Решение № 260017 от 15.01.2021, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 78/2020
- Вид
- Решение № 260017
- Подписан
- 15.01.2021
- В сила
- 08.07.2021
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ГЕОРГИЕВА СИМЕОНОВА, МАГДАЛЕНА БОРИСЛАВОВА МЛАДЕНОВА, ПЕНКА ТОМОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.246 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260017 гр. ВРАЦА, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 13.11.2020 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА в присъствието на секретар ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 78 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №
203/02.08.2019 год. по гр.д.№ 204/2018 год. Районен съд-Козлодуй е приключил втора фаза на делбено производство, като на основание чл.348 ГПК е постановил делбеният имот да бъде изнесен на публична продан; на основание чл.346 ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС е осъдил съделителката М.В.К. да заплати на съделителя Х.В.В. извършените в имота подобрения - ремонтни дейности в периода 2009-2012 г. съобразно размера на дела си - 1/2 от 27 000 лева - 13 500 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията с молба от 16.04.2019 г. до окончателното й изплащане; осъдил е всеки от съделителите заплати държавна такса върху стойността на дела си - по 2 632 лева; осъдил е съделителя Х.В. да заплати държавна такса върху осъдителните искове по чл.30, ал.3 ЗС в размер на 1 080 лева; осъдил е Х.В. да заплати на М.К. деловодни разноски в размер на 369,10 лева.
С
Определение № 1362/04.10.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, районният съд е изменил решението си в частта относно разноските, както следва: сумата 13 500 лева, представляваща стойността на извършените подобрения от съделителя Х.В., е присъдена със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията с молба от 23.04.2018 г. до окончателното й изплащане; осъдени са съделителите М.К. и Х.В. да заплатят държавни такси върху стойността на дяловете им в размер от по 2 632,00 лв.; осъден е съделителят Х.В. да заплати държавна такса върху осъдителните искове по чл.30, ал.3 ЗС в размер на 540 лева; осъдена е съделителката М.К. да заплати държавна такса върху осъдителните искове по чл.30, ал.3 ЗС в размер на 540 лева; осъдена е М.К. да заплати на Х.В. деловодни разноски в размер на 145,90 лева.
М.В.К., чрез пълномощника си адв.Е.О., е подала въззивна жалба вх.№ 4002/06.08.2019 г. против Решение № 203/02.08.2019 год. по гр.д.№ 204/2018 год. на Районен съд-Козлодуй в частта, в която е осъдена да заплати на Х.В.В. сумата 13 500 лева, представляваща стойността на извършени в имота подобрения, ведно със законната лихва върху тази сума.
Жалбоподателката счита, че в атакуваната част решението е недопустимо, тъй като искът е бил предявен без посочване на конкретен размер на подобренията, изразен в парична стойност. Навежда доводи, че от една страна този порок е затруднил защитата й, а от друга страна не е ясно как съдът е определил каква част от иска е уважена и каква - отхвърлена и как е определил разноските за държавна такса. Изтъква, че макар и искането по сметки да е направено още с отговора на исковата молба, ответникът не е конкретизирал своевременно претенцията си и не е ангажирал доказателства, поради което правото му е преклудирано.
В жалбата се навеждат доводи и за неправилност на решението в обжалваната част. Изтъква се, че по делото не е доказано каква е увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения. Излагат се подробни съображения, че в заключението на СТЕ не е направена разлика между увеличена стойност на имота и разходите за това увеличение; че не е ясно по кой метод е извършена оценката; че не е ясно какви са цените на съответните СМР като новоизвършени, как е извършено начислените на амортизацията и как е достигната крайната стойност на всяко подобрение. Жалбоподателката изтъква, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането й за изготвяне на повторна СТЕ, поради което подновява това свое доказателство искане пред въззивната инстанция. Намира, че исканията по сметки за присъждане на направените необходими разноски са с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, а за присъждане на направените подобрения са с правно основание чл.74, ал.1 ЗС, като при липсата на яснота относно размера на извършените разходи и увеличената стойност на имота претенцията за подобренията е останала недоказана. Освен това счита, че събраните пред първата инстанция гласни доказателства също не доказват претенциите за подобрения в пълнота.
Жалбоподателката моли за обезсилване на решението в обжалваната част, евентуално - за отмяната му и отхвърляне на предявените искания по сметки.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Х.В.В., чрез пълномощника му адв.М.С., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в обжалваната част решението е валидно и допустимо, тъй като исканията по сметките са заявени още с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК и в същите се съдържа достатъчна конкретизация относно вида на извършените подобрения, а за определяне на стойността им е била поисканата СТЕ. Въззиваемият оспорва твърденията на жалбоподателя за пороци на експертното заключение. Намира, че не са допуснати сочените в жалбата процесуални нарушения, както и че претенциите са доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели. Противопоставя се на искането за допускане на СТЕ пред въззивната инстанция. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба вх.№
6256/20.12.2019 г. на М.В.К., подадена чрез пълномощника й адв.Е.О., против постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 1362/04.10.2019 г. по гр.д.№ 204/2018 г. на КРС в частта, в която е определен нов период на дължимост на законната лихва върху исканията по сметки; в частта, в която са определени държавни такси върху исканията по сметки; в частта, в която са присъдени разноски. Навеждат се доводи, че в подадените от съделителя В. молби с искания по сметки от 23.04.2018 г. и от 16.04.2019 г. липсва искане за присъждане на законна лихва върху главницата, поради което районният съд неправилно е присъдил такава. Посочва се, че неправилно решението е било изменено и в частта за държавните такси, тъй като не е имало предварително формирана цена на иска и не е ясно как е определено каква част от исканията се уважава и каква - отхвърля. Изтъква се, че направилно жалбоподателката е осъдена да заплати на съделителя В. разходите за вещо лице, тъй като не е ясно дали претенцията за подобрения е уважена изцяло или частично. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените деловодни разноски по частната жалба.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Х.В.В., чрез пълномощника му адв.С., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Навеждат се доводи, че ищцата не е искала изменение на решението в частта за разноските, поради което няма законово основание да иска неговата отмяна. Счита, че определението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му и за присъждане на деловодни разноски по частната жалба.
Жалбите са процесуално допустими като са подадени в рамките на законоустановените срокове по чл.263, ал.1 ГПК и чл.275, ал.1 ГПК, от лице с правен интерес и срещу обжалваеми съдебни актове.
За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С постановеното в първа фаза на делбеното производство Решение № 224/13.06.2018 г. по гр.д.№ 204/2018 г. Районен съд-Козлодуй на основание чл.344, ал.1 ГПК е допуснал съдебна делба между М.В.К. *** и Х.В.В. от с.гр. при равни права: по ½ за всеки от съделителите на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.***, обл.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89/11.12.2007 г. на изп.директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с площ от 3523 кв.м., стар идентификатор: 894, квартал 66, с адрес: гр.***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с правото на собственост върху находящите се в имота жилищни сгради и стопански постройки, а именно:
1. ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор
***, със застроена площ 35 кв.м., едноетажна;
2. ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор
***, със застроена площ 153 кв.м.;
3. СГРАДА – с идентификатор ***, със застроена площ 15 кв.м., с предназначение: селскостопанска, едноетажна;
4. СГРАДА – с идентификатор ***, със застроена площ 69 кв.м., с предназначение: селскостопанска, едноетажна;
5. СГРАДА – с идентификатор ***, със застроена площ 24 кв.м., с предназначение: постройка на допълващо застрояване, едноетажна;
6. СГРАДА – с идентификатор ***, със застроена площ 28 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж, едноетажна;
7. СГРАДА – с идентификатор ***, със застроена площ 27 кв.м., с предназначение: селскостопанска, едноетажна;
8. СГРАДА – с идентификатор ***, със застроена площ 25 кв.м., с предназначение: селскостопанска, едноетажна.
С постановеното във втора фаза на делбеното производство Решение № 203/02.08.2019 г. по гр.д.№ 204/2018 г. Районен съд-Козлодуй е постановил съдебната делба на посочените имоти да се извърши по реда на чл.348 ГПК чрез изнасянето им на публична продан като неподеляеми. Със същия съдебен акт, първоинстанционният съд на основание чл.346 ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС е осъдил съделителката М.В.К. да заплати на съделителя Х.В.В. извършените в имота подобрения - ремонтни дейности в периода 2009-2012 г. съобразно размера на дела си - 1/2 от 27 000 лева - 13 500 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията с молба от 16.04.2019 г. до окончателното й изплащане; осъдил е всеки от съделителите заплати държавна такса върху стойността на дела си - по 2 632 лева.
С оглед оплакванията във въззивната жалба и заявеното от М.В.К. частично обжалване на Решение № 203/02.08.2019 г. по гр.д.№ 204/2018 г. по описа на РС-Козлодуй, предметът на въззивната проверка се свежда до разрешаване на спора във връзка със заявени на основание чл.346 ГПК искания по сметки на съделителя Х.В..
В първата фаза на делбеното производство с отговора на исковата молба ответникът Х.В.В. под формата на насрещен иск е поискал присъждане на направени от него подобрения в имота. След дадени от районния съд указания, с молба вх.№ 2129/23.04.2018 г. съделителят е конкретизирал по вид и стойност претенциите си за подобрения.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 13.09.2018 г., нито ответникът е заявил дали поддържа заявените искания по сметки, нито районният съд е постановил определение, с което изрично да се произнесе дали приема за разглеждане тези искания. Едва в съдебно заседание на 16.04.2019 г. пълномощникът на ответника е заявил, че поддържа исканията по сметки и е представил нова писмена молба /л.168-л.173 от първоинстанционното дело/, в която отново описва претенциите по пера, като добавя и нови такива.
С постановено във въззивното производство Определение № 280/12.05.2020 г. настоящият съдебен състав прие, че във втора фаза на делбеното производство следва да бъдат разгледани единствено първоначално предявените искания по сметки, конкретизирани с молба вх.№ 2129/23.04.2018 г., поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.346 ГПК въвежда преклузивен срок, в рамките на който съделителите могат да предявят искания по сметки помежду си, а именно – първото съдебно заседание след допускане на делбата. С изтичането на този срок се погасява процесуалната възможност за съединяване на тези искове във втората фаза на делбата.
Посоченият срок е краен за заявяване на претенциите, но няма пречки те да бъдат заявени и преди това /в този смисъл Решение № 394 от 18.10.2012 г. по гр.д.№ 111/2012 г., Първо гр.отд. на ВКС/. В конкретния случай преди изтичането на преклузивния срок са предявени единствено исканията, описани в молба № 2129/23.04.2018 г., а представената във втора фаза молба /л.168-л.173 от първоинстанционното дело/ е подадена извън рамките на преклузивния срок, поради което е процесуално недопустима и не следва да бъдат приемани за разглеждане посочените в нея претенции, които са извън първоначално заявените такива.