Решение № 602 от 10.10.2024, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 21/2024
- Вид
- Решение № 602
- Подписан
- 10.10.2024
- Състав
- ИВАНА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 288 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 602 гр. Разград, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330100021 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 265, ал.2, вр. с чл. 258 ЗЗД, във вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, чл. 288 ТЗ, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. с чл.79 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Сампи Проект Инвест" ЕООД, ЕИК 205159827, чрез адв. Г. Б. срещу „Протон строй“ ЕООД, ЕИК 205095285, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
265, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, чл. 288 ТЗ, за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договор за изработка в размер на 6 024,60 лв. и връщане на недължимо платено в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми. Конкретно сочи, че на 05.05.2023 година двете дружества сключили договор за изработка с предмет строителномонтажни работи /СМР/, представляващи полагане на замазка на обект, находящ се в гр. Шумен. Ищецът в качеството на възложител твърди, че е заплатил частично 5000 лв. по издадена от ответника - изпълнител фктура от 13.06.2023г. за извършени 388 кв.м. на стойност 8241,12 лв. с ДДС. Твърди, че в разумен срок ищецът констатирал некачествено изпълнение /пукнатини и липса на фуги/. Извършен бил оглед заедно с проектант и строителен надзор на обекта и бил съставен протокол за констатирани дефекти по отношение на 88 кв.м. от положената замазка. Твърди, че ответника е бил поканен, но не се явил на огледа, а протоколът му бил връчен чрез ЧСИ Деян Драганов. В отговор, дружеството - изпълнител поело ангажимент да отстрани дефектите, но не изпълнило това. Ищецът сочи, че се наложило сам да отстрани некачествено изпълнените СМР, за което направил разноски в размер на 6024,60 лв. за отстраняване на 388 кв.м. Претендира осъждане на ответника да заплати тази сума, както и авансово платената на стойност 5000 лв, по издадената от ответника фактура, като недължима на основание некачествено изпълнение. Претендира направените разноски по делото. Моли да бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане с цел доказване недължимо платеното авансово възнаграждение, както и наличието и стойността на отстранените некачествено изпълнени СМР. Ищецът иска да 1 бъде назначена СТЕ, която след запознаване с материалите по делото и оглед на място да даде отговор на въпросите: 1. Констатираните дефекти в Протокол от 21.08.2023г. обичайни ли са за така положената замазка? 2. Подлежат ли на поправка констатираните дефекти? 3. Необходимо ли е отстраняването на компрометираната замазка и полагането на нова? Заявява, че според отговора на ответната страна ще ангажира допълнителни доказателства. Представя копие от покани, документ за държавна такса, удостоверения за актуално състояние, пълномощно; копие от Договор за СМР; Протокол за дефекти; фактура.
Ответникът е получил препис от ИМ ведно с доказателствата към нея и в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор. Оспорва изцяло и всички предявени от ищеца искове. Признава факта на сключване на договор и уговорения с него обем на СМР - 700 кв.м. подова замазка, при цена 17,70 лв/кв.м. Твърди, че съгласно договора дължимото авансово плащане по същия е в размер на 2400 лв., а плащането на 5000 лв от 21.06.2023г. означава приемане на СМР.
Твърди неизпълнение на задължението на възложителя да запознае изпълнителя с проектната документация. Твърди още, че ищецът, бидейки специалист в строителните дейности /като вписана в предмета на дейност на дружеството в Търговския регистър/ е бил наясно с възможните напуквания при полагане на неармирана замазка с дебелина от 5 см, както и че те не водят до невъзможност настилката да изпълнява функциите си. Въпреки тези особености, възложителят е поел риска и договорил /при оглед на място на обекта/ полагането на такъв тип замазка. Сочи още, че пукнатините, сочени за дефекти, се отстраняват с полагане на слой „саморазливна замазка“. Оспорва твърденият от ищеца факт, че ответника е бил поканен да присъства на проведената комисия по приемане, насрочена 2 месеца след заплащане на приетите СМР. Твърди, че ответника не е бил уведомен, поради което и не е присъствал. Оспорва още съдържанието на Протокола за констатирани недостатъци като частен документ, несъдържащ подпис на ответника, оспорва и констатациите на строителните експерти по същество. Освен това сочи в условията на евентуалност, че дори да са налични недостатъци на изработката, то те не са отклонение от поръчката и не водят до невъзможност за използването й по присъщото й предназначение, респ. неоснователно са премахнати 388 кв.м. замазка при констатиране на 88 кв.м. компрометирана площ. Твърди още, че ищецът е разполагал с права по чл. 265 ЗЗД - да поиска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправка или намаление на възнаграждението, което се дължи на изпълнителя. Сочи още, че процесния договор не е развален, поради което ищецът е изпаднал в забава - не е заплатил в срок издадената му фактура. В условията на евентуалност, при уважаване възражението за намаление на възнаграждението в част, която е помалка от размера на предявения иск за присъждане на разноски за отстраняване, моли да бъде разгледано и следващото направено в условията на евентуалност възражение от ответника, а именно за прихващане на процесната сума с насрещно вземане на ответника по претенцията за връщане на получената на 21.06.2023 г., сума, заплатена от възложителя. Ответника счита, че назначаване на експертиза е необходима. Иска допуснете до разпит двама свидетели, индивидуализарани в отговора на ИМ за установяване фактите и обстоятелствата около полагането на СМР и тези при съвместния оглед на обекта и изземане на проба от замаската и други относими обстоятелства, както и Н. К. Р. като свидетел присъствал на съставянето на 2 протокол от 21.08.2023 и на последващия съвместен оглед на обекта, вписана като представител на „Строителен надзор". Възразява срещу допускането на свидетели, за които не са посочени имената адресите и качеството, в което ще споделят със съда, своите непосредствени впечатления по разпореждане на чл.
156, ал. 2 ГПК и не са допустими по ГПК да се установяват с този вид доказателствени искания, във вр. с ограниченията на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
Претендира разноски, представя снимков материал от обекта, моли, в съответствие със становището на ищеца, да бъде предоставена възможност за ангажиране на доказателства.
Предявените искове са допустими.
По делото е назначена и представена ССЕ, която е оспорена от ответника по част от поставените въпроси. Експертното заключение съдът кредитира с оглед спецификата на нужните знания, но преценява в съвкупност с другите доказателства по делото и с оглед заявеното становище от експерта в с.з.
Допуснати са свидетелски показания – за доказване на факти извън обстоятелствата, обхващащи забраната по чл. 164 ГПК, както и изслушване на ищеца по реда на чл. 176 ГПК, за което е назначен преводач от руски език.
Съдът, преценявайки твърденията на страните, признанията и събраните писмени доказателства, приема следното от фактическа страна:
Между „Сампи Проект Инвест" ЕООД /възложител/ и „Протон строй“ ЕООД /изпълнител/ е сключен писмен Договор за изработка от 05.05.2023г., с предмет полагане на замазка с площ 700 кв.м. при единична цена 17.70 лв. без ДДС за кв.м.
Изпълнителя е издал фактура № 342/13.06.2023г. за заплащане на 388 кв.м. положена замазка с цена 6867.60 лв. без ДДС /8241.12 лв. с включен ДДС/. На 21.06.2023г. възложителят е заплатил 5000 лв. с посочено от него основание “договор от 05.05.23, фактура 342 от 13.06.2023 СМР полагане замазки“.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:
Предявените осъдителни искове са допустими.
Ищецът твърди, че с ответника е възникнало търговско правоотношение по сключен договор за изработка, по силата на който „Протон строй“ ЕООД се е задължило срещу уговореното възнаграждение в размер общо от 12390 лв. без ДДС да положи подова замазка в строителен обект на възложителя. Твърди, че е ответника е изпълнил част от уговорената работа, но толкова некачествено, че се наложило цялостно премахване на положената замазка с площ 388 кв.м., за което възложителя претърпял имуществени вреди в размер на 6024,60 лв.
Твърди, че ответника съставил фактура на обща стойност от 8241.12 лв. с включен ДДС, по която ищеца извършил частично плащане, но същото било в изпълнение на договорното му задължение за авансово плащане от 2400 лв. без ДДС.
При така релевираните фактически твърдения следва да се приложат правните норми, уреждащи договора за изработка. Правното действие на процесният договор за изработка попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при 3 учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да извърши уговорената работа съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното.
Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал.
2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Необходимо е да се съобщи на изпълнителя своевременно, за да може той сам да провери и да запази правата си както спрямо изпълнителя, така и спрямо този, от когото евентуално е закупил некачествените материали, с които е изработена поръчката. Следователно, уведомяването представлява покана за съвместно проверяване твърденията на поръчващия.
Естеството на поръчката, непълното съдържание на процесния писмен договор /в същия липсват съществени елементи, като например местонахождение, вид, предназначение на обекта/ и търговското качество на страните, приложение намират търговските обичаи за изясняване в качествено отношение на поръчаното.
По делото като неоспорен и ненуждаещ се от доказване е обявен факта за наличието на договор от 05.05.2023г. за изработка между страните, с предмет извършване на СМР, а именно полагане на 700 кв.м. замазка при ед.цена 17,70 лв/кв.м. без ДДС на обект, находящ се в гр. Шумен, ул. “Д-р Петър Берон“ № 23, представляващ многофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор ***.
С оглед твърденията на ищеца за некачествено изпълнение от страна на ответника /изпълнител по договора/, съществено отклонение от уговореното на изпълненото по договора в качествено отношение водещо до невъзможност за използването му следва да се установи изискуемото според поръчката качество. Ищецът, при изслушването му по реда на чл. 176 ГПК в съдебно заседание /лист 101 от делото/, твърди, че замазката е следвало да съдържа и фибри /метални стружки/ и в този смисъл същата се явява армирана такава, с минимална дебелина от 5 см., като било уговорено да има изолационна лента между замазката и всички стени в помещенията. С оглед оспорването от страна на ответника, в назначената Строително-техническа експертиза е поставена задача да бъде определена обичайната цена за 1 кв.м. на армирана и на неармирана замазка към месец май 2023г. Становището на експерта сочи, че цените са съответно 28,26 лв. / 23,38 лв. В цената определена от вещото лице не са включени в графа “материали“ изолационни ленти и за двата вида замазки. С отговора на поставения в т.3 въпрос се изяснява, че същите не са задължителен елемент от “обичайното“ изпълнение на подова замазка, а следва изрично да бъде включена в инвестиционния проект, доколкото поставянето подлежи на допълнително договаряне и 4 заплащане респективно води до повишаване на цената. Видно от уговореното от страните плащане, същото се явява значително занижено и в тази връзка следва да се приеме, че е уговорено полагане на замазка без армираща мрежа или метални фибри, както и без поставяне на изолационна лента.