Решение № 1084 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1084 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330201309 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/№ 671516F654797/27.10.2022г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Н. Д. Н. ЕГН: ********** с адрес гр. ** на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

Жалбоподателят Н. Н. не се явява в съдебно заседание, редовно призован. В депозираната жалбата, моли за отмяна на НП.

Административнонаказващия орган – Зам. директор на ТД на НАП гр.

Пловдив, редовно призован, не се явява, изпраща представител гл. юрк. Ш., която взема становище за неоснователност на подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 17.05.2022 г. от актосъставителя Д. П. Ц. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Н. Д. Н. ЕГН ********** за това, че в качеството си на управител на ** ЕООД ЕИК: ** предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла 1 на Търговския закон, като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2020г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок-до 30 септември на следващата 2021 година или до дата 30.09.21г.

Търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2020г., видно от годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО С вх.№ 1600И1157067/30.06.2021 и от приложения към нея годишен отчет за дейността.

ГФО не е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към датата на съставяне на АУАН.

Нарушението било извършено на 01.10.2021г в гр.Пловдив и установено на 24.02.22г, на датата на уведомяване на НАП от Агенцията по вписванията.

Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е възведен под административнонаказателна отговорност по разпоредбите на чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството.

В НП е посочено, че ГФО на дружеството е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на 31.05.2022г.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Ц. заявява, че поддържа съставения от нея акт. Посочва, че Актът е съставен по повод получено писмо от Агенция по вписванията. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и съответстващи на останалия доказателствен материал.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. в срок до 30 юни на следващата година, търговците следва, чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. Установено е, а и не се оспорва от страните, че ** ЕООД ЕИК: ** е търговец по смисъла на Търговския закон.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган.

ГФО за 2020 г. на ** ЕООД ЕИК: **, е следвало да бъде публикуван д о 30.09.2021г., а видно от материалите по делото, заявление за вписване и представяне за обявяване на изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет, е било подадено на 31.05.2022г.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Зам. Директора на ТД на НАП - Пловдив, съгласно заповед № ЗМ644/28.08.2020г.

2

В хода на административно - наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът съобрази показанията на разпитания по делото свидетел.

Съдът намира, че не е налице нарушение в процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално - правна норма, като депозираните срещу акта възражения са били разгледани и доколкото в тях не е била оспорена фактическата обстановка, за наказващия орган не е било налице задължение за провеждане на разследване по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Поради това, съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя. В случая инкриминираната деятелност се установява несъмнено както от събраните писмени доказателства, така и от показанията на свидетеля.

Съдът намира за безспорно установено, ч е жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 38, ал.1, т 1 от ЗСч., вр. с чл. 74, ал.1 от ЗСч.

За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда „глоба“ в размер от 200 лв. до 3000 лв. за лице, което е задължено и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, ал.1 ЗСч, а за предприятието – „имуществена санкция“ в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.

Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата инстанция счита, че описаната в акта и в НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл. 74, ал. 1 от ЗСч. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. По делото липсват данни, а и не се твърди деецът да е санкциониран за други сходни нарушения по Закона за счетоводството. Следва да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на пропуск, а не и на целенасочено неспазване на правилата за публикуване на годишните финансови отчети. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че годишният финансов отчет е бил заявен за вписване и публикуване, макар и със закъснение. Съдът приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното

3 постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон.

Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството – жалбоподател и това ,че ГФО за 2020 г., макар и със закъснение, на 31.05.2022г. е бил заявен за публикуване в Търговския регистър. Посочените обстоятелства, макар и отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по ЗСч в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай.

Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН– да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено наказание.

Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 671516F654797/27.10.2022г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Н. Д. Н. ЕГН: ********** с адрес гр. ** на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4

5