Решение № 8063 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8063 гр. София, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20211110173745 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „............” ЕАД, уточнена с молба от 02.03.2023 г. /л. 77 и сл./, срещу В. П. В. , с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „............” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане за топлоснабден имот с абонатен номер .............. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати следните суми: 425.56 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018 г. .м.04.2020 г., 38.25 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. 04.01.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. - 04.2020 г. в размер на 23.33 лв. – главница и 3.56 лв. - мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 04.01.2021 г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В. П. В. в указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание. Релевира възражение за погасяване поради изтекла погасителна давност на вземанията за част от процесния период Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „..........“ ЕООД, заявява, че 1 дяловото разпределение за процесните период и имот е извършвано в съответствие със законоустановените изисквания и представя документи за осъществено дялово разпределение.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия и цена на извършена услуга „дялово разпределение”:

За основателността на обсъжданите искови претенции в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена, 4) осъществяване на услугата „дялово разпределение” за процесните период и имот и цена на същата. В доказателствена тежест на ответника е да установи релевираните възражения в депозирания писмен отговор.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковата претенция е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.

54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна 2 енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по повод ползването в процесния период на процесния имот се установява от част от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот от 29.07.1997 г. № 41, том 221, дело № 19711/1997 г. /л.

14 и сл./, решение № 57/26.02.2007 г. по гр.д. № 3844/2006 г. на Софийски районен съд /л. 16 и сл./ и заявление-декларация от ответника до ищеца от 11.06.2014 г. /л. 61/ за откриване на партида на негово име за имота. От изброените писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабден недвижим имот е придобит по време на брака между ответника и Т. В., в режим на съпружеска имуществена общност, като с решението за прекратяване на гражданския брак между тях е прието, че остава в обикновена съсобственост между тях и ще се ползва от ответника. Предвид изложеното и като съобрази депозираното заявление-деклрация от ответника до ищеца от 11.06.2014 г. за промяна на партидата на имота на негово име, съдът намира, че Венцисла В. има качеството на потребител на топлинна енергия за целия топлоснабден имот и отговаря за пълния размер на дължимата цена за доставена в него топлинна енергия.

В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което ответната страна има качеството клиент на топлинна енергия.

Количеството реално доставена топлинна енергия в имота, цената на същата и размера на неплатените суми за главница не са спорни по делото. По-конкретно, оглед становищата на страните безспорно по делото се явява обстоятелството, че до топлоснабден имот с абонатен номер 112260 за процесния период е доставена топлинна енергия и е извършена услуга дялово разпределение с цена в претендираните от ищеца размери. Безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните е и размера на претендираните обезщетения за забава за посочения в исковата молба период.

По делото не се твърди и не се установява плащане на претендираната от ищеца сума. Предвид изложеното, предявения искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер.

По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от вземанията за главницата за неплатена цена за доставена в имота топлинна енергия:

По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са 3 приложими общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно, задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това /45 дни след това/.

Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.

111, б. „в" ЗЗД . Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането.

Следователно, в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от датата на предявяване на иска спрямо В. В. – 02.03.2023 г. /л. 77/, в хипотезата на чл.

288, ал. 3 ГПК. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимостта на специалната 3-годишна давност, в случая се обуславя извода, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 02.03.2020 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата.

По-конкретно, не са погасени по давност вземанията за периода 01.02.2020 г.

/вземането е станало изискуемо през месец март, 2020 г./ – 30.04.2021 г. По реда на чл.

162 ГПК и с оглед данните в неоспореното и прието по делото заключение на съдебнотехническа експертиза /л. 125 и сл./ съдът установи, че цената на доставената топлинна енергия за процесния период, за който вземането не е погасено по давност, възлиза на сума в общ размер на 228 лева.

В обобщение, предвид изложеното, исковата претенция за главница за неплатена топлинна енергия следва да бъде уважена срещу ответника за сума в размер на 228 лв. и за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2020 г., като следва да бъде отхвърлена за горницата над уважения до пълния предявен размер, както и за периода 01.05.2018 г. – 31.01.2020 г.