Решение № 180 от 13.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пазарджик, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20225220104095 по описа за 2022 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 200 от КТ, предявен от Г. Н. Г. от гр. Пазарджик срещу „Екоинвест“ ЕООД – гр. Пловдив за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания и неудобства във всекидневието, в резултат на травма при трудова злополука, както и сумата 1966,38 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от разходи за лечение на същото увреждане.

В исковата молба се твърди, че ищецът работел в дружеството ответник като шофьор на тежкотоварен автомобил. На 26.03.2021 г. в оранжерии в с. Звъничево, докато изпълнявал служебните си задължения, ищецът опитал да свали и премести контейнер, неправилно натоварен в автомобила от тракторист товарач, но камионът се обърнал и го затиснал. От това ищецът получил счупване на 12-ти гръден гръбначен прешлен и контузия на дясно коляно с оток и кръвонасядания. Злополуката била призната от НОИ за трудова. Във връзка със счупването на прешлен му била направена по спешност операция – вертебропластика с поставяне на костен цимент на прешлена. В резултат на травмата ищецът бил неработоспособен в продължение на една година, също за такъв период се налагало да носи корсет, наложило се да провежда рехабилитация и медикаментозно лечение. През първите 8 месеца изпитвал болки, които и до днес се възобновявали при натоварване или смяна на времето. В първите 3-4 месеца имал нужда от чужда помощ дори за самообслужване и битови дейности, първоначално дори трудно ставал от леглото. Бил притеснен за бъдещето 1 си и за издръжката на себе си и семейството си. И до момента търпял последиците от травмата: ограничени движения на снагата, скованост, болки при ходене, изтръпване на краката. До този момент той имал нормален живот на млад (50-годишен към момента на злополуката) човек, който начин на живот бил смутен за неограничено време напред.

За консумативи за операцията, рентгенографии, потребителски такси за прегледи, медикаменти и санитарни материали, физиотерапия, покупка на корсет и пр. се наложило да направи разходи в общ размер 1966,38 лв.

Постъпил е отговор от ответното дружество, с който то оспорва иска изцяло като неоснователен. Оспорва фактическите твърдения за механизма на настъпването на инцидента и причинната му връзка с вредите. Твърди груба небрежност по смисъла на чл.

201, ал. 1 от КТ, проявена от страна на ищеца. Заявява, че ищецът е бил запознат с утвърдените от управителя на дружеството инструкции за безопасна работа с товарен автомобил от типа, който е управлявал, и за товаро-разтоварни дейности. Преминал е начален и периодичен инструктаж на работното място, както и извънреден инструктаж, отразени в съответните книги за инструктаж. Утвърдените от работодателя инструкции предвиждали задължение на шофьора да контролира натоварването, разположението и укрепването на товара. В конкретния случай той е трябвало да следи разполагането на товара в контейнера и при неправилното му позициониране да изиска от багериста да разположи товара равномерно. Той обаче не е наблюдавал товаренето, отишъл е на площадката едва след разполагането на товара в контейнера и без да проври това разположение, е качил контейнера на камиона в отсъствието на лагериста и е тръгнал.

Малко след това го е видял багеристът и като забелязал, че камионът е наклонен наляво, го е спрял. Предложил му да отвори контейнера и да го разтовари, без да го сваля, за да не се обърне камионът. Ищецът обаче игнорирал тези предпазни мерки и решил сам да свали контейнера, като дори отказал предложението на багериста да придържа камиона с кофата на багера. За всичко това е дал обяснение багеристът в производството по установяване на трудова злополука пред НОИ. Отделно от това ищецът е трябвало да се консултира с прекия си ръководител, а не го е направил. За това той е бил инструктиран при работа. В производството по установяване на трудовата злополука прекият ръководител е дал показания, че при оглед на мястото на злополуката е установено, че ищецът не е спуснал при разтоварването статичните хидравлични стабилизатори против преобръщане. С тези действия ищецът е нарушил редица правила за безопасност на труда, като е разчитал камионът да не се преобърне – проявил е груба небрежност, която следва да доведе до освобождаване на ответника от заплащане на обезщетение или да се признае голям процент съпричиняване от ищеца. По-нататък ответното дружество излага доводи и за прекомерност на исканото обезщетение спрямо вредите, като твърди, че получените травми и оздравителните процеси са приключили в рамките на нормалните срокове, без усложнения или посттравматични остатъци. Счита, че следва да се установи дали пострадалият е имал предходни оплаквания от същия характер, дали е полагал дължимата грижа за здравето си преди инцидента, както и дали е спазвал предписаното лечение и дали е взел всички 2 необходими мерки за бързото си възстановяване. Според ответника травмата със сигурност причинява неудобства, но правилното лечение и рехабилитация на такава травма при липса на съпътстващи предходни заболявания би върнало активността на лицето за много пократък период, около два месеца. Прави се възражение и за намаляване на дължимото обезщетение с получено от ищеца застрахователно плащане в размер 3460 лв. по застраховка „трудова злополука на работник/служител“.

В хода на делото ищцовата страна поддържа, че по време на лечението на травмата и след него са се проявили усложнения - възстановителният процес е продължил значително подълго от типичното, а травмата е изиграла роля на отключващ момент за появата на дискова херния - дископатия. Счита също, че не само няма съпричиняване, но и работодателят не е обучил надлежно ищеца да работи със системите за безопасност на камиона, а освен това му е възложил дейности, за които се изисква специална квалификация, каквато той няма.

Ответникът оспорва травмата да е довела до допълнителни усложнения, оспорва и твърденията за поставяне на задачи, несъответни на квалификацията на ищеца и изобщо за неизпълнение на задължения на работодателя.

По останалите факти около настъпването на злополуката и качеството и на трудова страните нямат спор.

Фактическата обстановка е следната:

Ищецът Г. Н. Г. работел по трудово правоотношение с дружеството ответник "Екоинвест"ЕООД от 23.06.2020 г. на длъжност шофьор на товарен автомобил.

На 26.03.2021 г. в изпълнение на служебните си задължения той трябвало да извози с автомобила си предварително приготвен контейнер с растителен отпадък ("зелена маса") от оранжерийния комплекс на "Гимел" АД в с. Звъничево.

След натоварването на контейнера в камиона с помощта на трето лице - тракторист, ищецът потеглил, но го спрели работници от комплекса, които забелязали, че камионът се движи наклонен наляво. Причината за това било неправилното разпределение на тежестта в резултат на неправилно ориентиране на контейнера. Ищецът спрял автомобила и вдигнал каросерията, за да разтовари контейнера, като преди това отказал помощ от работници от оранжерията - свидетеля З. С. и негови колеги, които му предложили първо да подпрат наклонения камион с багера, управляван от С., или отново с багера да свалят контейнера от камиона. При вдигането на каросерията за разтоварване на контейнера камионът се наклонил още повече и паднал на лявата си страна. При падането ищецът, който се намирал в кабината, извит наляво, за да работи с пулта за управление на каросерията, залитнал настрани и ударил главата си в страничната част на кабината, а кормилото го ударило в гърба. От това получил контузия на главата, коляното и тазобедрената става и фрактура на 12-и гръден прешлен. След удара бил в съзнание и в състояние да се движи, но усещал болка и бил транспортиран до болницата, където останал за 5-дневно лечение - оперативно с инжектиране на костен цимент в счупения прешлен за слепване на фрагментите му, и медикаментозно за обезболяване и във връзка с операцията. Поставянето на костен цимент 3 според изслушаното вещо лице - лекар ортопед, е съвременна техника, позволяваща вертикализиране на пациента след 24 часа и свободен режим скоро след това, макар и отначало при съответните ограничения (хигиенно-охранителен режим).

Инцидентът бил признат за трудова злополука от органите на НОИ с разпореждане от 07.07.2021 г.

По застраховка "злополука", сключена от работодателя, е одобрено от застрахователя "Метлайф Юръп" д.а.к. - клон България плащане в размер 3460 лв., за което одобряване е представено писмено доказателство и не се оспорва от ищеца да го е получил.

След изписването от болницата ищецът ползвал отпуск поради временна неработоспособност до 20.03.2022 г., а след това трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. По време на отпуска му била предписана физиотерапия, част от която провел в условията на санаторно лечение, като провеждал физиотерапия не само във връзка с основната диагноза - счупване на прешлен, но включително и във връзка с предходни по-леки оплаквания отпреди травмата, свързани с възрастови промени по гръбначния стълб и шийна и лумбална радикулопатия, за които има данни в документите от личния лекар на ищеца. Вещото лице обяснява, че гръбначният стълб е комплекс от структури и много от процедурите се извършват на целия гръбнак, макар да се посочва само една водеща диагноза - в случая на ищеца счупване на гръден прешлен. Сочи още, че е възможно предхождащите оплаквания от други структури на гръбначния стълб да са се утежнили след травмата, която да е изиграла роля на отключващ момент - рязката флексия на гърба, при която се е счупил прешленът, вероятно се е отразила и на съседни на този прешлен структури като лумбалните прешлени и нервни коренчета.

По-силни болки ищецът изпитвал, както може да се очаква, в първите дни след травмата и операцията, а след това те бавно са се редуцирали. Според вещото лице неговата работоспособност е била напълно възстановена около една година след травмата. Не се сочи това да е продължителност на възстановяването, по-голяма от типичната за аналогична травма и не се установяват според вещото лице остатъчни последици и ограничени функции на гръбначния стълб след лечението и възстановяването. В продължение на 4 месеца след травмата няма данни за медицински прегледи - за това време ищецът е обяснил на вещото лице, че си е лежал вкъщи. Няма обаче данни и за силни болки или непредвидени усложнения в този период. Само по себе си непосещаването на лекар не е знак за липса на болки и физически ограничения - с оглед неколкократно продължавания отпуск поради временна неработоспособност по-скоро следва да се направи извод, че ищецът не е бил възстановен и е търпял макар и намаляващи болки и ограничения за физическа дейност. По данни на неговия баща, разпитан като свидетел, през първия месец след травмата той дори трудно е ставал и ходел заради болките, така че бащата му е помагал в самообслужването.

Вещото лице не сочи неправилно или забавено лечение като причина за дългия отпуск поради временна неработоспособност.

Въпреки заявеното от вещото лице, че след възстановяването не се установяват последици и ограничени функции, няма причина да не се кредитират показанията на бащата и за това, че 4 ищецът вече не може да управлява камион седнал толкова часове, колкото преди, което ограничава възможността му за пътувания като международен шофьор.

По данни на другото изслушано вещо лице, изготвило техническата експертиза, преди разтоварването ищецът е следвало да задейства така наречената мултилифт система, която включвала странични хидравлични стабилизатори на камиона, предпазващи го от преобръщане под действието на тежестта на наклонения товар. За работа с тази система сама по себе си не се изисквала специална квалификация. Макар този вид системи да били "основно монтирани заради крановата система", за работата с която се искала квалификация за кранист, стабилизаторите можело да се използват и отделно, за което квалификация за кранист не се изисква. При задействането на стабилизаторите следвало единствено да се знае с коя "ръчка или бутон" се прави това и да се съобрази денивелацията и видът на покритието на терена при преценката от коя страна доколко да се свалят стабилизаторите, за да стоят стабилно на терена. За работа с мултилифт системата бил достатъчен инструктаж.