Решение № 5118 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5118 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100511192 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 12382/25.06.2025г., постановено по гр. д. № 55929 по описа на Софийски районен съд за 2024 г., 168-и състав, "БиСи Индъстрис" ЕООД, ЕИК: 204917386, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1504, р-н Средец, ул. "********, представлявано от управителя: Д.Р.Д., М.А.М.К., Р.К.Д..Д. е осъдено да заплати на "ТЕХНО ГТ" ЕООД, ЕИК: 201123965, със седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, п.к. 1281, ул. Искърско Дефиле № 7, представлявано от К.Г.Г., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 6767 лева (шест хиляди седемстотин шестдесет и седем) лева, представляваща възнаграждение за извършени софтуерни дейности по устен договор за извършване на софтуерни услуги, за които са издадени фактури № 1000200041 от 03.06.2024 г. и № ********** от 03.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение "БиСи Индъстрис" ЕООД, ЕИК: 204917386 е осъдено да заплати на "ТЕХНО ГТ" ЕООД, ЕИК: 201123965, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2067,68 (две хиляди шестдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща направени разноски по производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответното дружество - "БиСи Индъстрис" ЕООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на правилата при разпределение на доказателствената тежест за релевантните по иска факти и обстоятелства, като е изготвил 1 непълен доклад, в който непълно били отразени възраженията на ответника, заявени с ОИМ.

Твърди се също, че първоинстанционния съд не е преценил в съвкупност или поотделно събраните пред него доказателства, не е обсъдил в пълнота доводите на страните, при което е достигнал до грешни правни изводи за основателност и доказаност на претенцията на ищеца.

Намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото е безспорно установено, че ищецът е извършил работата по договора и същата биле приета без възражения от ответника. Твърди също, че решаващия съд не обсъдил всички възражения на ответника от ОИМ, в т.ч., че е налице абсолютна симулация при сключването на договора, както и че е допуснал нарушения на процесуалните правила при недопускането на поискания от ответника свидетел именно за установяване на твърдяната симулация.

Въззивникът оспорва съдът да е направил пълен и точен доклад, като не бил посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните, нито посочил кои конкретно факти и обстоятелства подлежат на доказване от коя от страните, при което изготвения и съобщен доклад по делото бил формален и не изпълнявал функциите на пълен такъв, по см. на разп. на чл.146 от ГПК.

При тези възражения, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и постанови друго, с което да отхвърли исковете, предявени от „Техно ГТ“ ЕООД срещу „БиСи Индъстрис“ ЕООД, като присъди на последния и разноските за двете инстанции. С въззивната жалба не са заявени доказателствени искания и не са представени нови доказателства, които да са допуснати от въззивния съд.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от страна на „Техно ГТ“ ЕООД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че твърдението на жалбоподателя, че решението е порочно, поради допуснати от СРС съществени нарушения на съдопроизводствените правила и изготвен непълен и неточен доклад по чл.146 от ГПК, е необосновано, голословно и неоснователно, а съобщения на страните доклад по делото е в съответствие с нормативните изисквания и не противоречи на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения във връзка с правилността на изводите на съда, по отношение валидно възникналите облигационни отношения между страните, изпълнението на задълженията по тях от страна на ищеца, респ. приемането на работата от страна на възложителя /ответник по иска/. Неоснователни счита и възраженията на въззивника във връзка с допуснатите от съда доказателства и доказателствени средства, като сочи, че на ответника е бил допуснат свидетел за установяване на твърденията му от ОИМ, но и в двете съдебни заседания проведени в първата инстанция, той не е осигурил такъв. При приемането на заключението на допуснатата по почин на съда ССчЕ пък ответника не възразил и не поискал изслушване на повторна или допълнителна такава, поради което и оспорване на същото едва във въззивната жалба се явява преклудирано. В заключение, въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното решение и му присъди сторените пред настоящата инстанция, съдебни разноски.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

2

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с конкретните доводи във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6767 лева, представляваща възнаграждение за извършени софтуерни дейности, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.09.2024 г., до окончателното й заплащане. Ищецът е твърдял в исковата си молба, че страните са сключили договор за изработка, по силата на който ищецът е инсталирал софтуерни продукти и извършил монтаж по задание на ответника, за което били съставени и подписани двустранни протоколи за приемане на извършената работа от 02.10.2023 г., и издадени фактури от 03.06.2024 г., Поддържал, че ответникът е осчетоводил процесните фактури, но не е заплатил дължимото възнаграждение по договора.

С отговора на исковата молба, ответника е възразил, че липсвало валидно облигационно правоотношение между страните, при посочените в ИМ параметри, както и че той или негов представител, не е подписал процесните фактури. Не било налице точно изпълнение по договора, респ. - приемане на твърдяната работа без забележки. При условията на евентуалност ответникът въвел възражение за нищожност на процесния договор, поради абсолютна симулация.

За основателността на иска, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е следвало при пълно и главно доказване, да установи следните обстоятелства: наличието на облигационно отношение, възникнало с ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал - извършил е услуги по инсталиране на софтуерни продукти и монтаж по задание - предмет на договора, и същите са били приети от ответника без забележка, както и размера на уговорената цена и настъпване на падежа за плащането й.

При доказване на горните обстоятелства от страна на ищеца, съдът указал на ответника да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми, както и да докаже всички спорни положителни факти, на които основава заявените си възражения, както и връзките между тях.

В проведеното на 12.05.2025 г. първо съдебно заседание, съдът е обявил за окончателен изготвения по делото проект за доклад, в присъствието на представители на двете страни, като същите не са заявили възражения по него.

Докладът по делото по чл. 146 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) очертава рамките на съдебния спор. Според закона той задължително съдържа: Фактите: обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; Правото: правната квалификация на правата, предмет на спора; Кои факти и обстоятелства подлежат на доказване; Кои обстоятелства се признават от страните и кои следва да бъдат доказани;

Доказателствата които са представени и съдът намира за относими, допустими и необходим, указания към страните относно кои твърдения не сочат достатъчно доказателства, както и как се разпределя доказателствената тежест между страните, по отношение на приетите за релевантни за спора от съда, факти и обстоятелства.

В първоинстанционното производство, съдът е изготвил проект за доклад по чл.146 от ГПК, който напълно изпълнява функциите,посочени по – горе да очертае предмета на спора между страните. Правилно съдът, с оглед дадената квалификация на предявения иск е посочил кои са релевантните факти по него, както и кой носи доказателствената тежест за тях. Допуснал е и приел по делото представените от ищеца писмени доказателства, както и поисканите от страните гласни такива. Разпит на допуснатия на страната на ответника /сега въззивник/ свидетел не се е провел не по причина допуснати от съда процесуални нарушения, а поведението на самия ответник, който не е осигурил присъствието на поискания от него свидетел, в две поредни съдебни заседания. Тук следва да се отбележи 3 също, че съдът е отказал да промени режима на събиране на гласните доказателствени средства допуснати на страната на ответника, но не като е допуснал процесуално нарушение, а в изпълнение нормата на чл.158 от ГПК, след като е определил краен срок за събирането на тези доказателства - в съдебното заседанието, насрочено за 16.06.2025 г., в което ответника не е довел свидетеля си. Не без значение е и факта, че поисканите от ответника свидетелски показания за установяване твърдяната от него симулативност на договора за изработка, при липса на т.нар. „писмено начало“, са били изначално недопустими и съдът не е следвало да ги допуска. Съдебната практика по този въпрос е непротиворечива и сочи, че за доказване на абсолютна симулация /каквато в случая ответника твърди/ - е необходимо наличие на обратно писмо, което да разкрива действителните отношения между страните по договора и с което е следвало страната, в случая ответника да се снабди и представи на съда, за да проведе успешно доказване на симулацията, или да са налице писмени доказателства, изхождащи от другата страна /ищеца/ или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението,че съгласието е привидно, което е предпоставка и за допустимост на свидетелските показания. В конкретния случай, възражението за наличие на абсолютна симулация при сключване на процесния договор за изработка /услуга/ е проформа заявено, не е било придружено с никакви писмени доказателства, които да изпълняват ролята на „обратно писмо“ или „писмено начало“, поради което и свидетелски показания за установяване на симулацията са били недопустими. /в т.см. решение №395/10.05.2008г. по т.д.№19/2008г. по описа на ВКС,ТК, Решение №1449 от 14.01.2009г. на ВКС по гр.д.

№4699/2007г. по описа на ВКС,ІV ГО; Решение № 205/25.11.2013 г. на ВКС и др./.

Пред първоинстанционния съд са приети като писмени доказателства съставените при изпълнение на договора за изработка приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете страни, в които е удостоверено, вкл. от ответника както вида и количеството на извършената от изпълнителя /ищеца/ работа, така и липсата на възражения от страна на възложителя /ответника/ по отношение точното изпълнение в количествено и качествено отношение. Приемането на работата е установено и посредством събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания, при разпита на св. А.А., подписал за ответника процесните протоколи от 02.10.2023 г. Въз основа на съставените ППП са издадени впоследствие и фактурите с №№ 1000200041 и № **********/03.06.2024 г., по които ответника не е извършил плащане.