Решение № 203 от 04.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300600494 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 194 от 06.08.2020г. по НЧХД № 3843/2019г., Пловдивският районен съд, 6-ти н.с., е признал подс.Й. С. С. за НЕВИНОВЕН в извършване на престъпление по 148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му с частната тъжба обвинение. Със същата присъда , на основание чл.190, ал.1 от НПК на частния тъжител Н. В. са били възложени и разноските в размер на 1500 лева, направени от подсъдимия, представляващи разноски за адвокатска защита.

Недоволна от оправдателната присъда е останала частната тъжителка Н. В. В., която в законоустановения срок, е обжалвала същата с искане да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови нова, осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Изразява се несъгласие и с възложените в нейна тежест разноски в пълен размер, като се твърди прекомерност на присъдения адвокатски хонорар. Излагат се доводи за 1 неправилен анализ на събраните доказателства, а оттам и доводи за липсата на извършено престъпление от частен характер.

В допълнително изложение към въззивната жалба се излагат доводи за неправилни изводи на първостепенният съд относно приетата неустановеност на дата на извършване на деянието/публикуване на инкриминираните коментари/, относно недоказаността на авторство на същите,като се твърди, че същите са станали публично достояние посредством социалната мрежа Фейсбук. Твърди се и липса на произнасяне по отношение на деяние клевета, повдигнато с тъжбата, като в този смисъл се поддържа алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане и осъждане на подс. С. и за престъпление по чл.148 вр. чл.147 от НК.

Тези доводи се поддържат и в съдебно заседание от тъжителката В. и предвид всичко изложено се поддържат исканията за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, осъдителна такава, респективно за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство.

По делото е постъпил и отговор от защитникът на подсъдимия С.адв. Л., с който се изразява несъгласие с доводите на жалбоподателката В. срещу първонистанционната присъда, която счита за правилна, справедлива и законосъобразна, като моли да бъде потвърдена. Изразява становище за неоснователност на доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждения, съобразено с изискванията на Наредба №1 относно размера на адвокатските възнаграждения по съдебни дела.

Подсъдимият Й. С. С. се явява лично, като поддържа доводите на защитника си за неоснователност на жалбата и изразяват несъгласие с доводите в нея. Иска се присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира следното:

Първоинстанционният съд въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Й. С. С. живее в гр. П., но е с адрес за призоваване 2 село Ц., З. . *** гражданин е, с висше образование. Същият не е женен и не е осъждан.

Тъжителката Н. В. имала *** роля в сдружение „Н. Б"“. В сдружението работил като *** свидетелят С. Б., който тя лично наела.

В. ползвала и социалната медия „Facebook“ активно и публикувала различно съдържание в нея. Същата имала особено отношение към село Ц., обл. П., тъй като родителите, а приживе и нейната майка , живеели там. По този повод В. била член на фейсбук групата на селото в социалната мрежа и често публикувала съдържание на страницата на селото. Наименованието на групата било „Ц./T.“. Тя била и *** на същата страница, макар и да не публикувала съдържание от личния си профил, а от неустановен профил. В същото време обаче понякога от личния си профил отговаряла на коментари на други потребители.

Подсъдимият Й. С. също притежавал фейсбук профил в мрежата и го ползвал. Неговият акаунт и името на профила, чрез който оперирал, бил „D. S.“. На 24 април 2020 г. от профил „V. N. F.“ на страницата на село Ц. във „Facebook“ било публикувано съдържание с обръщение към кмета на село Ц. и към общински съветник, към което било прикачен линк към статия от онлайн вестник „o.***.bg“ със заглавие „Р.***“. На неустановена дата от профила на подсъдимия като коментар към същата статия било публикувано следното съдържание: „Б. и е трън в очите още преди изборите“. Към същия коментар е постъпил отговор от „Ц./T.“ чрез профила с име „V. N. F.“ относно управленските възможности на **** на селото. В отговор на това от профила на подсъдимия „D. S.“ била качена публикация със следното съдържание „В., ти откога си фактор да определяш мандати? Вместо да киснеш в интернета, иди работи на полето. Хем да ти дойде акъла, хем да изкараш някой лев, че бая парички има да връщаш!“ На неустановена дата била качена публикация от лице с наименование в мрежата „G.R.“, към което били публикувани няколко отговора от профилите на „Ц./T.“ и „D. S.“. В един от тези отговори от профила на „D. S.“ била качена публикация със следното съдържание „С какво ще платите на вашия ***? В натура ли?“.

На 31 март 2020 г. от профила на „Ц. /T.“ била създадена публикация относно дейността на *** на село Ц. и обстановката около covid-19. На неустановена дата от профила на подсъдимия „D. S.“ тази публикация била коментирана, като в коментара се съдържала следната информация и изявление „Госпожо В.! Злобата и завистта са убили доста повече хора отколкото Ковид-19. А и да бълвате злоба и клевети по време на Великия Пост, говори за загуба на каквато и да е ценностна система у Вас...“.

На 20. 06.2020 г. на страницата във Фейсбук „Ц. / T . “ било публикувано изявление от потребител с наименование „V. N. F.“ относно състоянието на парк в село Ц., дейността на *** по почистването му и замърсяването му от граждани. Публикацията била коментирана от потребител с наименование „Р. П.“, към който коментар се обърнал 3 потребителят, администриращ страницата на селото и ползващ профил с име „V.N.F.“. В коментара си засягал темата за почистването на парка, сигнализирането за замърсяване и негативен отговор от сигнала от ** на селото и близки до него. В отговор на публикацията на този потребител от профила на подсъдимия „D. S.“ на неустановена дата било споделено следното съдържание „Госпожо В. - Ц., никой не Ви е спрял да действате за опазване на чистотата в парка. Вместо да си губите времето в бълване на жлъч по настоящата *** може да приканвате хората да пазят чистота или да направите оборка.“

Тези публикации станали известни на тъжителката В. в село Ц., където живеела. Тя ги приела лично и счела, че се отнасят за нея. Показала ги от своя профил на ****, който работил при нея, свидетелят С. Б.. Той лично ги видял в приложението за споделяне „Фейсбук“, макар да нямал профил в него. Показала ги и на лицето, което поддържало лични отношения с нея, а именно свидетеля К. С.. Тези коментари видяла и свидетелката П. И., която лично притежавала профил в социалната мрежа.

Всъщност около личността на тъжителката, деятелността й като жител на село Ц., публикациите й по този повод и отношението й към кмета на селото имало доста скандали, остри реакции от нейна страна в социалната мрежа, както и спрямо нея от потребители на „Фейсбук“. По този повод били заведение дела и срещу свидетелката П. И., *** на село Ц. А. Б., Г. З. и други лица, публикували съдържание в социална мрежа по повод на публикациите на тъжителката.

Горната фактическа обстановка първостепенният съд установена от събраните доказателства по делото. е приел за

Първоинстанционния съд е подложил на подробен анализ всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Описаното във фактическата обстановка, изцяло кореспондира с показанията на свидетелите Б., С., И., които лично са възприели съдържанието на коментарите по публикации във Фейсбук на страницата „Ц./T.“. Безспорно установени са от показанията на свидетелите Б. и З. отношенията между страните и най-вече отношението на различни жители на селото към тъжителката, което е повод за образувани множество дела. И двамата свидетели твърдят за възприети остри реплики между подсъдимия и тъжителката в социалната мрежа. По отношение на това, че част от публикациите са извършени от подс. С. чрез неговия профил, са налице обяснения на самия подсъдим, които основателно съдът е кредитирал с доверие. Същият не отрича, че е автор на част от съдържанието, като твърди, че е дал израз на своето отношение към възприетото от тъжителката поведение спрямо управлението на с. Ц.. Поради 4 горното въззивната инстанция не възприема възраженията на защитата за неправилен анализ на събраните доказателства. Всички гласни доказателствени средства са били правилно възприети и коментирани от първата инстанция, с оглед възприетото и установено от свидетелите.

От правна страна, въззивната съдебна инстанция се солидаризира с извода на районния съд, че с оглед на установената фактическа обстановка, обективния състав на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК не е осъществен като съображенията за това са слeдните:

От обективна страна не са налице съставомерни признаци на престъпния състав, по който е повдигнато обвинение, а именно по чл.146 от НК.

Престъплението по чл.146, ал.1 от НК -обида се изразява в казване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго, което в случая се твърди да е сторено публично и разпространено чрез социалната мрежа Фейсбук. При обидата деецът дава своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата. За да е налице обида, следва да се установи, че употребените думи и изрази противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. Именно този елемент и характера на използваните изрази като обидни, не се установява в случая. Както правилно е приел районния съд, нито една конкретна дума, нито изразите в цялост изразяват унизителното отношение на подсъдимия към тъжителката В.. Обективната оценка на казаното от него не е свързана с честта и достойнството на пострадалата, а е част от правото на мнение по въпроси, засягащи общността, в която живеят – тази на село Ц., управлението му, околната среда. Те са реакция на изразеното от тъжителката отношение по определени въпроси, касаещи дейността на местната администрация. В този смисъл е коментарът „В., ти откога си фактор да определяш мандати? Вместо да киснеш в интернета, иди работи на полето. Хем да ти дойде акъла, хем да изкараш някой лев, че бая парички има да връщаш!“ , който не съдържа епитет, квалификация или сравнение, които да изразяват личното мнение и негативната оценка спрямо личността на тъжителката, а съдържат въпроси.

Същото е отношението на съда и за инкриминираният израз „С какво ще платите на вашия ****? В натура ли?“ И тези изразите са употребени във въпросителна форма, която не предполага в принципната си употреба съждение за определено качество у адресата й. Употребените изрази не насочват пряко към негативна оценка за определено качество или в цялост за личността на тъжителката. Същевременно, както основателно е приел първостепенния съд, това е една от онези качени публикации, чието авторство не е доказано по делото. Обстоятелството, че са осъществени чрез профила на подс. С., не доказва, че той е техен автор. Неоснователни са 5 доводите изложени в допълнение към въззивната жалба, че след като подсъдимият не отрича да е публикувал от този профил, то той е автор на всички публикации. Подсъдимият С. в обясненията си изрично е признал да е автор на изразите „В., ти откога си фактор да определяш мандати? Вместо да киснеш в интернета, иди работи на полето. Хем да ти дойде акъла, хем да изкараш някой лев, че бая парички има да връщаш!“ и „Госпожо В. - Ц., никой не Ви е спрял да действате за опазване на чистотата в парка. Вместо да си губите времето в бълване на жлъч по настоящата ***, може да приканвате хората да пазят чистота или да направите оборка.“ Поради това, правилно съдът е приел, че не е доказано съдържанието на публикациите в цялост да изхожда от подсъдимия, извън изразите, за които същият признава, че са публикувани от него.