Присъда № 18 от 10.03.2026, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към присъда №18/10.03.2026г., постановена по НОХД №459/2025г. по описа на Районен съд – Хасково

Против подсъдимия Р. Н. Я. от гр.**** е повдигнато обвинение от Районна прокуратура- Хасково, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК- за това, че на ****. в гр.**** управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „********", модел „********" с рег.№ ******** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,26 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № ****. на Научнотехническа лаборатория при ОД на МВР-гр.Хасково.

Прокурора при Районна прокуратура- Хасково поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин, пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на предвидените наказания в минимален размер.

Подсъдимия Р. Я. заявява, че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, възползва се от правото да не дава обяснения. Моли за оправдаването му.

Упълномощеният защитник на подсъдимия счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, като изтъква допуснати нарушения на Наредба №1/19.07.2017г., свързани с незапазване на кръвната проба за повторно изследване. Пледира за оправдаването на подсъдимия.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На ****. полицейските служители при РУ- МВР- Хасково - св.Е. Ф. Р. и св.В.

Д. Д . изпълнявали служебните си задължения. Б или на работа по график, к а т о се намирали на ****" в гр.****, до сладкарница „****", където осъществявали контрол над движещите се по булеварда МПС.

Около ****. същите забелязали приближаващ лек автомобил, като спрели същия за проверка. При извършената такава установили, че лекият автомобил е „******** ********" с рег.№ ****, собственост на „Стройтекс 07" ЕООДгр.Хасково, а в автомобила пътували двама души - подс.Р. Н. Я. и спътника му Нл В. Н. Направило им впечатление, че пътника в автомобила Н. мирише на алкохол и решили да изпробват водача Я. за евентуална употреба на алкохол.

Полицейските служители заявили на водача, че ще бъде те стван за употреба на алкохол, при което той им заявил, че е употребил такъв. Така бил тестван с техническо средство „**** за наличие на етилов алкохол в издишания от него въздух, като техническото средство отчело положителен резултат-1,07 промила. На водача Я. бил съставен АУАН, № ****. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и му бил издаден талон за медицинско изследване №**** .

По-късно същата вечер от Спешно отделение при МБАЛ-Хасково известили полицейските служители, че водачът Я. се е явил и е пожелал да даде кръв за изследване. В присъствието на дошлите полицейски служители била взета кръвна проба на водача Я. в 3,50ч., да което бил съставен протокол за медицинско изследване от д-р Н., в който протокол е описано, че водачът е употребил алкохол- 1 бутилка бира.

1

Била е назначена съдебно-химическа експертиза, като на следващия ден****., вещото лице от НТЛ при ОД-МВР-Хасково, е получило и описало 2 броя вакуум епруветки, съдържащи кръвни проби, запечатани със стикери серия ****.

Заключението на извършената химическа експертиза е за наличие на етилов алкохол в кръвта на водача Я. с концентрация 1,26 на хиляда.

По досъдебното производство е била извършена и съдебно-оценъчна експертиза, видно от заключението на която е, че пазарната стойност на процесното МПС, управлявано от подсъдимия Я. е оценена на 6469 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните свидетели В. Д. и Е. Р., от прочетените по реда на чл.283 от НПК писмени материали- приложени по досъдебно производство №187/2024г. по описа на РУ-МВР-Хасково, от заключението на назначената съдебно-химическа експертиза, от заключението на съдебно-оценителната експертиза.

Като извод от събраните доказателства може да се посочи непротиворечивостта на събрания доказателствен материал- добит от свидетелските показания. Оспорване на изводите от установената фактическа обстановка има от страна на защитата на подсъдимия, която счита, че са налице допуснати съществени нарушения на Наредба №1/19.07.2017г., доколкото от самото начало- с привличането на Р. Я. като обвиняем, е било направено искане за извършване на повторно изследване на кръвта му за установяване на концентрацията на алкохол, а такова не е било извършено.

В случая, след анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че действително не е бил спазен редът по Наредба №1/19.07.2017г. за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача Я.. При проследяване хронологията на действията се установява следното:

Подсъдимият Р. Я. е бил спрян за проверка от контролните органи на КАТ на ****., като при тестването му за евентуална употреба на алкохол, техническото средство „****" е отчело концентрация на алкохол от 1,07 промила.

На същата дата е взета и кръв за изследване, а химическият анализ на пробата е бил готов на следващия ден- ****., с резултат- 1,26 промила в кръвта на водача Я..

Същият е привлечен в качеството на обвиняем няколко месеца по-късно– на ****., когато му е предявено постановлението за привличане на обвиняем.

Веднага след привличането му като обвиняем, същият е бил разпитан в това му процесуално качество и е направил искане за повторна химическа експертиза, което е обосновал с приемани от него лекарства, като е представил рецепта и болничен лист.

С Постановление от ****. прокурорът е отказал да уважи искането на защитника на обвиняемия Я. за назначаването на повторна съдебно-химическа експертиза, като е приел, че съобразно изменението на Наредба №1/19.07.2017г., не съществува такава възможност за привлечените към наказателна отговорност лица.

На ****. материалите от разследването са били предявени на обвиняемия Я. и на неговия защитник, като в протокола за предявяване изрично е било направено искане за повторна съдебно-химическа експертиза и че срокът за 2 това искане тече от предявяване на обвинението.

След внасяне на делото с обвинителен акт в съда, в разпоредителното заседание на ****. искането от защитата за повторна химическа експертиза, е подновено.

Била е изискана писмена справка за съхранението на взетите кръвни проби от водача Я., като е получена такава от ОД-МВР-Хасково, с която уведомяват, че посочените кръвни проби са били предадени за транспортиране и унищожаване на ****.

При така установената фактология, настоящият съдебен състав намира, че е било нарушено съществено правото на защита на обвиняемия.

За съставомерността на деянието по чл.343б, ал.1 от НК е необходимо концентрацията на алкохол в организма на водача на МПС да е установена по надлежния ред. Този ред е регламентиран и по понастоящем в Наредба №1/19.07.2017г. и включва както способите за доказване употребата на спиртни напитки, така и начините за вземане, съхраняване, транспортиране и изследване на кръвните проби. Съществен елемент от него е и редът за проверка на получените резултати чрез изследване на втората проба по искане на водача, уличен в управление на МПС след употреба на алкохол. Именно защото част от надлежния ред по смисъла на чл.343б, ал.1 от НК е и правото на изследваното лице да поиска повторен анализ, е недопустим подходът на държавното обвинение да откаже приложението на наредбата, приемайки, че същата не се отнася до водачи, употребили алкохол и извършили престъпление от общ характер, както и поставяйки зависимости от времето на отправеното искане на водача на МПС за изследване на втората проба.

Приемането на неоснователност на искането за повторен анализ на кръвната проба, тъй като същото било направено след изтичане на седемдневния срок по чл.27, ал.3 от Наредба № 1/2017г. и се отнася единствено до водачите, на които е било издадено наказателно постановление, но не и на такивапривлечени към наказателна отговорност, не се споделя от съдебния състав.

Цитираната разпоредба не следва да бъде разглеждана изолирано от чл.26, ал.4 от същия нормативен акт, предвиждащ, че кръвните проби, изследвани за наличие на алкохол, и контролните проби към тях се съхраняват за срок не помалък от три месеца. При съпоставяне между двете норми се налага извод, че срокът по чл.27, ал.3 не е преклузивен по своята същност и изтичането му не погасява правото на водача да поиска ново изследване. Последното може да бъде направено винаги, когато възникне необходимост, стига контролната проба все още да е налична и да не е унищожена (в този смисъл и Р. № 225/2009 г. по н. д. № 222/2009 г. на III н. о.). А че такава необходимост в случая е съществувала, е видно не само от същественото разминаване между данните, получени от техническото средство и газхроматографския анализ на кръвта, но и предвид факта, че резултатите от двата различни метода обуславят извършване на две различни деяния- в единия случай се касае за извършване на престъпление от общ характер, а в другия случай- на административно нарушение, а и по-високата измерена концентрация е твърде близка до минималната граница, изискуема в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК.

Аргументи за несъстоятелността на тезата за преклузивен характер на срока по чл.27, ал.3 от Наредба №1/2017г. могат да бъдат изведени и от обстоятелството, че искането за повторно изследване е направено в рамките 3 на висящ наказателен процес. По своята същност то е такова за събиране на нови доказателства, а съгласно чл.107, ал.4 от НПК събирането им не може да се откаже само защото искането не е направено в определен срок.

В случая водачът Я. е запознат с данните от техническото средство за измерване на наличието на алкохол, доколкото същите му са предявени на мястото на проверката. Тези данни обуславят осъществен състав на административно нарушение, а не на престъпление от общ характер. За първи път водачът е имал възможност да се запознае с резултата от извършеното химическо изследване едва на ****.- когато е бил привлечен като обвиняем и му е било предявено обвинението за извършено престъпление от общ характер. Към момента на предявяване на обвинението му и запознаването му с резултата от химическото изследване, взетите кръвните проби от инкриминираната дата са били вече унищожени.

Действително, Р. Я. е бил търсен многократно, за да бъде привлечен в качеството му на обвиняем, като видно от приложената Докладна записка от мл.инсп.Л. А., при посещение на адреса за връчване на призовка на 29.11.2024г., Я. не е бил открит, но е бил проведен телефонен разговор с него, при който Р. Я. е заявил, че е в чужбина и ще се прибере в България след 6 месеца. Т.е. към месец ноември- около месец след като е бил тестван за употреба на алкохол след управлението на МПС на процесната дата, е било известно на органите на досъдебното производство, че Р. Я. ще отсъства в следващите 6 месеца от страната. С Постановление на прокурора от ****., Я. е бил обявен за общодържавно издирване, като видно от докладна записка от инсп.Ферад от ****., лицето не е било открито на адреса в гр.****, като отново е бил проведен телефонен разговор с него, при който отново Я. е уведомил, че е в Кралство Испания и ще се прибере в България към края на месец март.

Следва да се отбележи, че в Протокола за химическа експертиза, изготвен на ****., вещото лице е описало, че изследваната кръвна проба, както и втората проба са запечатани и се съхраняват в НТЛ при ОД-МВР-Хасково до ****.съобразно чл.26, ал.1 и ал.4 от Наредба №1/2017г. – т.е. се съхраняват за нормативно определения срок от 3 месеца. Вещото лице изрично е описало, че при наличие на обстоятелства, които налагат по-дълъг период за съхраняване на кръвната проба, моли да бъде уведомено своевременно. Това очевидно не е станало, поради което и кръвните проби от водача Я. са били изпратени за унищожение, въпреки, че преди изтичането на този тримесечен срок са налице писмени данни, че Я. не е в страната и ще се завърне след 6 месеца. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото Я. не е бил привлечен в процесуално качество, за същия не е била налице забрана да напуска пределите на страната или да уведомява съответните органи, както и не е имал взета мярка за неотклонение.