Решение № 2685 от 01.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2685 гр. Бургас, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20232120107515 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ***, чрез процесуален представител - юрисконсулт М. Д., против Й. П. И. от град Бургас, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 270,88 лева, дължима на основание Договор за банков кредит № 002LD-R-004157/24.11.2017 г., и представляваща сбор от 252,83 лева - главница, 0,66 лева - договорна лихва, дължима за периода 05.10.2021 г. - 05.11.2021 г. и 17,39 лева – наказателна лихва, начислена за периода 05.10.2021 г. - 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 252,83 лева, начиная от 18.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за присъждане на разноските, направени в настоящото и в заповедното производство.

Исковата молба е основана на фактически твърдения за сключен между страните договор за банков кредит за сума в размер от 6000 лева, представляваща предоставения размер на отпуснатия кредит. Отпуснатият кредит е усвоен изцяло еднократно на 24.11.2017г. по сметка, открита на името на кредитополучателя. Ищецът излага, че кредита е погасяван по главница и лихва и считано от 05.10.2021г. е в просрочие - общо 164 дни към 17.03.2022г. Посочва, че по кредита са просрочени 2 вноски по главница в общ размер от 252,83 лв. и 1 вноска за лихва в размер на 0,66 лв. Твърди, че кредита е изискуем, считано от 05.11.2021г., когато е настъпил падежа.

Предвид изложеното и връчената по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК заповед за изпълнение, ищецът предявява в срок иска си. Ангажира доказателства и отправя доказателствени искания.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба е 1 постъпил отговор от назначения особен представител на ответника адвокат Р. Т.. В писмения отговор процесуалният представител на ответника излага, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за банков кредит, че същият е усвоен и погасяван по погасителен план с краен срок на погасяване 05.11.2021 година. Не е спорно още и че не са платени 2 вноски по главницата, които са в размер 252, 83 лева, както и 1 вноска по лихвата в размер на 0, 66 лева или общо 270, 88 лева, но оспорва иска в частта относно последващите лихви /наказателна и законна/ доколкото са начислени на база на неравноправни клаузи в договора, както и предвид липсата на настъпила предсрочна изискуемост. В писмения отговор са изложени подробни съображения относно обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за банков кредит. Релевирано е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на шццовото дружество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е постъпила молба от 11.06.2024 г. от ищцовото дружество, с която взема становище по хода на делото, поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.

Представя списък на разноските.

С последваща молба от 20.06.2025 г. ищецът възразява срещу твърденията на ответника за липса на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора, тъй като заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 18.03.2022 г., т. е. след падежа на последната погасителна вноска - 05.11.2021 г., поради което постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС са неприложими.

С молба от 05.11.2025 г. ответникът е взел становище по хода на делото. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съдът намира исковете за процесуално допустими - предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл. 415. ал. 4 ГПК и против надлежна страна длъжника в заповедното производство.

Със Заповед за изпълнение № 832 от 21.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1661/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Ищецът се е снабдил и с изпълнителен лист № 797/24.03.2022 г., обективиращ процесните вземания. Неразделна част от издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2

1661/2022 г. на БРС е Разпореждане № 1387/03.02.2023 г. за допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Длъжникът не е бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито е открит адрес по месторабота, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл.415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

Безспорно е между страните, че между ищеца като кредитодател и ответника като кредитополучател, е сключен Договор № 002LD-R-004157/24.11.2017 г. за банков кредит, по силата на който му е предоставен сумата от 6000 лева, усвоена от ответника по лична негова сметка изцяло на 17.12.2017 г. Тези обстоятелства се установяват и от обективното, компетентно изготвено и обосновано заключение по съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице, което съдът кредитира в цялост.

По делото е представен процесния договор със следните параметри: краен срок на погасяване – 05.11.2021 г., годишен лихвен процент (ГЛП) за периода от отпускане на кредита до 05.11.2018 г. – 7 %, а след този период, действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), увеличен с надбавка от 6.4533 пункта, годишен процент на разходите (ГПР) – 7,33 %, като общата дължима сума е в размер на 6879,83 лв. Не е дължима еднократна такса за разглеждането на искането за кредит и не се предвижда заплащане на комисион при предсрочно погасяване на кредита – т. 6, съответно т. 8 от договора. В т. 10 от договора е предвидено правото на банката да обяви договора за предсрочно изискуем, при допусната забава в плащанията.

По делото са представени и погасителния план към договора, методика на банката за определяне на референтен лихвен процент, както и приложимите Общи условия, с които ответникът изрично се е съгласил.

По делото е представено и извлечение от счетоводните книги на банката-ищец от 18.03.2022 г., в което са обективирани както данни за кредита, така и за неговото неизпълнение, както следва: ответникът е изпълнявал точно задълженията си в периода 05.12.2017 г. – 24.09.2021 г. и частично сума от погасителна вноска с падеж 05.10.2021 г., през който е заплатил суми за главница и за договорна (възнаградителна лихва); считано от 05.10.2021 г. вземанията по кредита са просрочени, както следва: 2 вноски за главница (136,13 лв. - с падеж 05.10.2021 г. и 116,70 лв. – с падеж – 05.11.2021 г.) и една вноска за договорна лихва – 0,66 лв. с падеж – 05.11.2021 г. Падежът на вземанията по кредита е настъпил на 05.11.2021 г. на основание Раздел I, т. 3 от договора (т. е. поради настъпил краен срок).

Към 17.03.2022 г. дългът на ответника е в общ размер от 270,88 лв. и съответства по пера и периоди на заявената искова претенция в настоящото производство. Ответникът, чрез назначения за особен представил адв. Т., не оспорва неплащането на претендираните суми за главница и договорна лихва, което процесауално действие съдът одобрява по реда на чл. 29, ал. 5 ГПК. Оспорва единствено дължимостта на лихвите - наказателна и законна.

3

От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза и след уточнението в о. с. з. от 17.06.2024 г., че в табличния вид на л. 80 от делото е допусната техническа грешка, се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК дължимите суми към банката-ищец са в общ размер от 270,79 лв., както следва: 252,83 лева главница, 0,66 лева - договорна лихва, дължима за периода 05.10.2021 г. - 05.11.2021 г., и 17,30 лева - обезщетение за забава, начислено за периода 05.10.2021 г. - 17.03.2022 г. Прави впечатление, че в изчисленията на л. 79 от делото, наказателната лихва в размер на 17,30 лв. е изчислена за по-кратък период от претендирания, а именно: 01.11.2021 г. – 17.03.2022 г., поради което съдът счита, че размерът на наказателната лихва за процесния по-дълъг период 05.10.2021 г. - 17.03.2022 г., е заявената от ищеца, а именно: 17,39 лв.

В заключението са посочени и сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, идентични (след уточнението, направено в о. с. з. от 17.06.2024 г.) по основание и размер с претендираните.

По отношение на преценката, дължима по закон за наличие на неравноправни клаузи и по-конкретното клаузите, уреждащи основателността на наказателната и законната лихва, съдът намира същите за неоснователни.

Съдът счита възраженията на ответника, че предсрочната изискуемост на кредита, не е произвела правен ефект, тъй като същата не му е надлежно съобщена, за неоснователни, тъй като ищецът основава изискуемостта на вземанията по договора за кредит не на основание обявена предсрочна изискуемост, а на основание настъпил краен срок на договора. Впрочем, на това основание претендира и вземанията в заповедното производство /л. 5 от заповедното дело/. Нещо повече от доказателствения материал по делото е видно, че падежът на предпоследната /и първата неплатена по договора погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, е с падеж 05.10.2021 г., т. е. ответник е изпаднал в забава на 06.10.2021 г. Крайният срок за погасяване на договора е 05.11.2021 г., а видно от данните по делото, банката е инициирала заповедно производство след изтичане на този срок – на 18.03.2022 г., т. е. след като всички вземания по договора са били падежирали и изискуеми. Поради допуснатата забава, ответникът дължи и уговорената наказателна лихва, в претендирания от ищеца размер и период.

Ето защо и въз основа на горните съображения съдът намира предявените от ищеца искове за изцяло доказани по основание и размер, поради което и следва да бъдат уважени.

Следва да се уважи и искането за присъждане на лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2022 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422. ал. 1 ТПК следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора.

4

При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски следва да се уважи. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер от 450 лв. С оглед на фактическата и правната сложност на делото съдът счита за справедливо юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Така на ищеца следва да се присъдят разноски от 925 лв. в настоящото производство и в размер на 75 лв. – в заповедното производство или общо в размер на 1000 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, ДЪЛЖИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано юрк. М. С. Д., сумата общ размер от 270,88 лева, дължима на основание Договор за банков кредит № 002LD-R-004157/24.11.2017 г., и представляваща сбор от 252,83 лева - главница, 0,66 лева - договорна лихва, дължима за периода 05.10.2021 г. - 05.11.2021 г. и 17,39 лева – наказателна лихва, начислена за периода 05.10.2021 г. - 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 832 от 21.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1661/2022 г. и изпълнителен лист № 797/24.03.2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, поправени с Разпореждане № 1387/03.02.2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, на основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.