Решение № 50 от 30.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Дулово, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20223410100236 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл. 422 от ГПК /предявен по ГД № ** г. по описа на РС-Дулово/.

Предявен е иск от А. В. А., ЕГН **********, от *** против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г****, представлявано от Б.Н., с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК – за прогласяване нищожността на клаузата на чл.3, ал.2 от Договор за предоставяне на кредит № *** г., предвиждаща заплащане на неустойка, противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Предмет на делото е и иск/приет за разглеждане в процеса при условията на чл. 213 от ГПК/ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г****, представлявано от Б.Н. против А. В. А., ЕГН **********, от ***, с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 124 от ГПК - за установяване съществуване на вземане в общ размер на 3 862.15 лева, от която: 3 000 лв. – главница по Договор за предоставяне на кредит № *** г., 862.15 лв. – договорна/възнаградителна/ лихва за периода от ** г. до ***г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № *** г. по описа на РС-Дулово.

Страните не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Ищецът е депозирал писмена молба да бъде уважен предявеният иск.

1

Ответникът е депозирал становище, в което развива съображения по съществото на спора. Моли съда да има предвид, че по договора нямало клауза за неустойка. Прилагат писмо с вх. № *** г. на Комисия за защита на потребителите. Дружеството признава клаузата за неравноправна, като клаузата вече е премахната от договорите. Твърдят, че процесният договор е текущ. Следователно неустойка вече няма. Поради това неустойката не била включена в ГПР, защото не е част от договора за кредит.

По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК:

Ищецът А. В. А. твърди, че между нея и ответника „***“ ЕООД е сключен Договор за паричен заем от ** г. за сумата от 3 000 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,15%, годишен процент на разходите от 48,44% и срок на погасяване 24 месеца. Договорът за заем следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател и поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по - лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за заемната сума със срок на валидност - 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 1 257.78 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, с която неустойка падежното вземане нараствало значително.

Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,15% не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му/, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл.2 от договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл.

11, т. 10 от ЗПК. Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,15 %, към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатявал се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие ме лед у правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение.

Излага подробни съображения за нищожност на договора и на отделни негови клаузи, включително и на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 ЗПК. Моли да се прогласи нищожността на клаузата на чл.3, ал.2 от договор за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка като противоречаща на 2 принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

Ответникът „***“ ЕООД депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

Твърди, че вземане за неустойка не е претендирано от ищеца А., нито по исков ред, нито по извън исков ред. Сума за неустойка не е усвоявана и не е осчетоводявана. Следователно не бил установен правния интерес от водене на делото. В тази връзка излага следните съображения: Всеизвестно било, че при установителни искове е от особено значение да се обоснове правен интерес. Такъв има, ако правото предмет на делото е нарушено или застрашено. В случая нямало данни някога да е претендирана неустойка от ищеца А..

Нямало и данни такава да е погасявана от нея, нито да е събирана принудително. Напротив, ответникът се отказал по гр.д. № ** г. по описа на PC - Дулово да претендира уважената неустойка в заповедното производство. Сама по себе си тя била счетоводно отписана и нямало да се претендира за заплащане от ищеца. Поради това счита, че ищцата не е доказала правен интерес да води настоящия установителен иск и същият се явявал недопустим. Сочи, че ищецът е можел и следвало да направи своите възражения по повод действителността на клаузата за неустойка в хода на делата срещу него като част от неговата защита.

По основателността на предявения иск твърди, че по договора ищецът А. не е заплащала нищо, включително и вземания за неустойка, поради което срещу нея се водели посочените по-горе дела. При евентуално уважаване на исковата молба и във връзка с присъждането на разноски, моли да се вземе предвид следното:

При преценка за присъждане на адвокатско възнаграждение моли да се имат предвид „особеностите на делото“. От една страна, изложеното по-горе за липса на правен интерес от неговото провеждане. От друга страна, обстоятелството, че по делото нямало спорни факти или обстоятелства. Напротив ответникът признал, че има сключен договор и че сумата по него е усвоена. Съответно за процесуалния представител не съществуват действия, които да извършва. Неговата „защита“ се е ограничила само с изготвянето на една искова молба, сама по себе си типизирана.

В тази връзка моли да се има предвид Решение С - 438/22 на СЕС, съгласно което съдът може да редуцира претендираното адвокатско възнаграждение и под минимума на чл.

78, ал. 5 от ГПК, който минимум е обвързан от НМРАВ. Решението било задължително за Българските съдилища. Счита, че с оглед изложеното по повод допустимостта на иска, то такова приложение е наложително.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, поради липса на интерес, тъй като отсъства застрашаване или увреждане на правната сфера на ищеца, вследствие на клаузата, чието установяване за нищожна се иска.

Представя писмени доказателства. На основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че на ** г. между А. В. А., в качеството на кредитополучател, и „***“ ЕООД, в качеството му на кредитодател, е бил сключен договор за кредит № ***, по силата на който дружествотокредитодател предоставило на А. В. А. потребителски кредит в размер на 3 000 лв. за периода от 720 дни. Уговорена е възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 % и годишен процент на разходите от 48,44 %, като общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя възлиза на 4 237,56 лв. (в случай на предоставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и изплащане на погасителните вноски в срок), респ. на сумата от 5 495,34 лв. (при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и изплащане на погасителните вноски в срок). В клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора се предвижда, че кредиторът се задължава да предаде на потребителя главницата в деня на подписване на договора, чрез превод по посочена от него банкова сметка или в офис на "***" АД. В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, е-mail, личен мобилен телефонен номер, постоянен и настоящ адрес. Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 (1182,15 лв.) със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 2. Две физически лицапоръчители, които да отговарят на конкретно упоменати в договора условия, свързани с възраст, минимален осигурителен доход, липса на непогасени кредити. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по предходната алинея, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1 257.78 лв.

По делото са приети Общи условия на договора за кредит, в които е описан реда за кандидатстване за кредит от разстояние. Съгласно т. 1. 1 от ОУ кандидатът посещава уебсайт *****или *****, избира типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща, като изборът става чрез главната страница на сайта с натискането на бутон „Вземи сега“. Отразено е, че в този момент кандидатът получава предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. За определяне кредитоспособността на кандидата за кредит, същият попълва въпросник, публикуван на сайта, след което натиска бутон „Напред“ и изпраща своето изрично искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде разгледана. До 30 минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник, съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от 4 разстояние. Ако кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща: преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр, действащите общи условия – неразделна част от договора, а също така и линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит. В 7-дневен срок кандидатът потвърждава в профила си сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, заедно с общите условия – неразделна част от него и стандартния европейски формуляр, попълвайки и цифров код, изпратен му от „***“ ЕООД под формата на кратко текстово съобщение (СМС) на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването. Договорът за предоставяне на кредит се счита за сключен след като кандидатът потвърди, че е запознат и приема същия, заедно с общите условия и стандартния европейски формуляр, в сила към момента на сключването му. В общите условия се предвижда още, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон), като договорът за предоставяне на кредит се сключва във формата на електронен документ при условията и реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕП, ЗЗД и ЗПУПС. До 30 минути от сключване на договора, 3 кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени или по посочена в него банкова сметка, или на каса на офис на „***“ АД.