Решение № 1120 от 22.12.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. Стара Загора, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д.а като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20225530103841 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът З. Н. Т. твърди в исковата си молба, че с Постановление за привличане на обвиняем от 16.09.2021 г. по ДП № 349 - зм - 204 / 2020 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора /пр.пр. № 2393 / 2020 г. на Районна прокуратура - гр. Стара Загора/ била привлечена в качеството й на обвиняем за извършването на престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Според обстоятелствената част на постановлението, в периода от 01.09.2018 г. до 20.05.2020 г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, З. Т. противозаконно присвоила чужди пари, в общ размер равняващ се на 1470,42 лв., собственост на Л.С.Б., която владеела, със задължението да я изпрати на застрахователя по застрахователна полица № 40001002574/17.11.2017 г. от „Животозастрахователен институт“ АД - гр. София на името на Л.С.Б.. На ищцата била взета временна мярка за неотклонение „подписка“. Непосредствено след привличането бил извършен разпит на обвиняем. Ищцата не се признала за виновна и отказала да дава обяснения. С нея присъствал адв. С.Ч. - от АК Стара Загора. За оказаната от него адвокатска помощ ищцата заплатила сумата от 400 лв., за което бил сключен Договор за правна защита и съдействие от 16.09.2021 г. Досъдебното производство било образувано на 15.07.2020 г. за извършено престъпление по чл.206 от НК.

От образуването до привличането на ищцата в качеството й на обвиняем били извършени редица следствени действия, в които тя участвала. С Постановление от 16.05.2022 г. по ДП № 349 - зм - 204 / 2020 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, пр. пр. № 2393 / 2020 г. на Районна Прокуратура Стара Загора била отменена взетата мярка за неотклонение „подписка“, поради обстоятелството, че били изминали 8 месеца от налагането на мярката в досъдебна фаза, като с оглед чл.234, ал.8 от НПК продължаването й било 1 незаконосъобразно. В хода на съдебното следствие е била извършена очна ставка, с участието на обвиняемата. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.06.2022 г. на Районна прокуратура Стара Загора било прекратено досъдебното производството, по което ищцата била привлечена като обвиняем, с мотивите, че липсвало извършено престъпление. В мотивите към постановлението била обсъдена установената фактическа обстановка, като било дадено заключение, че в конкретния случай се касаело за неизпълнение на договор за поръчка с реално упълномощаване, а не за престъпление. Не бил установен пряк умисъл, при който да било извършено деянието. В заключение, в хода на разследването не било установено от обективна и субективна страна да бил осъществен състава на престъплението по чл.206, ал. 1 от НК. От така изложената фактическа обстановка можели да се направят следните правни изводи. Според чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаряла за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство било прекратено, поради това че деянието не било извършено от лицето или че извършеното деяние не било престъпление. В конкретния случай било безспорно, че ДП № 349 - зм - 204 / 2020 г. на ОД на МВР Стара Загора, пр. преписка № 2393 / 2020 г. на Районна прокуратура Стара Загора, било прекратено поради недоказаност на обвинението. Съгласно т.7 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съответния правозащитен оран отговарял и в случаите, когато наказателното производство било прекратено, поради недоказаност на обвинението. Ето защо фактът на прекратяване на наказателното производство водел до приложението на горната хипотеза. Съгласно ЗСВ и НПК прокурорът бил държавният орган, който проверявал дали конкретно деяние осъществявало състава на престъпление, имало ли основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, събрани ли били всички доказателства за изясняване на обективната истина, подкрепяло ли се повдигнатото обвинение от събраните доказателства, както и отстоявал, и защитавал обвинението в съдебния процес. Ето защо пасивно легитимиран по иска ответник, съгласно чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ се явявала Прокуратурата на Република България, в чиято система се намирала Районна прокуратура Стара Загора, от чиито конкретни действия били причинени имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Обвинението в престъпление се явявало винаги неоснователно /незаконно/, когато образуваното наказателно производство било прекратено поради липса на данни за извършване на престъпление или поради липса на данни за виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице. Ищцата претърпяла неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство, приключило с постановление на Районна прокуратура - гр. Стара Загора за прекратяването му. Преди привличането й като обвиняем тя била в добро здравословно състояние, имала добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни отношения, широки контакти и приятелски отношения. По повод на воденото наказателно производство същата се изтормозила психически и емоционално, била психически разстроена и често получавала главоболие. Започнала да изпитва страх, безпокойство и срам от това, че била обвинена в извършването на престъпление и била регистриран като „престъпник“ по нейните думи.

Започнала да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаела да дава обяснения за 2 наказателното производство, водено срещу нея. Чувствала се обидена и унизена от това, че била несправедливо обвинена. Привличането й като обвиняем карало доверителката ми да се чувства несигурена и да се страхува, че можело да бъде осъдена, като при това да й било наложено несправедливо наказание. Ищцата преживяла и изпитала стрес, притеснения и безпокойство, присъщи на всеки човек, поставен в условията на една такава наказателна репресия. Било й повдигнато обвинение за престъпление, предвиждащо лишаване от свобода от една до шест години. Ищцата била девет месеца с качеството на обвиняем в това досъдебното производство. От представените доказателства се установявало, че спрямо З. Т. бил приложен максималният размер за мярка за неотклонение „подписка“. Фактор за изживеният стрес се явявало обстоятелството, че Т. била привлечена за престъпление, което засягало нейната професионална етика. Ищцата изпитвала огромно напрежение и стрес, да не се разчуе, че била обвиняема за такова престъпление, като тя се притеснявала и да не загуби работата си. Ищцата се чувствала унизена, че била несправедливо обвинена, срамувала се и се притеснявала, че можела да бъде възприета от близките, колегите и приятелите си като „престъпник“. Преди обсъждания случай ищцата нямала друг досег с прокуратурата, била с чисто съдебно минало, водила спокоен живот, била социална и имала добро самочувствие. След привличането й като обвиняема и във връзка с всички следствени действия, които били извършени, ищцата започнала да страни от семейството и приятелите си, като това се е дължало на обстоятелството, че не желаела да бъде разпитвана за случващото се и с цел да не се разчувало сред приятелския й кръг, че била обвиняема.

Привличането й като обвиняем карало ищцата да се чувства несигурна и да се страхува, че можело да бъде осъдена. Основаната грижа и притеснение в този период от време били тя да докаже невинността си. Изхождайки от духа и смисъла на закона и последователната съдебна практика, незаконно обвиненият в извършване на престъпление следвало справедливо да бил обезщетен, като това обезщетение трябвало да било съразмерно на вредите и да отговаряло, както на конкретните данни по делото, така също и на обществените представи за справедливост. При определянето на обезщетението следвало да се отчетат обстоятелствата относно личността на увредения, данните за предишните му осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което било повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, както и стигнало ли се било до разстройство на психическото и емоционалното състояние и здравето на пострадалия като цялост. Ищцата считала, че справедливото обезщетение за причинените й неимуществени вреди от повдигнато обвинение и продължилото за периода от 16.09.2021 г. до 15.06.2022 г. срещу нея досъдебно производство се равнявало на сумата от 5000.00 лв. , която сума следвало да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до оконачателното й изплащане. В пряка причинна връзка с незаконното обвинение ищата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи с в заплатеното от нея адвокатско възнаграждение към адв. С.Ч. за защита и процесуално представителство в досъдебното производство. Заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. било 3 установено и доказано с намиращия се в кориците на досъдебното производство в оригинал договор за правна защита и съдействие. Заплатеното възнаграждение не било прекомерно и било съобразено от една страна с конкретната правна сложност на производството и извършените процесуално следствени действия, а от друга с минимално установените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за МРАВ, издадена от Висшия адвокатски съвет. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес водела до извод, че изразходваните средства в хода на наказателното производство, прекратено поради недоказаност на обвинението, представлявали пряка и непосредствена имуществена вреда за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата, в лицето на органите на прокуратурата, дължала обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ. На осн. чл.10, ал.З от ЗОДОВ в полза на ищеца следвало да се присъдят и всички направени от него разноски във връзка с производството, в т.ч. заплатеното адвокатско възнаграждение и внесената държавна такса. Ищцата моли съда, да постановите решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, да й заплати сумата от 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди представляваща пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържано обвинение за осъществено престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК по ДП № 349 - зм - 204 / 2020 г. на ОД на МВР Стара Загора, пр. преписка № 2393 / 2020 г. на Районна прокуратура Стара Загора, прекратено, поради недоказаност на обвинението с Постановление от 15.06.2022 г. на Районна прокуратура Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до оконачателното й изплащане, както и сумата от 400.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди представляваща заплатеното от нея адвокатско възнаграждение към адв. С.Ч. за защита и процесуално представителство в досъдебното производство по ДП № 349 - зм - 204 / 2020 г. на ОД на МВР Стара Загора, пр. преписка № 2393 / 2020 г. на Районна прокуратура Стара Загора, прекратено, поради недоказаност на обвинението с Постановление от 15.06.2022 г. на Районна прокуратура Стара Загора, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до оконачателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България, гр.София счита предявения иск за неоснователен. Постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 349 зм 204/2020 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора за 2020 год. подлежало на обжалване, но в исковата молба липсвали твърдения и ангажирани доказателства за конкретна дата, на която постановлението добило стабилност. Поради това оспорва изцяло исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - както по основание, така и по размер. В конкретният случай воденото наказателно производство срещу ищцата приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните стандарти. От материалите по делото било видно, че спрямо ищцата била взета най леката мярка за неотклонение „Подписка“, т.е. повдигнатото обвинение не променило в значителна степен обичайния й начин на живот. Разследването по наказателното производство било 4 проведено в разумни срокове, като ищцата била привлечена като обвиняема на 16.09.2021 г., а производството спрямо нея било прекратено на 15.06.2021 г., поради несъставомерност на извършеното деяние и липса на престъпление. Ищцата не била ангажирала каквито и да е доказателства за твърдяното от нея негативно отражение върху общото й здравословно, физическо и емоционално състояние. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и обвинението, което било прекратено, поради липса на престъпление. В тази насока не били ангажирани доказателства за влошено психично здраве, за това че същата се била изтормозила психически и емоционално, както се сочи в исковата молба. Ищцата твърдяла, че в резултат от воденото срещу нея наказателно производство, за нея настъпили емоционални и увреждания в социален и личен план, изразяващи се в това, че в хода на досъдебното производство била психически разстроена, получавала главоболие, започнала да страни от приятелите и познатите си, като не били ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между воденото срещу ищцата наказателно производство и посочените обстоятелства. В тази насока не бил представен доказателствен материал за проблемите на ищцата, свързани с уронване на авторитета й пред колеги и приятели, както и за връзката между наказателното дело и твърдените от ищцата неимуществени вреди. Предвид направеният в мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство извод, че в конкретния случай се касаело за неизпълнение на договор за поръчка с реално упълномощаване, ответникът прави възражение за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като с поведението си ищцата допринесла за твърдените като търпени от нея вреди от предприетата срещу нея наказателна репресия. Липсвали ангажирани доказателства по време на процеса, приключил на досъдебната фаза, органите на Прокуратурата да са осъществявали действия извън правнорегламентираните. Предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 5000 лева била недоказана и по размер. Тази претенция била силно завишена, прекомерна, и не била съобразена както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика, поради което ответника я оспорвал и по размер. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представлявали характер и степен на увреждане, начин, обстоятелства при които било получено, последици, продължителността и степен на интензитет, тежестта на престъплението и отражението, което образуваното и воденото наказателно и досъдебно производство породило репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищеца, възраст на увредения, обществено и социално положение икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева било в разрез със съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/ и на икономическия стандарт в страната.