Я. Ю. моли съда да му наложи по-леко наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Я. В. Ю. е роден на **** г. в гр.

Плевен, българин, български гражданин, със средно образование, семеен, трудово ангажиран, с чисто съдебно минало, с постоянен адрес по документ за самоличност – гр.

София, ул. *******

Към 22.04.2020 г. Я. В. Ю. имал издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 282876802, с придобити категории: В, М и АМ, валидно до 08.12.2025г.

На 22.04.2020г., около 13:20 часа, в гр.София по ул. „Тимок”, подсъдимият Ю. управлявал лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид” с per. № СВ **** НС /такси/, собственост на „Йелоу“ ЕАД.

Намирал се в района на кръстовището с ул. „Г. Сава Раковски“, като посоката му на движение била от пл. „Сточна гара“ към бул. „М. Луиза”. Времето било през светлата част на денонощието, видимостта била добра, тъй като времето било слънчево и сухо. Участъкът от пътя по ул. „Тимок“ бил прав с павирана настилка с ширина на платно за движение 5 метра, като движението преди кръстовището се осъществявало еднопосочно към ул. „Г. С.

Раковски“. Пътното платно на ул. „Г. С Раковски“, в района на произшествието, се състояло от две пътни ленти с ширина от по 4,7 метра всяка, предназначени за двупосочно движение, покрити с асфалтова настилка и разделени една от друга с ясно изразена пътна маркировка.

От двете страни на пътното платно имало тротоари. Преминаването през кръстовището се регулирало с пътни знаци.

Приближавайки кръстовището с ул. „Г. С. Раковски“, преди да навлезе в него, обвиняемият Ю. се движил с управлявания от него горепосочен лек автомобил в лявата част на улица „Тимок“, тъй като от дясната й страна по цялото протежение имало паркирани автомобили.

Преди да навлезе в кръстовището спрял автомобила, след което започнал да извършва правомерна маневра „завой на ляво“, за да продължи движението си по ул. „Г. С. Раковски“ в посока бул. „Сливница“ със скорост от порядъка на 10 км/час. При така установената скорост на движение 10 км/ч. опасната му зона за спиране била 3,9 метра.

По същото това време около 13:20 часа на 22.04.2020г., пешеходката М.Х. И.а на 64 години, също се намирала в района на кръстовището на ул. „Г. С. Раковски“ с ул. „Тимок“, но от другата му страна.

Пешеходката И.а предприела пресичане на пътното платно на ул. „Г. С. Раковски“ /посока бул. „М. Луиза“ към пл. „Сточна гара“/ по мисленото продължение на тротоара - отдясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимото лице. Носела две чанти в ръцете си. При стъпването й върху пътното платно на ул. „Г. С. Раковски“ тя била видима за водача Ю., а отстоянието й от автомобила му било по-голямо от опасната му зона за спиране - при спокоен ход 7,9м., а при бърз ход на придвижване на пешеходката 6,13м., като по делото не са налични данни за хода на придвижването й. Пешеходката навлязла от тротоара върху дясната пътна лента на ул. „Г. С. Раковски“, водеща към бул.

„Сливница“, като изминала около 3 метра и спряла, тъй като видяла завиващия към нея автомобил, като си мислела че ще я заобиколи. Я. Ю. не възприел пешеходката и съответно не направил опит да спре при така възникналата опасност или да промени посоката си на движение. Поради което, на разстояние около 3-3,20 м. вляво от десния край на ул. „Г. С.

Раковски“, гледано в посока към бул. „Сливница“, последвал удар между нея и предната част на автомобила. Вследствие на това съприкосновение, тялото на И.а получило кинетична енергия, от която било отхвърлено напред и вдясно спрямо автомобила и тя паднала върху асфалтовото покритие на платното, където ударила главата си в областта на тилната част. Едва в момента на удара подсъдимият възприел пешеходката и веднага реагирал със спиране. Слязъл от автомобила и отивайки към нея, подал сигнал на тел. 112.

След което изправил пострадалата и отишли на тротоара. Тя казала, че нищо й няма и искала да си тръгва, тъй като била на работа, но Я. Ю. я помолил да остане и тя се обадила на работодателя си

– свидетеля

И.

И., който дошъл на

2 местопроизшествието.

Моментът на инцидента бил възприет от свидетеля Г. Д., както и от В.Г. водач на минаващ тролейбус по линия № 9, който също се обадил на тел. 112.

Пристигналият екип на ЦСМП-София транспортирал М. И.а в УМБАЛ „Царица Йона - Исул“. Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при Отдел „ПП“-СДВР, който изпробвал за употреба на алкохол водача Ю., като пробата му била отрицателна. За ПТП-то бил издаден констативен протокол № К-184, а на водача Ю. бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

При прегледа на пострадалата И.а в УМБАЛ „Царица

Йона - Исул“ й била поставена работна диагноза травма на главата - имала подутина в тилната област и болки в главата, и й били направени образни изследвания на главата. От изследването не били установени данни за прием в болничното заведение и пострадалата била освободена за домашно лечение. Останала в къщи да си почива до 27.04.2020г.

/понеделник/ когато отишла на работа и била в добра кондиция. На 03.05.2020г. обаче, в дома си припаднала и била закарана с линейка в УМБАЛСМ „Пирогов“, където било установено, че се касае за травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка - без открита вътречерепна рана. Била й направена спешна операция, но на 06.05.2020г. М. И.а починала в болницата.

При огледа и аутопсията на трупа на М.Х. И.а /СМЕ на труп л.42 и сл./ били установени следните комплекси травматични увреждания: - Пътнотранспортна травма: тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа; кръвонасядане на меката черепна покривка в ляво заднослепоочно; кръвонасядане на левия слепоочен мускул; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно челно теменно слепоочно и по основата на черепните ямки в дясно с морфологична характеристика на подостър; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на главния мозък в дясно слепоочно; оток на дясната голямомозъчна хемисфера с белези на мозъчно притискане; циркулаторни нарушения в областта на дясната голамомозъчна хемисфера на границата на средната - задна трета по основата; голям стволов кръвоизлив; състояние след оперативно отстраняване на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка; - Ограничено кръвонасядане на коремната аорта; - Охлузване под лявото коляно. Придружаващи заболявания на пострадалата артериална хипертония, лекостепенна генерализирана атеросклероза.

Причината за смъртта на М. И.а е тъпата травма на главата и настъпилите от нея усложнения. Вещото лице е заключило, че установените травматични увреждания са в резултат от въздействието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и могат да се получат при ПТП като пешеходец, както и че между установената съчетана травма и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена връзка, като е допълнило, че при такава големина на стволовия кръвоизлив настъпването на смъртен изход е практически неизбежен.

По делото е назначена и изготвена комплексна медико автотехническа експертиза /л.134 и сл./ видно от заключението, на която между причината за смъртта и процесното ПТП съществува пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка. Мястото на удара се намира на около 3-3,20 метра в ляво от десния край на ул. „Г. С.

Раковски“, гледано в посока към бул. „Сливница“. Скоростта на автомобила към момента на удара е 10 км/час, като и преди удара е била същата. Опасната зона за спиране на автомобила за конкретните пътни условия и скорост 10км/ч е 3,9 метра. Вещите лица са изчислили, че отстоянието на предната част на автомобила до мястото на удара, от момента на стъпване на пешеходката от тротоара на пътното платно е: при спокоен ход 7,9м., а при бърз ход на придвижване на пешеходката - 6,13м., като и при двата възможни хода отстоянието на автомобила е по-голямо от опасната зона за спиране. Поради това е направен извода, че пешеходката не е навлязла на пътното платно в опасната зона на лекия автомобил и ако водачът е следил пътната обстановка, е имал техническа възможност да предотврати удара чрез задействане на спирачната система с максимална ефективност. Вещите лица са 3 заключили, че причини за настъпване на произшествието от техническа гледна точка се дължат изцяло на субективните действия или бездействия на водача Ю., който не е забелязал първоначалното навлизане на пешеходката върху пътното платно или ако я е забелязал не е реагирал върху спирачната система с максимална ефективност.