Присъда № 102 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 102/03.06.2026 г. по НЧХД № 3487/23 г. на ПРС, VII-ми н.с.

С подадена с вх. № 35038/03.05.2022 г. от тъжителката Д.в.М. от гр.Пловдив, частна тъжба против подсъдимия М.В.С. от гр.Пловдив, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно, в това, че на 29.01.2022г. в гр.

Пловдив да е причинил на Д.в.М., ЕГН ********** две леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядане по левия долен крайник и болезненост в долната трета на корема срединно, причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

С подадената тъжба предявен против подсъдимия М.В.С. граждански иск в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени на тъжителката неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2022 г. до окончателното изплащане на същата, както и направените по делото разноски. Въз основа на това, частната тъжителка бе конституиран в качество й на граждански ищец по делото.

Частната тъжителка Д.в.М. се явява в съдебно заседание. Последната се представлява от адвокат Й.Д., който в хода на съдебните прения поддържа така повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.130, ал.2 от НК. Прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен и гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.

Подсъдимият М.В.С. се явява в съдебно заседания. Упълномощеният от него защитник- адвокат А., изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му с тъжбата обвинение. Излагат се доводи за недоказаност на обвинението.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено следното:

Подсъдимият М.В.С. – **** в град Пловдив, ЕГН **********.

Частната тъжителка Д.в.М. заедно със съпруга си В.М. (починал на 23.08.2023 г.) и дъщеря им- св. Д.М., живеели в къща с дворно място, находяща се в гр.***. В същото дворно място се намирала и къщата на подсъдимия М.С.. Същият не бил в добри отношения с тъжителката и съпруга й, тъй като те били против той да строи в дворното място. На 29.012022 г., около 14 часа, тъжителката М. и дъщеря й били на двора пред дома им и перяли на външната чешма кърпи за бърсане на под. На няколко метра от тях, в находящата се там стопанска постройка съпругът й- В.М., хранел гугутките, които отглеждал.

Междувременно дошъл подсъдимият М.С., който напсувал тъжителката и дъщеря й. Между подсъдимия и семейство М. възникнал конфликт, в хода на който той напръскал тъжителката и съпруга й с лютив спрей и нанесъл удар в главата на В.М., в резултат на което последният получил разкъсване на долната устна. Тъжителката М. подала сигнал на ЕЕН 112 за случилото се. На мястото на инцидента пристигнал екип на ЦСМП- Пловдив като медицинското лице- св. Р.И., измерило кръвното на тъжителката и съпруга й и промило раната на В.М.. Впоследствие тъжителката, съпругът й и дъщеря им- св. Д.М., отишли в 01 РУ на ОД МВР-Пловдив, където В.М. подал сигнал (заявление) за инцидента.

От заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинската експертиза се установява, че от представената по делото медицинска документация е видно, че на инкриминираната дата на Д.в.М. е било причинено кръвонасядане по левия долен крайник на ниво подбедрица. Причинено е болка по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Нанесен удар в коремната област по гласни данни сам по себе си от своя страна също реализира медико-биологичния признак болка по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. От представената по делото епикриза следва, че пострадалата М. е пролежала в Клиника по хирургия при УМБАЛ „Каспела“ – Пловдив повече от месец след инцидента като е видно, че същата е постъпила с оплакване от болки в долната част на коремната област , като при самия престой са проведени всички необходими лабораторни образни 1 изследвания, а лечебният план е свързан с корекция и овладяване на смущения в чревната перисталтика, като оплакванията са се подобрили в рамките на няколко дни. Поставената диагноза в еиикризата е „травма на други интраабдоминални органи, без открита рана на корема“, което в съдебномедицинската практика може да се свърже с контузия на корема при липса на обективно установен морфологичен травматичен субстрат в същата област. Такъв тип травма обичайно отшумява в рамките на 10-15 дни, и времевият период на оздравяване от нея излиза извън пределите на наложената в случая хоспитализация на конкретната дата – 10.03.2023 г.

От заключението на СМЕ се установява, че не може да се дефинира категорична причинно-следствена връзка между проведеното в периода 10.03.2023 г.- 12.03.2023 г. лечение в УМБАЛ „Каспела“ - Пловдив и получените при инцидента травматични увреждания на левия крайник във вид на кръвонасядане на същия.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите Т.А.П. и РЙ.И., частично от показанията на свидетелката Д.В. М., от приложените и приети писмени доказателства:, заверени копия на материали по преписка №2280/22 г. на РП-Пловдив (л.57- л.66), писмо с изх. № 05-90-1/09.06.2025 г. от Център за спешна медицинска помощ (л.71), писмо с изх. № 05-212-1/21.04.2026 г. от Център за спешна медицинска помощ (л.111-л.113) ведно с приложена към него медицинска документация, касаеща В.М.- карта от 29.01.2022 г. издадена от Център за спешна медицинска помощ на В.М. и фиш № 6133 от 29.01.2022 г. издаден от ЦСМП- Пловдив, справка съдимост, препис извлечение от акт за смърт, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.03.2022 г., от заключението на СМЕ (л.87-95),

Съдът кредитира изцяло показанията последователни и непротиворечиви. на свидетелите Т.А.П. и РЙ.И. като

Съдът намира заключението на съдебно-медицинската експертиза за компетентно изготвено и обосновано.

С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след оценка на събраните по делото доказателства – всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът счита, че частното обвинение остава изцяло недоказано, за това подсъдимият М.В.С. да е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му във вина престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно, в това, че на 29.01.2022г. в гр.

Пловдив да е причинил на Д.в.М., ЕГН ********** две леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядане по левия долен крайник и болезненост в долната трета на корема срединно, причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител. Същият трябва докаже повдигнатото обвинение по несъмнен начин, а подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен, като не могат да се правят изводи в негова вреда, поради това, че не е дал, отказва да даде или дава обяснения с явно защитна насоченост, или не е доказал възраженията си.

В настоящия случай не бе доказано по несъмнен и категоричен начин, съгласно изискванията на НПК, че подсъдимият М.В.С. на инкриминираната дата да е причинил на Д.в.М. леки телесни повреди.

На първо място видно от приложените по делото писмо с изх. № 05-90-1/09.06.2025 г. от Център за спешна медицинска помощ (л.71) и писмо с изх. № 05-212-1/21.04.2026 г. от Център за спешна медицинска помощ (л.111-л.113), ведно с приложена към него медицинска документация, се установява, че единственото пострадало лице при инцидента на инкриминираната дата, е В.М., за когото е представена и съответна медицинска документация- карта № 6133/29.01.2022г., издадена от ЦСМП- Пловдив. Видно от показанията на св. Р.И.- *** в екипа на ЦСМП- Пловдив, посетил мястото на инцидента на 29.01.2022 г., за всяко едно пострадало лице се съставя отделна карта. В настоящия случай 2 такава е била съставена единствено по отношение на съпруга на тъжителката. От приложената медицинска документация от Центъра за спешна медицинска помощ, касаеща инцидента, няма данни за наличие на травматични увреждания по тъжителката М.. От изготвената в хода на съдебното следствие СМЕ се установява, че поставената диагноза на тъжителката в еиикризата - „травма на други интраабдоминални органи, без открита рана на корема“, обичайно отшумява в рамките на 10-15 дни, и времевият период на оздравяване от нея излиза извън пределите на наложената в случая хоспитализация на конкретната дата – 10.03.2023 г. Същевременно вещото лице е категорично, че не може да се дефинира категорична причинно-следствена връзка между проведеното в периода 10.03.2023 г.12.03.2023 г. лечение в УМБАЛ „Каспела“ - Пловдив и твърдените за получени при инцидента травматични увреждания на левия крайник във вид на кръвонасядане на същия.

Видно от показанията на св.Т.П., п*** при Първо РУ – Пловдив, заявление/сигнал за нанесен побой е подаден единствено от съпруга на тъжителката В.М.. Що се касае до твърденията на свидетелката Д.М.- дъщеря на тъжителката, следва да се отбележи, че същите не са достатъчни самостоятелно да обосноват несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият е ритнал тъжителката, като е й нанесъл телесни увреждания по левия крак и корема. В случая е налице основателно съмнение в достоверността на показанията на св.М., поради което и същите не следва да бъдат кредитирани в тази им част.

Предвид на гореизложеното и следвайки правилото от презумпцията за невиновност, както и че присъдата не може да почива на предположения по отношение на фактите, предмет на доказване, съдът признава подсъдимият М.В.С. за невиновен, и на основание чл.304 от НПК, го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.2 от НК.

Относно предявения за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, то по делото не се установи подсъдимият да е извършил престъпно деяние, от което да са произлезли неимуществени вреди за частната тъжителка, поради което не следва да се ангажира за такива вреди неговата гражданска отговорност. Гражданският иск срещу него следва да бъдат изцяло отхвърлен като неоснователен.

Съдът осъди, на основание чл.190, ал.1 от НПК, частната тъжителка Д. М. да заплати на подсъдимия М . В . С . сумата от 230,08 евро представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 231,31 евро разноски за възнаграждение на вещо лице.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 102 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Наказателно дело частен характер № 20235330203487 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. В. С. - роден на ***, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това на 29.01.2022г. в гр. Пловдив да е причинил на Д. В. М., ЕГН ********** две леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядане по левия долен крайник и болезненост в долната трета на корема срединно, причинили болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от тъжителя Д. В. М., ЕГН ********** против подсъдимия М. В. С. граждански иск за сумата от 1022,58 евро /2000 лева/, представляваща обезщетение за причинени вследствие на деянията по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди – болка и страдание, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

На основание чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН ********** да заплати на подсъдимия М. В. С., ЕГН ********** сумата от 230,08 евро, представляваща направени разноски за адвокатска защита.

1

На основание чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 231,31 евро разноски за възнаграждение на вещо лице.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.