Решение № 196 от 14.08.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Елин Пелин, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20231820100382 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Делото е образувано по подадена молба от С. В. М., ЕГН **********, лично и в качеството си на законен представител на малолетното дете С. Т. М., ЕГН **********, двете с постоянен и настоящ адрес: гр. Е.П., бул. „Н.” № ...., срещу М. А. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к. М. бл. №.., вх..., ет. .... ал....., в която се твърдят извършени домашни насилия на 30.03.2023 г. и 31.03.2023 г. от ответника М. А. П., с когото молителката С. В. М. била във фактическо съжителство на семейни начала. Твърди се, че на 30.03.2023 г. ответникът М. А. П. обещал да закара с колата си С. Т. М. на тренировка по волейбол, но вместо това я завел пеша. По тази причина молителката С. отишла да вземе дъщеря си С.от училището, а след тренировката двете се прибрали и започнали да събират най-необходимото като дрехи и учебници, защото решили да отидат в Елин Пелин при близките си. Като ги видял М. започнал да обижда С. като й казал „Боклук”, а след това започнал да я заплашва, че сега ще види какво ще се случи и я бутнал на леглото, като замахнал с ръка, но не я ударил, тъй като детето се намесило и казало, че не се изнасят, а само отИ.т за малко при баба му. На 31.03.2023 г. С. отишла с шофьора си С. и хамали, за да вземе свои вещи от апартамента, където се срещнали с бащата на М. – А., който им казал, че щял да сменя ключалката и се обадил на сина си. След появата на М. същият забранил на хамали да влизат в апартамента, обадил се на 112, като казал, че се изнасят негови златни бижута и пари, обиждал С. с думите „Боклук” и „Крадла” и я заплашвал, че ще види какво ще й се случи. С. се обадила на брат си Г., но след появата му М. блъснал Г. и му казал, че 1 няма работа в апартамента му. М. ги обвинявал, че са взели негово злато и пари, затова дошлите полицейски служители проверили всеки един от пликове с багаж.

На 04.04.2023 г. по делото е издадена заповед за незабавна защита с определени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, като съдът не определя срок за който се налагат мерките, тъй като заповедта има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда (чл.

19 от ЗЗДН).

В съдебно заседание молителката С. В. М. чрез адв. Г. поддържа молбата си и моли за постановяване на заповед за защита. Счита, че ответникът следва да бъде задължен да посещава център за превенция правонарушенията, както молителката била задължена по друго дело.

В съдебно заседание ответникът М. А. П. чрез адв. Н. оспорва молбата, като се моли за отхвърляна на молбата като неоснователна и недоказана. Твърди се, че в молбата не били посочени обидите и в какво точно се изразява психическия и емоционален тормоз. Твърди се, че молителката искала да злепостави ответника пред неговия работодател.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Според служебна справка от НБД Население молителката С. В. М. е с постоянен и настоящ адрес: гр. Е.П., ул. „Н.“ № ..., като има една дъщеря С. Т. М.. Според служебна справка от НБД Население ответникът М. А. П. е с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „М.“, бл. .., вх...., ет..., ап.., к..ато има една дъщеря Н.М..П.а.

Представена е декларация от 03.04.2023 г. по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката С. В. М. декларира, че ответникът М. А. П., с който била във фактическо съжителство на семейни начала, осъществил актове на домашно насилие, изразяващи се в следното: „От 01.03.2023 г.

М. почти ежедневно започна да ни обижда с дъщеря ми С.Т. М. като ни наричаше „Мързеливи” и двете, да употребява алкохол доста често през голяма част от тъмната част на денонощието и да се държи грубо и неуважително. Искам да поясня, че той е полицейски служител в Столична дирекция на вътрешните работи и не веднъж е споменавал, че познава всички съдии и прокурори и трябва да внимавам с него. Последните дни преди 30.03.2023 тези твърдения се превърнаха в сериозни заплахи към мен, че може да използва служебното си положение и познанства да ми навреди ако реша да не изпълнявам неговите искания и нареждания. Цялото това поведение предизвика в мен страх, постоянно напрежение, ежедневен стрес и това ми се отрази и здравословно. Получих виене на свят, постоянна отпадналост и започнах да посещавам доктори, за да изследвам има ли медицинска причина за това. След различни изследвания се установи, че кръвните ми показатели са добри и изследванията не доказват заболяване, поради което считам, че психическия тормоз, който беше наложен от М. на мен и детето ми е причина за здравословните ми проблеми. На 30.03.2023 г. след тренировка на дъщеря ми в апартамент в гр. София, жк. М. 1 в резултат на употребява алкохол - ракия ме обиждаше като ме нарече „Боклук”, заплашваше ме, че сега ще видя какво ще ми се случи и дори ме бутна на леглото като замахна с ръка, но не ме 2 удари, тъй като детето се намеси и каза, че не се изнасяме, а само отИ.ме при баба за малко.

При това М. се спря и ни остави да си съберем някой дребни неща, като аз междувременно бях говорила с моя шофьор С. И. , разказах му за ситуацията и той предложи да дойде да ни вземе с детето и да ни откара в гр. Елин Пелин. На следващия ден 31.03.2023 г. отново в апартамента в жк М .1, М. ме бутна след това каза, че ще се обади на тел. 112, за да не може да изнеса нищо от вещите си от апартамента. Подаде сигнал, че изнасям от неговия апартамент златни бижута и пари. След това ме обиждаше с думите „Боклук” и „Крадла” и ме заплашваше, че ще видя какво ще ми се случи, обвини ме пред полицаите, че съм му взела злато и пари, при което полицейския служител каза, че искат да слезем пред блока където беше камиончето с хамалската фирма и част от вещите, които М. беше изнесъл от апартамента и след това хамалите бяха натоварили в камиончето да бъдат проверени, като и аз исках това. Като с всички тези действия на М. включително и арогантното му и грубо отношение, проявената физическа агресия, дори пред полицейски служители, нанесения на мен и дъщеря ми психически тормоз в периода след 01.03.2023 г. С обиди и заплахи ежедневно, пораждат в мен страх, че той ще се саморазправи с мен или с нея за отмъщение, че съм го напуснала.“

Установява се от справка за съдимост от 18.07.2023 г., че ответникът М. А. П. е неосъждан, а с решение в сила от 14.02.2007 г. по НАХД № 15829/2006 г. на Районен съд София има наложено административно наказание по чл. 78а НК.

По делото са изискани и приложени материалите по преписка № 785500-2896/ 12.04.2023 г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, пр. пр. № 19010/ 11.04.2023 г. по описа на СРП, според които преписката е образувана в СРП по повод жалба на С. В. М. във връзка с отказ на М. А. П. и баща му А. И..П. да й върнат лични вещи, мебели и електроуреди, находящи се в жилището на адрес: гр. С., ж.к. „М.“, бл...., вх. ... ет.... ап. ...

Видно е от изисканите материали от СРС, че гр. д. № 21732/2023 г. по описа на СРС, 117 състав, е образувано по молба по ЗЗДН с вх. № 116280 от 27.04.2023 г. на М. А. П. срещу С.

В. М. и Г.В. М. с твърдени актове на домашно насилие на 30.03.2023 г. и на 31.03.2023 г. С разпореждане от 27.04.2023 г. молбата е оставена без движение. На 06.06.2023 г. е издадена заповед за незабавна защита по гр. д. № 21732/2023 г. по описа на СРС, 117 състав, с която С. В. М. да се въздържа от извършване на насилие спрямо М. А. П. и й се забранява да доближава на по-малко от 100 метра от сградата на адреса му, до него самия и до л. а. Ф. Г. с рег. № ...., както и се задължава С. В. М. да посещава специализирана програма в „Център за превенция на правонарушенията“. На 21.06.2023 г. М. А. П. подал молба до СРС за отлагане на делото, насрочено на 13.07.2023 г., тъй като на тази дата бил в режим на лични отношения с малолетната си дъщеря Н. М. П. , а и майка му И.К. П. имала рожден ден на 13.07.2023 г., които щяла да празнува на тази дата.

Съдът не следва да взема предвид в настоящето производство постъпилото становище от психолози Д. В. и И.. П. с изх. № 419/ 07.07.2023 г. на Център за превенция на правонарушенията, тъй като такова не е изисквано, а по същество представлява експертиза на психо-емоционално състояние на С. В. М., каквато експертиза не е назначавана на вещи 3 лица по делото.

От показанията на свидетеля С.П. И. се установява, че се познава със С. В. М. от две години и три месеца, от когато станал неин шофьор във фирмата й „Сити Трейд Корпорейшън“.

Според свидетеля И. той първоначално взимал С. от апартамент на бул. Г. М. Д......, а от половин година от М. 1, където живеели С. В. М. и М. А. П.. Свидетелят С. П. И.. сочи, че по молба на С. намерил товарачи и камион, с които да пренесат вещи от апартамента в Младост 1. Свидетелят И. сочи, че когато се качили до вратата на апартамента, М. отворил и му казал „Няма да влизаш тук“, а след като затворил вратата М. казал „Какви ел. уреди, боклук такъв? Никакви уреди няма да вземаш.“, като по това време С. била в коридора на апартамента. После се чували викове на М., но свидетелят И. не може да конкретизира какви са били. На мястото пристигнали двама полицаи, а след идването на Георги – братът на С., М. избутал Г. и му казал, че нямал работа тук. Според свидетеля И. полицаите разтървали М. и Г., като им казали, че ще им сложат белезници, ако не спрат. М. няколко пъти отключвал вратата и хвърлял по два-три чувала с дрехи. Пред полицаите М. казал, че имал 10000 лева и злато, което му било откраднати от тях. Свидетелят И.нов сочи, че през февруари тази година дъщерята на С. – С. му се оплакала, че М. тормозил нея и майка й.

Свидетелят И. сочи, че предишният ден преди опита за изнасяне му се обадила С. да вземат Стефани от 118 училище и да я закарат до апартамента, а след това да ги закара до Елин Пелин. Свидетелят И. сочи, че тази вечер пред него М. не е заплашвал С.. Съдът прецени показанията на свидетеля С. П. И. съобразно чл. 172 ГПК, тъй като твърди, че работи като шофьор на молителката С., като счита, че следва да кредитира показанията му, тъй като са последователни, логични и непротиворечиви.

От показанията на свидетеля Г. В.М. се установява, че същият е брат на молителката С. В.

М., а познавал М. от Акаденията на МВР, където учили заедно в един випуск. Свидетелят М. сочи, че сестра му С. и М. се запознали на рождения му ден на 31.12.2021 г., след което започнала връзката между С. и М., като първоначално живеели в апартамент на бул. Г. М.

Д., а от септември в апартамент в Младост след приключване на ремонт. На 30.03.2023 г. сестра му С. му се обадила и му казала, че имали скандали с М. и имало вероятност да се наложи да ги вземе с дъщеря й, а след това му казала, че нейният шофьор ще ги докара в Елин Пелин. С. казала на свидетеля М., че М. ги наричал мързеливи и боклуци, като М. блъснал С., като последната била разстроена, но нямала наранявания. На следващия ден С. се обадила по телефона на свидетеля М., при което последният чул М. да казва „Нищо няма да се изнася от тук, крадло“ и крещял „Сега ще видиш какво ще стане“. При това обаждане С. помолила свидетеля М. да дойде, защото М. я обвинявал, че крала от него някакви неща.

След това свидетелят М. отишъл в Младост, като видял Стоян и хамали пред входната врата, която била отворена. Свидетелят М. се опитал да се събуе обувките, за да влезе, но М. го блъснал и му казал „Ти, излизай навън веднага“. Един от полицаите им казал, че ако продължават, ще ги задържат. Пред входната врата имало плик Джъмбо, които М. им казал да вземат. М. казал пред полицаите, че му се крадат злато и пари, затова полицаите си сложили камери и проверил всеки един плик за злато и пари. Свидетелят М. сочи, че от 4 началото на познанството им М. се оплаквал от бившата си жена М., с която имали развод и дете, като наричал М. – „урод“ и казвал, че ако напусне МВР, щял да очисти М.и семейството й. Съдът прецени показанията на свидетеля Г.В. М. съобразно чл. 172 ГПК, тъй като е брат на молителката С., като счита, че следва да кредитира показанията му като обективни, последователни и при липса на доказателства, които да им противоречат.