Определение № 266 от 25.05.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Благоевград , 21.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Пандев

Маргарита П. Алексиева

Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно дело № 20211200600399 по описа за 2021 година

Постъпила е частна жалба от К. Н. У., чрез неговия защитник адвокат Д.В., от САК, съдебен адрес - С. *, ул. М.Б. *, ет. 4, срещу определение №501586/02.04.2021 г., постановено по чнд № 476/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Гр.Разлог.

Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал незаконосъобразен и необоснован. В определението на PC - гр.Разлог нямало реално произнасяне по подадената до съда жалба. Не били обсъдени твърдените в нея противоречия в постановлението от 08.09.2020 г. на PП гр.Разлог, налагащи изменението на същото в частта относно основанието за прекратяване на НП, като били повторени буквално и безкритично всички фактически изводи, направени от държавното обвинение. В постановлението едновременно и при вътрешно противоречие било прието, че: а)наказателното производство следвало да се прекрати, тъй като липсвали достатъчно или категорични доказателства за извършено престъпление, а определени обстоятелства не можели по несъмнен начин да се приемат за доказани, което кореспондирало с основание за прекратяване на производството по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК; б) производството се прекратявало на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като според обвинението деянието не е извършено или извършеното не съставлява престъпление, без да се посочвало конкретната 1 хипотеза. Развити са съображения.

Предвид изложеното жалбоподателят намира, че неправилно PC гр.Разлог е отказал изменение на постановлението от 08.09.2020 г. на РПгр.Разлог. Моли се ОС да отмени атакувания съдебен акт и да измени постановлението от 08.09.2020 г. на РП – гр.Разлог по пр.пр. № 410/2012 г., като приеме, че основание за прекратяване на наказателното производство от фактическа и правна страна е, че извършеното от К.У. деяние не съставлява престъпление - чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК, или да върне делото на друг състав на РС- гр.Разлог за ново разглеждане на жалбата.

Към жалбата са приложени материалите по ДП, както и по ЧНД.

За са се произнесе, ОС намери за установено следното :

С определение №504393/02.11.2020 г., постановено по чнд №476/2020 г. по описа на РС – гр.Разлог, първата инстанция оставила без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес, жалбата на К.У. срещу постановление от 08.09.2020 г. на Районна прокуратура – гр.Разлог за прекратяване на наказателно производство по ДП № 50/ 2012 г. по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура - Благоевград /пр. пр. № 410/2012 г. по описа на РП – гр. Разлог/. Това определение е било отменено с определение №61/01.02.2021 г., постановено по чнд №827/2020 г. по описа на ОС-Благоевград, а делото - върнато на РС за произнасяне по същество на жалбата.

С обжалваното определение/№501586/02.04.2021 г., постановено по чнд № 476/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Гр.Разлог/, предмет на настоящата проверка, първоинстанционният съд е потвърдил постановление от 08.09.2020 г. на Районна прокуратура – гр.Разлог, с което било прекратено наказателно производство по ДП № 50/ 2012 г. по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура - Благоевград /пр. пр. № 410/2012 г. по описа на РП – гр. Разлог/, като правилно и законосъобразно.

Възприемайки изцяло фактическата обстановка такава, каквато е изложена в обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на 2

НП, РС е посочил, че същата била установена при съблюдаване на изискването за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата.

На тази база държавното обвинение приело, че липсвали данни за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. В мотивите си първата съдебна инстанция е отбелязала, че и в производството по чл.243, ал.5 от НПК съдът поначало не разполагал с процесуално правомощие да дава задължителни предписания на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него престъпление. В рамките на съдебния контрол в досъдебното производство върху законосъобразността на конкретния прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство, същият бил компетентен да се произнесе единствено върху правилното приложение на материалноправната норма с процесуални последици на чл.

206, ал.1 от НК.

Окръжният съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в предвидените от закона срокове и чрез органа, издал същия. Разглеждайки я по същество, намира жалбата за основателна.

Обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно.

На практика с атакувания съдебен акт РС не е отговорил конкретно на отправеното до него единствено искане на жалбоподателя за изменение на основанието, на което е било прекратено наказателното производство от страна на РП. Това първата инстанция не е сторила дори и след като в определението си от 02.11.2020 г. изрично е посочила, че : „…основанието по чл.24, ал.1, т.1 от НПК е най-благоприятното за дееца…“/стр.2, абз.3, отгоре надолу/. Заедно с това същата не е взела отношение по изложените в жалбата доводи за наличие на вътрешни противоречия и неяснота в постановлението на РП относно конкретното основание за прекратяване на НП, непълнотата на неговата правна квалификация и др. Същевременнно изложените в определението правни изводи са най-общи и трудно съотносими към предмета на делото. Поради изложеното ОС намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен. Произнасяйки се по същество на жалбата, въззивната инстанция намира следното:

3

Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител на престъпление по чл. 206 ал.З вр. с ал.1 от НК.

В хода на разследването в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 206 ал.З вр. с ал.1 от НК е привлечен К. Н. У. от гр. Б.

С решение № 3900 от 20.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 220/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград е била отменена присъда №2022/03.04.2017 г., постановена по НОХД № 145/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Разлог, с която У. е бил признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, като делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при повдигането на обвинението с обвинителен акт срещу подсъдимия.

Производството е било върнато на Следствения отдел при Окръжна прокуратура гр. Благоевград с оглед това, че по делото не са били събрани всички относими доказателства за разкриване в пълнота на обективната истина. Разследването е приключено със заключение за прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

С постановление от 08.09.2020 г. на Районна прокуратура – гр.Разлог е било прекратено наказателното производство по ДП № 50/ 2012 г. по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура - Благоевград /пр. пр. № 410/2012 г. по описа на РП – гр. Разлог/. След извършен анализ на доказателствената маса РП е приела, че по делото липсват достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер. Налице било осъществено нарушение на гражданския закон, което се явявало установено от съда с влязъл в сила съдебен акт. Поради това, както и с оглед допълнително изложени обстоятелства, на основание чл. 243 ал.1 т.1 от НПК вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК и чл. 199 от НПК, РП прекратила ДП № 50/2012г. по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура - гр. Благоевград.

Предвид изложеното ОС приема за основателни оплакванията във въззивната жалба в насока, че постановлението за прекратяване на НП от 08.09.2020 г. на РП – гр.Разлог е неясно, тъй като съдържа взаимно изключващи се правни изводи относно осъществяването или не на престъпление по чл. 206, ал.3, във вр. с ал.1 от НК от страна на К.У., респ.

4 относно неговата доказаност или не. Изрично отразеното в обстоятелствената част на обжалваното постановление за прекратяване : „…. в конкретния случай липсват достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер.“, допълнено по-нататък със заключението, че в случая се касае до нарушение на граждански закон, налага извод за наличие на прекратително основание по чл.243, ал.1, т.2 от НПК – когато обвинението не е доказано.

Същевременно, както бе отбелязано по-горе, посоченото основание за прекратяване е по чл. 243, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като държавното обвинение е пропуснало да посочи изрично едната от двете хипотези. Тези неясноти и пропуски не са преодолени и в диспозитива на процесното постановление, в който отново липсва конкретика досежно точното основание за прекратяване на НП. Така констатираните неяснота, пропуски и противоречия не дават възможност на съда да прецени как е формирано вътрешното убеждение на прокурора за правната му оценка, базираща се на приетите за релевантни за правилния изход на делото факти.

Но доколкото постановлението за прекратяване е било обжалвано от страна само на обвиняем, а не на пострадал, то същото не може да бъде отменено, а делото – върнато на РП, тъй като в този случай положението на първия би се утежнило по недопустим начин. Константната съдебна практика сочи, че макар да няма изрично предвидена разпоредба в закона, забраната за влошаване на положението на обжалващия обвиняем, при отсъствие на съответно искане за утежняване, има действие и в производствата по чл. 243, ал. 5 от НПК. По този начин се постига процесуална гаранция, обезпечаваща конституционното право на обжалване и изключваща възможността при упражняване на това право обвиняемият да бъде поставен под угрозата от влошаване на положението му.

Същевременно въззивната инстанция намира, че у жалбоподателя е налице правен интерес от определяне на конкретното основание за прекратяване на НП, тъй като констатираните по-горе неясноти, противоречия и пропуски на прокурорския акт в в обжалваната част, се отразяват неблагоприятно на правото му на защита. Същият обективно не би могъл да разбере въз основа на коя от двете предвидени в чл. 243, ал. 1 от НПК хипотези е прекратено наказателното производство. Още повече, че анализът на този законов текст води до извод за невъзможност тези основания 5 да битуват едновременно в рамките на едно обвинение.

При създалото се процесуално положение единственото законосъобразно разрешение на настоящия казус следва да се търси в правомощията на съда, визирани в разпоредбата на чл.243, ал.6, т.2 от НПК да измени основанието, на което е прекратено наказателното производство. В тази връзка ОС съобрази, че все пак е налице изрично посочване, макар и непълно, от страна на РП на прекратително основание - чл. 243, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. А след като дефакто обвинението е приело наличието на по-силното основание за прекратяване - липсата на престъпление по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ОС не намира за необходимо да се произнася досежно съществуването или не на другото основание – това по чл.243, ал.1, т.2 от НПК. При това положение и що се отнася до пропуска на прокуратурата да конкретизира хипотезата за прекратяване на НП по чл. 243, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, въззивният съд намира, че извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на прокурорския акт, би могъл сам да отстрани този пропуск, базирайки се на установената по делото фактология и след собствен анализ на доказателствената съвкупност.

В тази насока, с оглед на правомощията си на инстанция по съществото на спора, след внимателно запознаване с доказателствената съвкупност, ОС приема, че фактическата обстановка такава, каквато е изложена в обстоятелствената част на постановлението, касаеща обвинението на К.У., е правилно изведена въз основа на извършения анализ на всички доказателства по делото и произнасянето на съдилищата. Възприемайки я изцяло, ОС не намира за необходимо да я преповтаря.

Относно конкретното приложение на чл.24, ал.1, т.1 от НПК: