Решение № 207 от 21.06.2023, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. гр. Лом, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20221620101679 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК от „М. „ ООД с ЕИК ********* с адрес: гр.В., обл. Монтана, представлявано от управителя И. Б.

Л., чрез адв. В. В. – АК Монтана срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с ЕИК 130277958 с адрес на управление: гр.София, р-н Младост, ***, бл. Бенч Марк Бизнес Център.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 28.08.2006г. представляваното от него дружество било закупило недвижим имот в гр. В. представляващ стопански двор с площ от 4 087 дка, а именно- парцел № 928015 в землището па гр. Вълчедръм с ЕКАТТЕ 12543, ведно със сградите в него от „Център груп“ ООД гр. Монтана.

Навеждат се още твърдения, а именно, че впоследствие имота - стопански двор бил разделен на два имота, и които два имота са отразени във Агенция по кадастъра Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Монтана със отделни идентификатори, като сградата за енергопроизводство от 9 кв.м. попадала във поземлен имот с идентификатор ***. Сградата е с идентификатор *** /дванадесет хиляди петстотин четиридесет и три точка деветстотин двадесет и осем точка двадесет и три точка пет/и находяща се в гр. В., община Вълчедръм, област Монтана, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Вълчедръм одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018г. на Изпълнителен директор на АК, и с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо сградата 12.05.2022г., адрес на сградата гр. В., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /дванадесет хиляди петстотин 1 четиридесет и три точка деветстотин двадесет и осем точка двадесет и три/, застроена площ - 9 /девет/ кв.м., брой етажи- 1/един/, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение сграда за енергопроизводство, стар идентификатор -***/дванадесет хиляди петстотин четиридесет и три точка деветстотин двадесет и осем точка петнадесет точка пет/, номер по предходен план - няма.

Навежда твърдения, че този имот също не бил включен във обхвата на приватизационната сделка на ЧЕЗ, с която придобиват съответното електроразпределително дружество.

Поради това има налице правен интерес за дружеството „М.” ООД от настоящата искова претенция и искането му е съдът, да постанови решение, с което да се счита за установено по отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад „ АД, че „М." ООД е собственик на процесната сграда с идентификатор *** /дванадесет хиляди петстотин четиридесет и три точка деветстотин двадесет и осем точка двадесет и три точка пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., община Вълчедръм, област Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018г. на Изпълнителен директор на АК и е последно изменение па кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо сградата - 12.05.2022г., адрес на сградата гр.В, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /дванадесет хиляди петстотин четиридесет и три точка деветстотин двадесет и осем точка двадесет и три/, застроена площ 9/девет/ кв.м., брой етажи - 1/един/, брой самостоятелни обекти в сградата няма данни, предназначение сграда за енергопроизводство, стар идентификатор ***/дванадесет хиляди петстотин четиридесет и при точка деветстотин двадесет и осем точка петнадесет точка пет/, номер по предходен план – няма.

Претендира за разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество е депозирало отговор. В който се твърди, че се оспорва предявения иск като недопустим, алтернативно като неоснователен. Излагат подробни съображения, по неоснователността на иска. Като твърдят следното: „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД е търговско дружество, регистрирано по реда на Търговския закон /ТЗ/ и било получило лицензия при условията и реда па Закона за енергетиката /ЗЕ/ за извършване на дейности по преобразуване, пренос и разпределение на ел. енергия за територията на Западна България (Лицензия № Л-135-07/13.08.2004г.). вкл. на територията на община Лом. Според тях това придавало на Дружеството правното качество на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, както и съответно го поставяло под специален режим на защита собствените му имоти и вещи. посредством които то упражнява и своята лицензионна дейност. Навеждат се и твърдения, че качеството си на енергийно предприятие по смисъла на §1. г.24 от ДР на ЗЕ, Дружеството е собственик и владее всички енергийни обекти, част от електроразпределителна мрежа, на територията на община Лом, като съгласно 2 чл. 86, ат. 1 и чл. 88. an. 1 от ЗЕ ги използва за лицензионната си дейност.

Оспорват факта и навеждат твърдения, че ищеца не може да се легитимира като собственик на процесния трафопост, подробно аргументирайки се за това и изброявайки конкретни факти и обстоятелства.

Ангажират и доказателства в тази насока – писмени и гласни такива. Правят искане за допускане на СЕТЕ.

При така изложеното, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Видно от ангажираните от ищеца доказателства се установява по категоричен и неоспорен от страните начина, че през 2006г. е закупил и е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Вълчедръм и представляващ стопански двор, с площ от 4 087 дка., представляващ парцел 928015 с ЕКАТТЕ 12543, ведно със сградите в него. Няма спор и, че в последствие процесния имот – стопански двор бил разделен на два имота, отразени в АККГ Монтана, с два отделни идентификатори: а/ ПИ № *** и б/ ПИ ***. – като в този имот е процесната сграда със застроена площ от 9 кв.м., която сграда е с предназначение – енергопроизводство. Спора между страните е точно за процесната сграда.

От правна страна :

По въпроса дали електрическите уредби и съоръжения са могли да бъдат придобивани в частна собственост при действието на чл.2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.), правилно е разрешението, прието с решение № 251 /05.03.2007 г. по гр.д. № 3198 / 2005 г. на ВКС, IV г.о., според което съгл.чл.8 Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) общите енергийни обекти (уредби), какъвто е трафопост, който захранва няколко потребители, са държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от граждански оборот налице е правна невъзможност за тяхното деривативно придобиване; правилно е и разрешението, прието с Решение № 1081 / 05.11.2008 г. по гр.д.

№ 3259 /2007 г., на ВКС, III г.о., че съгласно чл.2,ал.1 ЗЕ от 1975 г. електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Тези разрешение съответстват на разрешението, прието с Решение №300 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 169/2009 г. на ВКС, I г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК и задължително за съдилищата, според което: относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в законодателството е че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и § 67, ал. 2 и 9 ПЗР от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от ПЗР от действащия Закон за енергетиката.

С решението е прието, че с тези разпоредби са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г., да премине в собственост на енергийните 3 предприятия.

Разпоредбата на чл.2,ал.2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) позволява кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика” да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по ал. 1 (електрически централи за производство на електрическа енергия, електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия).

По силата на пар. 4 от ПЗР на закона само те (корпоративните и другите обществени организации), които при влизането на този закон в сила притежават енергийни обекти, запазват правото си на собственост върху тях.

С разпоредбата на чл. 92 от ЗС е установена презумпцията, че собственикът на земята е собственик и на постройката и на насажденията върху нея, освен ако е установено друго. На плоскостта на гражданскоправните сделки, изключването на приращението е по волята на страните, поради което при прехвърляне на право на собственост върху земя, върху която има изградена постройка, запазването на собствеността върху постройката следва да бъде изрично заявена в прехвърлителния акт. В противен случай се приема, че принципът за приращението не е изключен и с придобиване на собствеността върху терена приобретателя придобива и собствеността върху сградата, съгласно трайната практика на ВКС.

За да се установи право на собственост върху процесния имот, не може пряко да се зачете нотариалното удостоверяване на нотариуса с договора за покупко-продажба, тъй като приложението на правилата уреждащи обикновената продажба в случая съгласно правните норми на ЗЗД са неприложими за конкретната вещ. Това е така, защото изграденият трафопост не е сграда, а техническо съоръжение, предназначено за електроснабдяване и за него са въведени специални сервитутни правила, изключващи принципа на приращението съгласно чл.64 от ЗЕ.

Значение за собствеността на съоръжението, представляващо открита разпределителна уредба има чл.1132 и 1133 от наредба № 3 от 9 юни 2004 година за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии, по силата на които разпоредби се прави извода, че не връзката с терена, а принадлежността му към електроснабдителната система, съответно на разпределителното предприятие или на собственика на електрозахранвания обект, което налага прилагането на правилото за носещ трафопост.

Видно от представения договор за покупко-продажба ищецът е закупил парцел с № 928015 с площ 4,087 дка, в землището на гр. Вълчедръм, с ЕКАТТЕ 12543, обл. Монтана, при граници и съседни имоти: имот № 928016, имот № 110512, пасище мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 928002, полски път на Община Вълчедръм, имот №928010, имот № 928014, имот № 928018 и имот № 928017, ведно с построените в него сгради-ремонтна работилница със застроена площ 594 кв.м, сграда колиен кантар със застроена площ 45,5 кв.м.

Прехвърлителят е дружеството „Център Груп “ ООД, а това дружество прехвърлило собствеността на парцела, в която се намира и процесния трафопост на ищеца не може да се направи и извода, че за него е възникнало 4 право на собственост върху трафопоста, респективно, че по силата на приращението е прехвалено чрез продажбата на ищеца.

Въз основа на твърденията за легитимация на правото на собственост по отношение на прехвърлителя на застроения недв. имот-трафопост, както и фактът, че не е представено като доказателство на удостоверение от страна на ответника, който е електро-разпределително дружество за липса на претенции към процесния имот не може да направи обоснован извод за прехвърлянето на правото на собственост, което да поражда и правото на приращение за застроения имот-трафопост.

Това е видно и от изготвената съдебно-електротехническа експертиза, където е направена констатацията, че въпросният трафопост е стар тип, а такива са изграждани преди 2000 година или това е преди придобиването на ищеца с покупко-продажба на имота.

Сочи се в експертизата, че процесният трафопост „ТП Сушки“-гр.

Вълчедръм, е пуснат в експлоатация 2000 година, което е установено от факта, че първият присъединен клиент към него е от тази година, за което е представено извлечение от клиентска информационна система на дружеството-ответник.

С експертизата се установява и че от трафопост „ТП Сушки“-гр.