Решение № 615 от 11.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Пловдив, 11.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330109306 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е иск от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна” № 38, офис 4, представлявано от управителя И. Х.

К., чрез пълномощник юрисконсулт Л. Х., против Н. С. Б., ЕГН: **********, от гр. П., ул.

„******” № ****, ет. ***, ап. ***, с искане за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ******* г. на ПРС, *****. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********** г., суми, както следва: сумата от 1 223, 19 лева- главница по договор за потребителски кредит № ********* от ********* г., сумата от 19, 14 лева- възнаградителна лихва за периода ********** г., сумата от 74, 14 лева- лихва за забава за периода *********** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- ******* г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че ответникът кандидатствал чрез онлайн заявка на сайта на кредитора **************, като бил одобрен. Лицето се съгласило с условията на договора и ОУ, получил преддоговорната информация и подписал договора. Така между страните се сключил договор за потребителски кредит № ********** от ******** г., по който на лицето бил отпуснат кредит в размер на 1 500 лева, с краен падеж- ******* г., платим на 12 месечни вноски, при ГЛП12, 27. Договорът бил сключен при спазване на специалните условия на ЗПФУР, по електронен път, като електронният документ по ЗЕДЕУУ се приравнявал на писмен документ. Длъжникът не извършил дължимите по договора плащания, като настъпил и крайният падеж. Останали дължими следните суми: сумата от 1 223, 19 лева- главница, сумата от 19, 14 лева- възнаградителна лихва за 1 периода ********** г. и сумата от 74, 14 лева- лихва за забава за периода ******** г. За събиране на дължимите суми се образувало частно гр. дело № ******** г. на ПРС, ****. с-в, като издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и след указания на заповедния съд бил предявен настоящият установителен иск. Претендират се разноските по делото. Моли за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, лично на ****** г., на адреса по месторабота, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени на ********* г. чрез служител на същия работодател – държавно учреждение. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на страните.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на ****** г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез писмена молба, подадена от пълномощника му, е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба и находящите се в приложеното ч. гр. д. писмени доказателства – договор за кредит, погасителен план, общи условия, стандартен европейски формуляр, тарифа, може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца главницата и лихвите по заповедта.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 34, 34 лева (тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца в горепосочените размери.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 99, 2

61 лева (деветдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) – държавна такса, и 100 лева (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.

Претенцията за присъждане на по-висок размер на юрисконсултско възнаграждение в двете производства е неоснователна, предвид липсата на каквато и да било фактическа или правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна” № 38, офис 4, представлявано от управителя И. Х. К., чрез пълномощник юрисконсулт Л. Х. , от една страна, и Н.

С. Б., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „******” № ***, ет. ***, ап. **** - от друга, че Н. С. Б., ЕГН:

********** дължи на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807 следните суми: сумата от 1 223, 19 лева (хиляда двеста двадесет и три лева и деветнадесет стотинки) - главница по договор за потребителски кредит № ********** г., сумата от 19, 14 лева (деветнадесет лева и четиринадесет стотинки) - възнаградителна лихва за периода ********** г., сумата от 74, 14 лева (седемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки) - лихва за забава за периода *********** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- ********* г. до окончателното й погасяване, за заплащане на които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *********** г., постановена по ч. гр. д. № *********** г. по описа на РС П., ******** . с-в.

ОСЪЖДА Н. С. Б., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „********” № ***, ет. ***, ап. *** да заплати на ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна” № 38, офис 4, представлявано от управителя И. Х. К., чрез пълномощник юрисконсулт Л. Х. разноските по делото, както следва: сумата от 34, 34 лева (тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) - държавна такса в заповедното производство, сумата 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 99, 61 лева (деветдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки)- държавна такса в исковото производство, и сумата от 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № ********** г. по описа на РС П., ********. с-в да се изпрати на ПРС,*********. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3