Решение № 390 от 14.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500426 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 37 от 21.03.2025 г. по гр. д. № 27/2025 г. по описа на РС – Етрополе е изменен размерът на определената по гр. д. № 57/2023 г. по описа на РС – Етрополе месечна издръжка за детето Х. К. К., дължима от баща му К. Н. К., като същият е увеличен от размера от 200 лв. на размера от 300 лв. и бащата е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2025 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до плащането, като е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. С решението искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 300 лв. до пълния предявен размер от 700 лв. и са присъдени разноски в полза на съда и на ищеца.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство в отхвърлителната част с оплаквания за неправилност в тази част, като се иска отмяната му в същата част и постановяване на друго решение, с което искът бъде уважен изцяло, евентуално – бъде уважен до размера от 500 лв., както и се присъди съответното допълнително възнаграждение на адв. У..

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответника в 1 първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и са изложени доводи за правилност на решението в обжалваната част, като се иска потвърждаването му в същата.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да определи размера на месечната издръжка на детето, който е във възможностите на бащата да плаща, първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано безспорно, че нуждите на непълнолетния ищец са се увеличили в такава степен, че да обуславят присъждането на издръжка в по – голям размер от вече определения такъв /който е и под минималния такъв, определен в закона/ - детето е израснало физически, учи в училище, находящо се в друго населено място, води активен социален живот, участва в извънкласни занимания, освен това динамична е социално-икономическата обстановка в страната, същевременно възможностите на бащата не позволяват да плаща издръжка в размер, поголям от 300 лв., тъй като е безработен и не разполага с имущество, с което да осигури издръжка на сина си в претендирания размер, въпреки че няма задължения за издръжка към други лица.

Тези изводи на първоинстанционния съд са направени въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото и на всички релевантни факти, като е постановено правилно и обосновано решение. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се добави следното с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания:

Единственото оплакване, наведено във въззивната жалба, се свежда до твърдението, че издръжка в размер на 300 лв. е недостатъчна за покриване на нуждите на дете на възрастта на ищеца. Следва в тази връзка да се отбележи, че нуждите на нуждаещия се от издръжка е само единият от критериите, въз основа на които се прави преценка за размера на издръжката, която следва да бъде присъдена в тежест на дължащия издръжката. Вторият критерий са възможностите на дължащия издръжката. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е анализирал възможностите на ответника, който е безработен и не разполага с имущество, с което да осигури на сина си издръжка в претендирания размер. Следва да се има предвид, че в такива хипотези – липса на доходи /трудови и/или други/ за осигуряване на издръжката, съдебната практика е възприела подход да се присъжда издръжка в минималния, определен в закона, размер, а в случая първоинстанционният съд в интерес на ищеца е присъдил дори по-висок от минималния размер, макар и с минимално превишение.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва също да се отбележи, че издръжка на детето дължат и двамата родители, като сумата от 300 лв., определена от първоинстанционния съд, не е цялата сума, която съдът е приел за достатъчна за издръжката 2 на ищеца, а само тази част от нея, дължима от бащата, като разликата следва да бъде осигурявана от майката и в този смисъл оплакването, че издръжка в размер на 300 лв. е недостатъчна за покриване на нуждите на дете на възрастта на ищеца е неоснователно.

В обобщение въззивният съд намира, че правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно размера на издръжката на детето, който е във възможностите на бащата да плаща. Тези изводи не са опровергани във въззивното производство.

Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

Въззиваемият не претендира разноски, съответно такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 21.03.2025 г. по гр. д. № 27/2025 г. по описа на РС – Етрополе в обжалваната част, а именно отхвърлителната такава.

В останалата част решение № 37 от 21.03.2025 г. по гр. д. № 27/2025 г. по описа на РС – Етрополе е влязло в сила като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3