Решение № 107 от 12.06.2023, Административен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№107 гр. Перник, 12.06.2023г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на пети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 66 по описа на Административен съд – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “д“ и чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В.С.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу Решение № 510305**** от 07.02.2023г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Перник, с което в хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК е допълнено Решение № 510305**** от 05.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ Перник, с което по жалба на В.С.М. е отменено Разпореждане № РНП-2-4-13-01237832/16.11.2022г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО и преписката е върната за ново произнасяне. С обжалваното решение, директорът на ТП на

НОИ – гр. Перник допълва своето Решение № 510305**** от 05.01.2023г., като за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2020г. определя недобросъвестно получените от В.С.М., които следва да бъдат възстановени от същия, в размер на 25 284.08 лева, от които главница 16 869.36 лева и лихва 8 414.72 лева, начислена до 07.02.2023г.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че оспорения административен акт е немотивиран, тъй като с него е определен размер на задължение, като главница и лихва, за периода 01.01.2016г. до 30.04.2020г., без да е посочена подробна месечна справка и размер за индивидуализиране на задължението, поради което не става ясно, за кои точно периоди се отнася задължението и каква точно е сумата, което от своя страна води до невъзможност лицето да разбере, за какво по вид задължение е отговорно и за какъв период, което накърнява правото му на защита. Излага съображения за изтекла давност, по отношение на определените задължения. Моли обжалвания акт да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Р.К., която поддържа жалбата.

В съдебно заседание ответникът – Директор на ТП на НОИ – гр. Перник, чрез процесуалния си представител Й.С. – главен юрисконсулт, оспорва жалбата. Счита, че разпореждането на длъжностното лице е отменено с решението на ръководителя на териториалното поделение, а не потвърдено, както се твърди в жалбата. Излага становище, че оспореното решение единствено допълва първоначално постановеното, като в него се посочват ясно и конкретно сумите, които подлежат на възстановяване след уважаване на възражението за погасителната давност. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане № РНП-2-4-13-01237832 от 16.11.2022 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО (л. 16), е разпоредено на В.С.М. с ЕГН ********** *** да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, еднократна допълнителна сума – декември 2014 г., великденска еднократна сума към пенсия 2015 г., еднократна допълнителна сума – декември 2015 г., великденска еднократна сума – април 2016 г., великденска еднократна сума – април 2017 г., еднократна допълнителна сума – декември 2017 г., великденска еднократна сума – април 2018 г., еднократна допълнителна сума – декември 2018 г., великденска еднократна сума – април 2019 г., еднократна допълнителна сума – декември 2019 г. и великденска еднократна сума – април 2020 г. в размер на 33 837. 40 лева, от които главница за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2020г. в размер на 21 994.88 и законна лихва в размер на 11 742.52 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 16.11.2022г., като лихвата продължава да се начислява до погасяване на задължението.

Разпореждането е връчено на настоящия жалбоподател на 21.11.2022г., видно от приложеното по делото известие за доставяне ИД PS 2300 00R97M F (л.17).

Недоволен от Разпореждане № РНП-2-4-13-01237832 от 16.11.2022г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, М. подава жалба вх. № 1012-13-165 на 07.12.2022 г. (18-19) до директора на ТП на НОИ - Перник, като излага съображения за незаконосъобразност на постановения акт.

Въз основа на така подадената жалба, директорът на ТП на НОИ – Перник, се произнася с Решение № 510305**** от 05.01.2023 г. (л. 21-22), с което по жалба на В.С.М., с вх.рег. № 1012-13-165 от 07.12.2022 г., отменя Разпореждане № РНП-2-4-13-01237832 от 16.11.2022 г. и връща преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне, съобразно мотивите на решението.

Видно от известието за доставяне

ИД PS 2300 00R14D C (л. 23) решението е получено от жалбоподателя на 10.01.2023г., като по делото няма данни същото да е оспорено по съдебен ред, а и резултата от проведения административен контрол, не предполага съдебно оспорване.

По делото липсват писмени доказателства за произнасяне на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, след връщане на административната преписка за ново произнасяне, съгласно указанията дадени с Решение № 510305**** от 05.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Перник.

След връщането на административната преписка на длъжностното лице по чл.

98, ал. 1 от КСО, за ново произнасяне, с обжалваното в настоящото производство Решение № 510305**** от 07.02.2023г. на директора на ТП на НОИ – гр. Перник (лист 7), в хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК е възобновено производството пред ръководителя на ТП на НОИ – Перник, като е допълнено решение № 510305**** от 05.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, като са определени недобросъвестно получените от жалбоподателя суми в размер на 25 284.08 лева, от които главница 16 869.36 лева и лихва 8 414.72 лева, начислена до 07.02.2023г., които следва да бъдат възстановени от В.С.М., в останалата част Решение № 510305**** от 05.01.2023 г. е потвърдено.

Видно от известието за доставяне

(лист 29) решението е получено от процесуалния представител на жалбоподателя на дата 09.02.2023г., като жалбата до съда срещу административния акт е подадена чрез органа на дата 23.02.2023г., което се удостоверява от пощенско клеймо (лист 6).

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза (лист 48), изготвена в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал от вещото лице В.Ж.П.. Заключението не е оспорено от страните и е прието от настоящия състав като компетентно, безпристрастно и обективно, изготвено от експерт, с необходимите професионални знания и опит, като от същото се установяват следните релевантни за предмета на спора факти и обтоятелства: Вещото лице е посочило в табличен вид по месеци, главницата, лихвата и общото задължение на получените от В.С.М. суми. Изчислено е, че за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2020г. общата сума на задължението възлиза на 33 837.40 лв., в това число главница 21 994.88 лв. и лихва 11 842.52 лв., начислена до 16.11.2022г., съответно за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2020г. общата сума на задължението възлиза на 25 284.08 лв., в това число главница 16 869.36 лв. и лихва 8 414.72 лв., начислена до 07.02.2023г. Определен е и размера на уваженото възражение за изтекла давност, като за периода от 01.08.2014г. до 31.12.2015г. е определена сума в общ размер на 8 553.32 лв., в това число главница 5 125.52 лв. и лихва 3 427.80 лв. От заключението става ясно още, че вида на задължението е недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, еднократна допълнителна сума – декември 2014 г., великденска еднократна сума към пенсия 2015 г., еднократна допълнителна сума – декември 2015 г., великденска еднократна сума – април 2016 г., великденска еднократна сума – април 2017 г., еднократна допълнителна сума – декември 2017 г., великденска еднократна сума – април 2018 г., еднократна допълнителна сума – декември 2018 г., великденска еднократна сума – април 2019 г., еднократна допълнителна сума – декември 2019 г. и великденска еднократна сума – април 2020г., като е определен и общия размер на получената сума.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като намира следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО акт на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

Настоящият състав намира, че не са били налице предпоставките за възобновяване на производството по издаване на административен акт – Разпореждане №

РНП-2-4-13-01237832 от 16.11.2022 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. Основанията за възобновяване на производството са изчерпателно изброени и поради извънредния му характер не може да се тълкуват разширително. Само когато са налице основанията, предвидени в чл.

99, т. 1 – 7 АПК, административният орган може да възобнови приключило административно производство по издаване на индивидуален или общ административен акт, да преодолее формалната сила на акта и да се произнесе отново по разрешения вече въпрос.

Съгласно чл.

117, ал. 1 КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу Разпореждания - за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.

98, ал. 2 и чл.

114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл.

114, ал. 5 (чл.

117, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО). Съгласно чл.

117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Съгласно чл.

118, ал. 1 КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд.

От изложеното следва, че законодателят е установил режим на задължителен административен контрол. В случая такъв е проведен, като с Решение № 510305**** от 05.01.2023 г.

(л. 21-22), на директора на ТП на НОИ – Перник, същият е упражнил правомощията си по чл. 117, ал. 3, изр. второ, предложение второ от КСО, като по жалба на В.С.М., с вх.рег. № 1012-13-165 от 07.12.2022 г., е отменил Разпореждане № РНП-2-4-13-01237832 от 16.11.2022 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО и е върнал преписката на компетентния орган за произнасяне, съобразно мотивите на решението.

За да се постанови решение, в хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК е необходимо да са налице в условията на кумулативност няколко предпоставки, първата от които е наличие на влязъл в сила административен акт - индивидуален или общ, който да не е обжалван пред съда, актът да не е подлежал на обжалване по административен ред, решението следва да е постановено в едномесечен срок от влизане в сила на акта, инициативата да е на органа, издал акта, както и съществено да е нарушено някое от изискванията за законосъобразността на акт.