Решение № 20 от 16.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Катя К. Апостолова като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100601516 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.

С Присъда № 214 от 16.07.2025 г. по НЧХД № 3825 / 2024 г., Варненският районен съд е признал подс. Й. М. С. – роден на ****** г. в гр.

Варна, живущ в с. Солник, общ. Долни чифлик, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, работещ, ЕГН **********, за виновен в това, че на 21.08.2023 г. в с. Солник, общ. Долни чифлик, обл. Варна, причинил на малолетното лице О. Р. Р. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2 вр. чл. 130 ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

Осъдил е подс. С. да заплати сумата от 1000,00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като е отхвърлил предявеният граждански иск в останалата му част до размера на исканата сума от 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева.

На подс. С. са възложени и направените по делото разноски, заплащането на държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50,00 /петдесет/ лв., както и сумата от 1000,00 /хиляда/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. В. от АК – Варна.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.

1

П. Н. от АК – Варна, защитник на подс. С., с която се иска връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, в условия на алтернативност се иска отмяна на първоинстанционната присъда като явно несправедлива, постановена в нарушения на материалния закон и процесуалните правила, и постановяване на нова оправдателна присъда. В допълнението към въззивната жалба са изложени подробни доводи, в подкрепа на исканото от защитата, като е акцентирано върху трайно установеното негативно отношение на пострадалия спрямо неговите съученици, преобладаващо спрямо сестрата на подсъдимия, поради което се излагат твърдения, че деянието е извършено при мнима неизбежна отбрана, не е умишлено и се явява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Срещу цитираната първоинстанционна присъда е подадена въззивна жалба и от страна на адв. П. В., повереник на Р. А. – баща и законен представител на пострадалия О. Р.. Сочи се, че присъдената сума, представляваща обезщетение, не съответства на нанесените неимуществени вреди, и моли настоящата инстанция да отмени присъдата в нейната гражданско-осъдителна част, като уважи гражданския иск в пълния му размер.

В съдебно заседание пред въззивен съд, защитата поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Частният тъжител, неговият законен представител и неговият процесуален представител не се явяват в съдебно заседание пред въззивния съд.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема фактическата обстановка, така както е описана в първоинстанционния акт. В тази връзка въззивният съд прие следната фактология:

Подсъдимият живеел с майка си - св. Ж. А. и сестра си св. Я. С.а, в с.

Солник, обл. Варна, където тримата се установили след настъпилата няколко години по-рано смърт на бащата в семейството.

През учебната 2022-2023г. св. С.а учела в Основно училище „Св. св.

Кирил и Методий“- с. Голица, обл. Варна. В началото на учебната година тъжителят О. Р. учел в изнесена паралелка в Център за специална образователна подкрепа „Св. св. Кирил и Методий“- с. Кривня, обл. Варна, но през м. март 2023г. баща му закупил къща в с. Солник и двамата се преместили в посоченото село. На 13.03.2023г. Р. бил записан в редовна форма на обучение в училището в с. Голица.

След постъпването си в това училище О., който към този момент бил 12годишен, започнал да проявява неприемливо поведение към останалите ученици - псувал ги и ги обиждал, провокирал ги и понякога ги удрял, нарушавал дисциплината и пречел на учебния процес. Поради това останалите деца го избягвали и не желаели да контактуват с него. Особено натрапчиво 2 било поведението на тъжителя спрямо сестрата на подсъдимия - св. Я. С.а. Р. често я обиждал, отправял реплики за починалия й баща, които тя възприемала като обидни и се разстройвала. Пострадалият също така понякога опипвал свидетелката по седалището. Майката на подсъдимия се оплаквала от Р. и съобщавала на учителите, че той пречи на децата, посещаващи занималня, да се подготвят за следващия учебен ден. Въпреки това в поведението му не настъпила промяна.

В късния следобед на 21.08.2023г. св. С.а се намирала в с. Солник, в компанията на свои приятели - свидетелите К. П.а, М. Ж. и А. П.а. Докато четиримата седели на пейка и разговаряли, при тях дошъл с велосипеда си тъжителят Р. и се присъединил към компанията. Малко по-късно св. С.а помолила св. П.а да й услужи с мобилния си телефон и се обадила на брат си, като го уведомила, че Р. отново я притеснява, в следствие на което подс. С. пристигнал на мястото, насочил се към тъжителя, който от своя страна се изплашил, качил се на велосипеда си и се опитал да се отдалечи. С. обаче го застигнал и го ударил с ръка по лявото рамо, при което Р. паднал на земята.

Подсъдимият му нанесъл и удар с крак по гърба, след което пострадалия се изправил, качил се на колелото си и се оттеглил от мястото.

Видно от заключенията на изготвените съдебно – медицински експертизи, безспорно на 21.08.2023г. частния тъжител Р. е получил кръвонасядане и травматичен оток по главата, ожулване по задната повърхност на дясната гръдна половина, контузия и кръвонасядане на дясната раменна става, ожулвания по лявата предмишница, които обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Описаните травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при удари с ръце и крак, падане и удар в подлежащата настилка. От направените образни изследвания не се установило нарушение на костната структура на левия долен крайник. Според експертното мнение травматични увреждания от този вид отзвучават обичайно в рамките на 2-3 седмици.

Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства.

Критиките, отправени от защитата касаещи нарушения на материалния закон и процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд при постановяване на присъдата, се явяват несъстоятелни, доколкото атакувания съдебен акт почива изцяло на събрания по делото доказателствен материал.

Настоящият съд констатира липса на пропуски от страна на първата инстанция при проведеното съдебно следствие. Извършени са необходимите процесуално-следствени действия за осигуряване пълнота на доказателствената съвкупност, необходима за установяване на съществени положения по делото, имащи значение за формиране на обективни и безспорни правни изводи и констатации.

Обстоятелствата, които обуславят конфликтната зона между становището на първоинстанционния съд и това на защитата, са дали подс. С.

3 е действал в условията на мнима неизбежна отбрана, и дали извършеното от него деяние представлява случайно по смисъла на чл. 15 от НК, изясняването на които се явява съществено и необходимо за установяване на правилния и законосъобразен развой на настоящото наказателно производство.

Въззивният съд намира аргументите на защитата за противоречиви доколкото случайното деяние по смисъла на НК изключва виновността на дееца, но не и общественоопасния характер на извършеното. От друга страна извършеното деяние в условията на неизбежна отбрана изключва общественоопасния му характер, като в тази хипотези не се оспорва виновността на дееца, тоест несъмнено е налице виновно извършено деяние от негова страна. Освен това разгледани по отделно, двете хипотези не намират приложение в разглеждания случай, предвид липсата на данни в тази посока.

Наличието на случайно деяние предполага липса на възможност у дееца да предвиди настъпването на общественоопасните последици от него, в случай, че не е бил и длъжен да ги предвиди. В случая подс. С. е предприел действия да нанесе удар спрямо тъжителя, което е безспорно установено обстоятелство по делото, потвърдено изцяло от самия С., и изключва възможността същият да не е предвиждал, че в следствие на тези негови действия биха настъпили травматични увреждания за тъжителя Р..

Такова е становището на въззивния съд и по отношение на твърдението за извършване на деянието от страна на подсъдимия в условията на мнима неизбежна отбрана. Според установената съдебна практика, за да бъде налице мнима неизбежна отбрана е необходимо деецът да е възприел поне възможността за предстоящо нападение или действия, които го предхождат.

Според свидетелските показания и обясненията на подс. С., когато той е пристигнал на мястото на което са се намирали сестра му и останалите свидетели, тъжителят Р. се е качил на колелото си в опит да се отдалечи от мястото. Тоест липсват данни, които да сочат, че към момента на пристигане на подсъдимия, Р. е извършвал каквито и да било действия, от които може да се направи предположение, че той е предприел или ще предприеме словесно или физическо нападение спрямо св. Я. С.а.

Поради изложеното проверяващият съд прие изцяло изводите на ВРС относно наказателната отговорност на подс. С., като счете, че жабата на защитата е неоснователна.

Упреците, отправени от страна на повереника на тъжителя Р., касаят единствено гражданско-осъдителната част на атакуваната присъда.

Аргументите в посока несъразмерност на присъденото обезщетение за нанесени неимуществени вреди и искането за изменение на първоинстанционната присъда при признаване на гражданския иск в неговия пълен размер, настоящият съд счита за неоснователни. Тези искания почиват на твърдението, че в следствие на инкриминираното деяние, Р. е получил разстройство на адаптацията и отклонения в обичайното поведение.

Съда намира гореизложените твърдения за преувеличени и неотносими към конкретния случай. По делото са приложени множество доказателства, включително характеристика от учебното заведение в с. Голица, което Р. е посещавал в периода предшестващ процесния инцидент, като е видно, че поведението му е било възприето, както от учителите и ръководителите на 4 учебното заведение, така и от останалите учащи, като неприемливо, агресивно и некореспондиращо с установените правила и норми за поведение, което правилно е отбелязано и от районния съд. Освен това до тук описаното не се явява изолиран случай, а представлява утвърдена линия на поведение от страна на тъжителя. Няма и съмнение, че именно неговите действия, част от които дори непристойни по отношение на св. С.а, са били в основата на разглежданата в делото деятелност на подс. С.. Не без значение е и обстоятелството, че Р. е бил обект на физическо насилие от страна на баща си, поради което е издадена и заповед за защита, с цел предотвратяване на бъдещи подобни действия.

Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че проблемите в поведението и емоционалното развитие на тъжителя не би следвало да бъдат приписани на деянието, предмет на настоящото производство, поради което следва да отхвърли исканията относно изменение на първоинстанционната присъда по отношение размера на уважената част от гражданския иск.