Решение № 296 от 26.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. ХАСКОВО, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно наказателно дело № 20255600200977 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Централното инкасово бюро при Министерството на правосъдието на Кралство Нидерландия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава на пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение санкционирана с глоба в размер на 120 евро е била С. Е. Т. от гр.***, ул.“***“ ***.

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е извършена служебна справка в НБД „Население“, видно от която засегнатата е с имена С. Е. А., с ЕГН **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес - гр.***, ул. “***“ ***.

В съдебното заседание прокурорът намира искането за основателно .

1

Засегнатото лице не взема становище по искането за признаване на наложената финансова санкция и нейното изпълнение в Република България.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на 25.05.2024 г. от Gemeente, Burg.de Monchyplein 14, 2585 BD” sGravenhage – несъдебен орган в Кралство Нидерландия. То се отнася до извършено на 14.05.2024 г., 08:37 ч., в района на гр. Хага административно нарушение. Според посоченото в Удостоверението решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 06.07.2024 година. В същото удостоверение е описано нарушението, за което засегнатата С. А. е била наказана и което според изложеното се изразява в това, че на посочената дата – 14.05.2024 г., 08:37 ч., като водач на лек автомобил /фирмен автомобил/ автобус използва път в нарушение на знак С22а (забранено влизане в екологична зона) s-Gravenhage, Paletplein. Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по смисъла на чл. 2 от Кодекса за движението по пътищата. За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 120 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 06.07.2024 г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или 2 изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатата е била уведомена за правото й да обжалва решението, както и за срока, в рамките на който може да направи това, като данни за проведен съдебен контрол не са отразени. Пояснено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава.

Заявено е, че плащания по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.

С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което засегнатата е бил санкционирана, така и направената от наказващия орган правна квалификация, сочат, че в случая се касае за нарушение на правила за движение по пътищата. За такъв род поведение, предмет на санкционирането, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС не изисква преценка за двойна наказуемост, поради което и такава очевидно в случая не са налага.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба.

Ето защо, решението подлежи на изпълнение, като от служебно направената справка за официалния курс на БНБ левовата равностойност на 3

120 евро възлиза на 234,70 лева. Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение от 25.05.2024 г., издадено от Gemeente, Burg.de Monchyplein 14, 2585 BD” s-Gravenhage – несъдебен орган в Кралство Нидерландия, влязло в сила на 06.07.2024 г., за налагане на финансова санкция - глоба в размер на 120 евро с левова равностойност по курса на БНБ от 234,70 лева, на С. Е. А. /предишна фамилия Т./, ЕГН ********** от гр. ***, ул. “***“ ***, за извършено на 14.05.2024 г. нарушение по чл. 2 от Закона за административната уредба при нарушения по Кодекса за движението по пътищата на Кралство Нидерландия.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. ХАСКОВО, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно наказателно дело № 20255600200977 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Централното инкасово бюро при Министерството на правосъдието на Кралство Нидерландия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава на пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение санкционирана с глоба в размер на 120 евро е била С. Е. Т. от гр.***, ул.“***“ ***.

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е извършена служебна справка в НБД „Население“, видно от която засегнатата е с имена С. Е. А., с ЕГН **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес - гр.***, ул. “***“ ***.

В съдебното заседание прокурорът намира искането за основателно .

1

Засегнатото лице не взема становище по искането за признаване на наложената финансова санкция и нейното изпълнение в Република България.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на 25.05.2024 г. от Gemeente, Burg.de Monchyplein 14, 2585 BD” sGravenhage – несъдебен орган в Кралство Нидерландия. То се отнася до извършено на 14.05.2024 г., 08:37 ч., в района на гр. Хага административно нарушение. Според посоченото в Удостоверението решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 06.07.2024 година. В същото удостоверение е описано нарушението, за което засегнатата С. А. е била наказана и което според изложеното се изразява в това, че на посочената дата – 14.05.2024 г., 08:37 ч., като водач на лек автомобил /фирмен автомобил/ автобус използва път в нарушение на знак С22а (забранено влизане в екологична зона) s-Gravenhage, Paletplein. Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по смисъла на чл. 2 от Кодекса за движението по пътищата. За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 120 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 06.07.2024 г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или 2 изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатата е била уведомена за правото й да обжалва решението, както и за срока, в рамките на който може да направи това, като данни за проведен съдебен контрол не са отразени. Пояснено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава.

Заявено е, че плащания по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.

С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което засегнатата е бил санкционирана, така и направената от наказващия орган правна квалификация, сочат, че в случая се касае за нарушение на правила за движение по пътищата. За такъв род поведение, предмет на санкционирането, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС не изисква преценка за двойна наказуемост, поради което и такава очевидно в случая не са налага.