Решение № 89 от 17.03.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 7/2026
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 17.03.2026
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Миглена Площакова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 92 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 93 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 94 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 558 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 562 · Кодекс за застраховането
- чл. 562, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 562, ал. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000007 по описа за 2026 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, ул. „Лавеле“ №19 в качеството му на трето лице помагач на страна на ответника в първоинстанционното производство Гаранционен фонд, гр. София въззвина жалба против постановеното по т. дело № 27/2022 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд решение рег. № 96 от 15.07.2025 г., с което на основание чл. 562, ал. 5 от КЗ Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ 121446665, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4 е осъден да заплати на Б. М. С., ЕГН ***, *** и на М. А. К., ЕГН **********, *** за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на смъртта на М.Б. С., настъпила вследствие на причинено от В.Т.П. на ** г. в с.Б. обл. П. пътно - транспортно при управление на служебен автомобил „Ш.О.“, рег. № ***, който бил на особен режим, ** собственост, предоставен в управление на *** по 300 000 лв., ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на главниците.
Решението в частта присъждаща обезщетение на М. А. К., ЕГН **********, гр.В. се обжалва изцяло, а в частта присъждаща обезщетение на 1
Б. М. С., ЕГН ***, гр. В. за сумата от 150 000 лв. равняваща се на разликата между присъдените с решението на Пз ОС 300 000 лв. и дължимите се според застрахователя 150 000 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част от решението, иска се отмяната й и постановяване на друго отхвърлящо исковете в посочените от жалбоподателя размери.
От страна на Гаранционен фонд е изразено становище за основателност на жалбата, а двете лица, на които е присъдено обезщетение са на обратното становище.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 14.02. 2022 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща Б.
М. С., ЕГН ***, гр. В. и М. А. К., ЕГН **********, гр.В. искова молба против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София.
В обстоятелствената част на същата се сочи, че на *** г. около 11, 30 ч. в центъра на с.Б. обл. П. на пешеходната пътека на ул. „П.“ № 42 В.Т.П. при управление на служебен автомобил „Ш.О.“, рег. № *** на особен режим, ** собственост, предоставен в управление на *** блъснал пешеходката М.Б. С., която била на 7 години. Виновен за произшествието бил водачът на автомобила, който се движел с превишена и несъобразена скорост и не проявил необходимата предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците при това деца.
Механизмът на инцидента бил установен според ищците в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 19.07.21 г. и се изразявал в това, че В.Т. наближавайки на пешеходната пътека на ул. „П.“ № 42 в с. Б. не спрял зад колоната автомобили изчакващи преминаващите на пешеходната пътека пешеходци, а предприел действия по изпреварване на същата и така блъснал пресичащата в този момент М. С..
От удара детето получило множество телесни увреждания изрязващи се в съчетана травма на гърди, корем, гръбначно - мозъчна травма и счупване на черепа. По тези причина тя била приета по спешност в МБАЛ П., където в 13, 20 на *** г., т.е. два часа след инцидента починала.
2
По повод тази й смърт се споменава, че ищцата е майка и законен представител на починалото дете, а ищецът е лице живеещо с майката на семейни начала и отглеждащо детето като собствено. То било тяхна единствена дъщеря, за която се молили и надявали дълги години.
Това се сочи като причина те изключително тежко да преживеят загубата му. В подкрепа на горното е споменато, че имали помежду си силна емоционална връзка, а страданието се засилвало и от начина на настъпване на смъртта на детето.
По- надолу в исковата молба са изложени твърдения за отношенията на близост, разбирателство и привързаност между всеки от ищците и починалото дете и е направен извод, че със смъртта му те загубили смисъл в живота си.
Описани са изживяванията на всеки от тях като е наблегнато на съС.ието на скръб, психологичните травми причинени от смъртта и мястото, което детето заемало в живота им.
На тази база е направен извод, че претърпените от загубата на найблизкия им човек неимуществени вреди следва да се обезщетят от виновния за смъртта му водач предизвикал катастрофата.
В тази връзка е посочено, че управляваният от него автомобил бил на особен режим, ** собственост предоставен за оперативно управление на ***.
За него имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ЗД „Бул Инс“ АД, но видно от данните в
Информационния център към Гаранционния фонд за същия не се съдържала информация за наличие на действаща застраховка.
В тази връзка е посочено, че според чл. 562, ал. 5 от КЗ претенции за вреди причинени от МПС от този тип се завеждат пред ГФ освен ако съответното ведомство ползващо автомобила не е указало нещо друго. В случая с оглед липсата на данни в информационната страница за наличие на такова друго указание водело до извод, че претенцията за обезщетяване следвало да се отправи до ГФ.
Това било сторено от ищците на 17.08.2021 г., но плащане на обезщетение от същия до момента на предявяване на исковата молба на 14.02.2022 г. липсвало.
На тази база е направен извод, че ищците имат интерес да претендират 3 заплащане на обезщетението по съдебен ред и е отправено искане за осъждане на Гаранционния фонд да заплати на всеки от тях по 300 000 лв. ведно със законната лихва от 17.08.2021 г.
В отговора на исковата молба от ответника на първо место се излагат доводи, че не е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане на процесните обезщетения. В тази връзка не е оспорен обстоятелството, че причинилият ПТП - то автомобил е такъв на особен режим, че за него имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ЗД „Бул Инс“ АД и не били дадени указания към ГФ за извършване на нещо различно от предвиденото в чл. 562 КЗ. Посочено е обаче, че с оглед разпоредбата на чл. 562, ал. 5 от КЗ възможността пострадалите лица да претендират заплащане на обезщетение от него касае извънсъдебната претенция, т.е. рекламационното производство. По този повод се говори за отправени до ГФ искания, образуване на две щети и произнасяне по тях.
Споменато е съответно, че ако пострадалите на са доволни от същото / размерът на обезщетението или отказа за плащане/ то те вече следва да предявят претенцията си по съдебен ред, която обаче следва да е насочена към застрахователя.
По същество на спора са изразени доводи, че претендираните обезщетения са прекомерни, не съответстват на принципа за справедливост въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и разясненията за подхода при определянето им от съдилищата даден с ППВС № 4 от 1968 г. Изложени са и доводи, че въведените лимити на застрахователни обезщетения не следва да са водещи за определяне размера на същите , а следва да се вземат предвид и факти свързани с икономическата обстановка, минималната работна заплата, трудова заетост, покупателна способност и т.н.
В отговора е отправено и искане за привличане на застрахователя на процесния автомобил като трето лице помагач на страната на ответника.
В ДИМ от ищеца са оспорени направените в отговора възражения за липса на пасивна легитимация и завишен размер на претендираното обезщетение.
В отговора на същата пък е направено кратко изявление, че се поддържат направените защитни възражения, както и искането за привличането на трето лице помагач.
4
С определение от 07.07. 2022 г. Пз ОС е спрял производството по делото до приключване на НОХД № 68/ 2022 г.
След приключването му с влязъл в сила акт по отношение на водача предизвикал ПТП-то е постановено и определение, рег. № 205 от 08.05.2025 г.
С него производството по делото е възобновено, уважено е искането за привличане на трето лице помагач, изготвен е проекто доклад и е направено произнасяне по доказателствените искания.
Третото лице помагач не е изразило становище по иска и не е направило доказателствени искания, а съдът след събиране на поисканите от ищеца и ответника доказателства, които са относими към спора е постановил решението предмет на обжалване.
В него е прието, че В.Т.П. следва да отговаря за обезщетяване вредите на увредените от него лица, както и че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд. В подкрепа на този последен извод е казано, за управлявания от Панайотов автомобил имало сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с привлечения като трето лице помагач застраховател. Посочено е обаче, че пострадалите не могат да претендират обезщетенията си пряко от застрахователя в хипотезата на чл. 432 от КЗ. Това е аргументирано с факта, че автомобилът бил ** собственост на особен режим, предоставен за управление на ***, т.е. по отношение на него във връзка със застраховането по риска ГО и уреждане на претенциите били приложими разпоредите на чл. 562 от КЗ. Това с оглед чл. 562, ал. 5 от КЗ при липса на доказателства за дадени от *** други указания водело до извод, че отговорен за разглеждане на претенцията за обезщетяване и плащането й е ГФ.
По отношение дължимостта на претендираните обезщетения на база събрания доказателствен материал е направен и извод, че Б. С. и М. К. са от кръга лица имащи право да получат обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на М.Б. С..
Посочено е, че по делото е установено наличието на изключително близката и наситена с емоционално съдържание връзка между ищците и детето им, която била подсилена от факта, че то е най-малкото им дете, а и дългоочакваното момиче след цели шест момчета в семейството. Говори се за събрани данни за характера и качествата на детето, които били такива, че 5 предразполагали всички близки, приятели и съседи да е обичат.
Внезапната смърт на момиченцето според съда се отразила изключително тежко на двамата ищци. Животът им тотално се променил, а получената психическа травма не била и нямало никога да бъде преработена.
В подкрепа на това е направено проследяване на начина им на живот след инцидента, на поведението на всеки един от тях и на база анализ на изготвените заключение е посочено, че нивото на стрес от случилото се е много високо и е в съС.ие да отключи сериозни и тежки болести.
На тази база размерът на дължимите обезщетения е определен на по 300 000 лв. за всеки и с решението ответникът е осъден да заплати горните суми ведно със законната лихва от 17.08.2021 г.
Недоволно от акта на съда е останало конституираното като трето лице помагач на ответника застрахователно дружество и е подало жалбата станала повод за образуване на настоящето производство.
С нея решението в частта присъждаща обезщетение на Б. С. се обжалва за разликата между присъдените 300 000 лв. и дължимите според застрахователя - трето лице помагач 150 000 лв., а в частта присъждаща обезщетение на М. К. изцяло.
Причините за цялостното оспорване на акта присъждащ му обезщетение на първо место се извежда от това, че комплексната съдебно психологична експертиза дала основание на съда да определи такова обезщетение не се е съобразила с липсата на биологична връзка между жалбоподателя и починалото дете, периодите на продължителна раздяла между двамата и живот на различни адреси. Говори се че експертите не са направили задълбочен анализ в личностен и семеен контекст на К. и са го третирали еквивалентно с биологичната майка на починалото дете. Излагат се и съображения за липса на причинно - следствена връзка между инцидента и степента на уврежданията като се споменава, че последните може да са настъпили и по други причини.
По- надолу са изложени и доводи за прекомерност на обезщетението. В тази насока са и оспорванията на частта от решението касаеща присъденото обезщетение на ищцата. Съображенията за прекомерност се свързват с нарушение на принципа в чл. 52 от ЗЗД и указанията за прилагането на тази разпоредба дадени с ППВСС № 4 от 1968 и социално икономическите 6 условия в страната към 2021 г. Във връзка с тези твърдения е споменато, че от събраните доказателства не можело да се направи извод за изключителност на страданието и преживявания над обичайните, което изключвало извода и за присъждане на обезщетение над общоприетото за 2021 г. Изразено е и мнение, че съдът се е подвел по обществения отзвук на случая и не се е съобразил с реалната фактическа обстановка установена със събраните доказателства.
Разпечатката съдържа 53 от 169 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb04f67c-0339-4798-a563-34cc4f9905b4