Решение № 6938 от 30.07.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно дело 1343/2026
- Вид
- Решение № 6938
- Подписан
- 30.07.2026
- В сила
- 30.07.2026
- Състав
- Павлина Стойчева, Веселин Белев, Димитър Гальов
Цитирани разпоредби
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.129 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.134, ал.1, т.1 и т.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.134, ал.1, т.1 и т.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.135 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.284, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.285, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
РЕШЕНИЕ
№ 6938
Бургас, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ХРИСТО КРЪСТЕВ КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА административно дело № 20267040701343 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Ж., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, против Решение № 3096/07.04.2026г., постановено по адм. дело № 2589/2025г. по описа на Административен съд Бургас. Касаторът обжалва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда относно липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като посочва, че медицинската грижа следва да бъде своевременна и адекватна, а не формална. Оспорва също така извода на съда за липсата на бездействие, тъй като оплакванията му са били продължителни, с данни за промяна в здравословното състояние, което твърди, че е изисквало приоритизиране, преглед при външен специалист и реално лечение. Като нарушение на съдопроизводствените правила сочи неизясняване на релевантни медицински факти, както и пропуск на съда да назначи служебно съдебно-медицинска експертиза, като вместо това се е позовал единствено на медицинска справка. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В съдебно заседание касаторът се явява лично, представлява се и от пълномощник, който поддържа касационната жалба на сочените в нея основания.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, [населено място], чрез представляващия го юрисконсулт, моли за отхвърляне на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.
Разгледана по същество настоящият съд счете за неоснователна.
Производството пред Административен съд - Бургас се е развило по исковата молба на М. Ж., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието в Затворническо общежитие „Дебелт“ при Затвора Бургас, предявена против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която, на основание чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, е предявил иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 20000лв., настъпили в резултат на бездействие на затворническата администрация да осигури на ищеца своевременно и адекватно медицинско обслужване, в периода 01.07.2025г. – 30.12.2025г.
Фактическите основания, на които е претендирал обезщетяването, са оплаквания, свързани с общо влошено здравословно състояние, постоянна отпадналост и рязка загуба на телесно тегло – повече от 20кг. при нормален хранителен режим, като въпреки тези системни оплаквания не са били извършени никакви медицински изследвания, не е била проведена диагностика, нито насочен към консултация със специалист, което довело до физическо изтощение и слабост, тревожност и страх от тежко заболяване, чувство за изоставеност, унизително отношение и продължително страдание, несъвместимо с минималните стандарти за хуманно третиране.
Съдът е обсъдил записванията в медицинския журнал, където е констатирал записани 17 посещения в медицинския център от касатора, свързани с различни здравословни оплаквания, засягащи предимно стомашно -чревния тракт (пирозис/киселини, гастродуоденит, гастрит, ентероколит), опорно - двигателния апарат (плексит и миалгия), както и главоболие и зъбобол. Отбелязал е, че повечето посещения са в дните определени по график за групата, в която е настанен, като не са регистрирани посещения по спешност, изискващи незабавна медицинска намеса във връзка с влошаване на здравословното му състояние, както и допълнителни консултации с външни специалисти. Коментирал е медицинска справка от м.ф. К.Буриева, според която били са измерени физиологични показатели на ищеца, показали нормални стойности, а за промяната в телесното му тегло е посочено, че не е признак за заболяване, нито е показател, чието проследяване е задължително. В справката е отбелязано също, че най-често се е касаело за болка от дентален характер, поради наличието на множество увредени зъби и последващо от това затруднено храносмилане и поява на киселини, като в тази връзка многократно му е било препоръчано да посети стоматологичния кабинет към затвора. Съдът е разпитал като свидетел по делото лишеният от свобода Ц. М., който разказал, че познава ищеца от една година, тъй като са били на един етаж, в III-та група в ЗО „Дебелт“, като в началото той е изглеждал физически и емоционално здрав, но започнал видимо да слабее и му споделил, че е посещавал лекаря на общежитието, тъй като не се чувствал добре, както и че иска да излезе на външен специалист, но нямало кой да го изведе. Казал е, че не знае дали Ж. действително е посещавал медицинския център, външен лекар или зъболекар.
При тези фактически данни съдът е обосновал извод, че достъпът на ищеца до медицинска помощ не е бил препятстван, като той е посещавал медицинския център многократно през процесния период, получавал е обслужване, извършвани са му прегледи, както и са му били предписвани медикаменти с оглед конкретните оплаквания. Коментирал е липсата на данни за подадени от ищеца молби за посещение при лекар, на които да му е било отказано, както и показанията на св. М. за липсата на конкретни дати и случаи, когато на Ж. е отказано лечение. Отбелязал е още, че лишеният от свобода не е бил изведен на преглед при външен специалист, тъй като естеството на оплакванията му не са изисквали приоритизиране за извършване на такъв преглед. Обсъдил е също така и изпращането на лишени от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, в хипотезата на чл.135 от ЗИНЗС. Съдът не е констатирал незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация относно неосигуряване на дължимата медицинска грижа, както и причинно – следствената връзка между сочените от ищеца неимуществени вреди и поведението на администрацията от ГДИН. С тези доводи е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.
Решението е правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е формирал съответен на тях извод за неоснователност на иска, мотивите за който се възприемат и от настоящия съдебен състав.
Съгласно чл.129 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода, като видно от чл.134, ал.1, т.1 и т.4 от ЗИНЗС в медицинските центрове се осъществява и спешната дентална помощ и дентално обслужване. Законът урежда и друга възможност за лечение, като видно от чл.135 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение или са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.
В случая не е доказано наличието на действия и/или бездействия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи, диагностициране и лечение в нормативно регламентирания обхват на медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010г. Безспорно е по делото е, че в мястото за лишаване от свобода – ЗО „Дебелт“ е организирано медицинско обслужване, а от събраните по делото доказателства не се установява на М. Ж. да е била отказвана медицинска помощ досежно оплакванията му. Напротив - от записванията в медицинския журнал е видно, че ищецът е имал осигурен достъп до медицинско обслужване, като при всяко регистрирано посещение в процесния период с конкретно оплакване са му били предоставяни съответни на оплакването медикаменти. Бил е посъветван също така да посети зъболекарския кабинет за да се подобри състоянието на зъбите като възможен източник на храносмилателни неразположения, от които да произтича загубата на тегло. По делото са останали недоказани твърденията в исковата молба, че в резултат на ненавременно предоставени медицински грижи оплакванията на ищеца са се обострили. Относно оплакванията, че не е бил изведен на преглед при външен специалист, не се констатира състоянието му да е изисквало приоритизиране за извършване на такъв преглед с оглед естеството на оплакванията. Възражението, че не е бил проведен задължителен годишен профилактичен преглед за пръв път е повдигнато от пълномощника на касатора в пледоарията по същество пред първоинстанционния съд и не представлява част от фактическите основания на иска, заявени в исковата молба, а от друга страна исковият период е с продължителност от 6 месеца, поради което не може да се претендира неизпълнение на това задължение, регламентирано на годишна база.
На основание изложеното настоящият съд счете касационната жалба за неоснователна и поради отсъствие на отменителни основания съдебният акт следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, XIII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3096/07.04.2026г., постановено по адм. дело № 2589/2025г. по описа на Административен съд Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�