Решение № 20394 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20394 гр. **********, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110113418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *********** срещу С. Л. В., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 2626,53 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. **********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 316,38 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г., сумата от 25,70 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,33 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.05.2024 г. по ч.гр.д. № 22696/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 9, находящ се в гр. **************, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С. Л. В., чрез адв. Н., с който оспорва исковете по основание и размер . Оспорва наличието на облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество. Сочи, че не е доказано, че общите условия, на които се позовава ищецът да са влезли в сила и да обвързват ответника, като развива подробни съображения в тази насока. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Посочва се, че в исковата молба няма доказателства за измерване и отчитане на количество доставена ТЕ. Твърди се, че при изчисляване на количеството доставяна ТЕ не са отчитани технологични загуби и не е доказана техническата годност на измервателните уреди за отчитане на ТЕ. Твърди, че ищецът няма валидно правно основание да претендира лихва за забава върху услугата за дялово разпределение. Поддържа, че цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия се дължи на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца. Посочва, че в общите условия на ищеца няма посочен падеж на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което лихви следва да се начисляват само след покана от кредитора към длъжника. В тази връзка твърди, че не е изпаднал в забава, поради липса на отправена от ищеца покана за заплащане на задълженията. С възражението по чл. 414 ГПК релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се 2 извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая по делото се установява, че на 27.01.2014 г. (преди исковия период) ответницата С. Л. В. е подала заявление-декларация за промяна на партидата на имота на нейно име съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *********** на клиентите в гр. **********. Заявлението-декларация от 27.01.2014 г. е подписано от ответницата, чиято автентичност не е оспорена.

Видно е от представените и приети като доказателства по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки за имота, че през процесния период титуляр на партидата, разкрита за процесния имот, е била С. Л. В..

Подадената молба-декларация за откриване на партида на името на С. Л. В. в качеството й на собственик на процесния имот представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от собственик до топлофикационното дружество. Ищецът е приел предложението й, като е открил партида за имота на нейно име и впоследствие е издавал фактури за цялата стойност на доставената топлинна енергия на името на титуляра на партидата. Налице е следователно соченото в тълкувателното решение изключение – когато собственик е подал молбадекларация за откриване на индивидуална партида имота на негово име, то облигационната връзка възниква между подалото молба-декларация лице и топлоснабдителното дружество с откриването на партидата на първия въз основа на сключен писмен договор при публично известни общи условия.

От изложеното се налага извод, че през процесния период именно С. Л. В. е следвало да отговаря за заплащането на потребената в процесния имот топлинна енергия.

Неоснователно е възражението на ответницата относно липсата на доказателства за влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и същите да не го обвързват. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите условия е публикуването им наймалко в един централен и един местен всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един 3 централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия за продажба на топлинна енергия, но в горното решение на ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение.