Решение № 87 от 24.07.2024, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. , 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Д.Т.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20231860100569 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 12 – чл.19 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Производството е образувано по молба вх. № 2961/16.10.2023 г., подадена в РС************ от М. Ц. Д., ЕГН: ********** за защита от домашно насилие срещу Х. И. Д., ЕГН: **********- лице, с което молителката е съжителствала на съпружески начала от 2016г. до 2022г. и от което молителката има дете – М.Х.Д., родена на 04.11.2016г.

В молбата се твърди, че молителката и ответника Х. Д. живеели във фактическо съпружеско съжителство от началото на 2016г. в нейния бащин дом, находящ се в гр.************. По време на съвместното им съжителство – на 04.11.2016г. се родила дъщеря им М.Х.Д.. Молителката твърди, че по време на съвместния им живот многократно е подлагана от страна на ответника на физически и психически тормоз, обиди и унижения, за които споделяла с най-близкия си човек- нейната баба, която й останала опора след внезапната смърт на двамата й родители. Обидите и заплахите от страна ан ответника били почти ежедневни, като нееднократно й нанасял побой, за които случаи от срам и от страх не била подавала сигнали и не била търсила защита. Сочи, че през месец август 2022г., след поредния скандал и нанесен побой ответникът Д. напуснал жилището, в което живеели и от тогава са във фактическа раздяла. Молителката твърди, че от момента на фактическата им раздяла с ответника, животът й се превърнал в „ад“- обажданията му по телефона били по всяко време на денонощието със заплахи и закани, че ако не заживее отново с него „ще я унищожи“, че „както си върви може да й се случи някой инцидент“, че „ще изкара камиона и ще я премаже“, че „ще й запали колата“. Молителката твърди, че заради тези заплахи се 1 страхувала да излиза сама от дома си, да ходи на работа, да осъществява контакти с приятели, тъй като ответникът я преследвал и създавал проблеми не само на нея, но и на хората от обкръжението й. Твърди, че през месец февруари 2023г., след пореден предизвикан инцидент от страна на ответника, подала сигнал на тел.112, за който доколкото знае има образувана преписка в РУ-************. В молбата за защита се твърди още, че вечерта на 10.10.2023г., малко преди 22.00 часа молителката отишла в заведение „************“ в гр.************, стопанисвано от ответника, за да вземе дъщеря им. Ответникът осъществявал контакти с детето ежедневно във времето между 19.30 ч. – 22.00 ч., като обичайното място на тези контакти, въпреки нейното изрично противопоставяне, било това заведение. В заведението нямало клиенти, като там били само ответникът и дъщеря им.

Веднага след като влязла там ответникът извел детето извън заведението, казал й да го изчака малко, а след като се върнал започнал да й нанася множество удари с юмруци по лицето, по гърба, по дясната ръка, повалил я на земята и продължил да я рита и скубе.

Докато ответникът я биел, тя чула, че детето вика и плаче. Свидетели на възникналия инцидент били собствениците и клиенти на близкото заведение „************“, някой от които е подал сигнал на тел.112 и благодарение на които ответникът преустановил побоя над нея. Молителката твърди, че от нанесения й побой получила множество травматични увреждания: контузии на долния ляв лицев етаж, на дясната предмишница, на дясната ръка и лявата задна хълбочна област, изразени с кръвонасядания, травматични отоци и болка, описани в съдебномедицинско удостоверение от 11.10.2023г. на УМБАЛ „************“ ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология. В молбата се твърди, че след този инцидент и поредно извършен акт на домашно насилие, осъществен от ответника спрямо нея под формата на физическо посегателство над личността й, молителката живее в страх, че ще бъде отново подложена на такива насилнически действия, които намира за преднамерени и застрашаващи живота й. Поискала е от съда, след като се убеди в основателността на молбата, да издаде заповед за защита, като наложи на Х. Д. мерките по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН /да се въздържа от извършване на домашно насилие/ и по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН /забрана да я приближава, както и жилището й и местата й за социални контакти/.

В откритите съдебни заседания по разглеждане на делото молителката М. Ц. Д. се явява лично и с упълномощения си адв.С. Е. от САК, която поддържа молбата за защита и в хода по същество на делото моли съда да уважи подадената молба, като издаде заповед за защита по отношение на молителката срещу ответника и заявява, че поддържат искането само по отношение на първата мярка: да се задължи Х. И. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на майката на неговото дете. Адв.Е. счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства – свидетелски показания, съдебно-медицинско удостоверение, както и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и се доказал извършеният акт на домашно насилие, твърдян в молбата, като по делото е издадена заповед за незабавна защита и действително, предвид времетраенето на съдебния процес, в хода на производството били налице обстоятелства, които водят до извод, че ответникът е преосмислил извършеното деяние и е променил поведението си по отношение на молителката, поради което не се налага към настоящия момент да се налага и поисканата първоначално мярка по чл.5, ал.1, 2 т.3 ЗЗДН, с оглед на което не я поддържат. Претендират се и разноски съгласно договора за правна защита и съдействие.

Ответникът по молбата за защита- Х. И. Д. се явява лично в проведените открити съдебни заседания и се представлява от упълномощената адв.Й. К., която оспорва молбата за защита. В хода по същество на делото, от името на своя доверител, адв.К. моли съда да постанови съдебен акт, с който да не уважи представената молба за защита от домашно насилие, като смята същата за неоснователна и недоказана, а самата заповед моли да бъде обезсилена. Считам, че от цялостния събран доказателствен материал по делото, така и не било установено ответникът Х. Д. да е осъществявал акт на домашно насилие, системен психически и физически тормоз по време на фактическото си съжителство с ищцата, както и осъществен акт на физическа саморазправа на процесната дата, а именно 10.10.2023г. Счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства могат да бъдат направени няколко извода: че страните са във влошени отношения, същите не живеят заедно от месец август 2022г., като помежду им е налице спор относно начина на отглеждане на общото им дете, както и начина на живот на молителката, който живот се отразявал негативно върху възпитанието на подрастващото им дете. Този спор според адв.К. е в основата на остър конфликт, съпътстван от чести скандали между тях двамата и е с последващо подаване на сигнали до полиция и прокуратура. Установило се също така, че е възникнал скандал между страните на инкриминираната дата, като молителката с поведението си е допринесла за ескалиране на конфликта чрез провокирането му с отправяне на обиди и вербални заплахи за саморазправа, както и нападение с нож срещу ответника, като изводът от това може да бъде направен от представените и приети материали от прокурорска преписка с №1448/2023г. по описа на РП-************, ТО-************, включително и на РУ-************ по подадена тъжба на Х. Д. срещу М. Д. за осъществено нападение срещу него. Процесуалният представител счита, че на процесната дата поведението на доверителя й Д. е било инстинктивно и несъзнателно, с цел предпазване, както и отблъскване на нападателя си, за да предотврати получаване на тежко нараняване, което би застрашило здравето и живота му.

В подкрепа на горното била и представената справка от Дирекция „Национална система 112“ на Министерство на вътрешните работи, от която е видно, че има регистрирани сигнали за нападение срещу Х. Д. на телефонен номер 112 на процесната дата - единият е от лицето Г.Т., която е била в близост до мястото на инцидента, а другият е от самия него - факти даващи допълнителна косвена доказателствена информация, че лицето, за което се иска съдействие от органите на полицията има нужда от помощ, и това лице е именно Х. Д., а не молителката Д.. По делото били събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на редица свидетели, като се иска от съда да съобрази обстоятелството, че нито един от тях не е пряк свидетел на процесното събитие, като същите съобщават преди всичко информация относно разказаното им от М. Д. за случилото се с нея на процесната дата, както и състоянието й непосредствено след това. Ето защо, в една част от показанията си въпросните свидетели възпроизвеждали предимно фактология, описана им от друго лице, предполагаемо пострадалата. В останалата си част, изложеното от тях съдържало 3 информация за състоянието на Д. след процесното събитие. Поведението на ищцата, съобразно заявеното от свидетелката Ъ. след инцидента, предполагало, че същата нито е била уплашена, нито е била беззащитна, включително и безпомощна, тъй като според свидетелката двамата са се карали и взаимно са се обиждали. Иска се от съда да не дава вяра на показанията на свидетеля М.А. в частта, в която твърди, че преди влизането на М. Д. в заведението при Х. Д. го е набрала по телефона и той е чул случващото се между тях.

Заявеното от този свидетел било недостоверно, още повече, че самият свидетел е взел участие в нападението над Х. Д. същата вечер, т.е. същият е заинтересован от изхода да настоящото дело, тъй като не само е осъществил противоправно нападение над стопанисвания от Д. имот и над него, но има и интимни отношения с М. Д.. Според адв.К. този свидетел с показанията си прави опит да защити приятелката си, както и да оправдае най-вече своето поведение, поради което показанията му са недостоверни, но ако съдебният състав реши, че показанията на този свидетел в тази част са достоверни, от тези показания могло да се установи, че той е чул само вербални заплахи по телефона, но не видял физическо насилие срещу приятелката си, а такова твърдение за вербални заплахи в молбата за защита няма. Показанията на свидетеля М.А. и бабата на молителката в частта относно фактическото състояние на М. Д. след процесната случка адв.К. счита за противоречиви. В с.з. бабата на ищцата казвала, че лицето й беше зачервено, но още не били избили синини. В противоречие на горното били показанията на свидетеля М.А., който заявил при разпита му, че М. имала от дясната страна на бузата синьо, на ръката, а вечерта като се прибрали му показала и на гърба. Възниквал въпросът дали въобще по предполагаемо пострадалото лице е имало следи от насилие и дали тези следи са причинени от Д.. След инцидента, на следващия ден и по думи на тези свидетели, Д. била обследвана от доктор по съдебна медицина, който констатирал наранявания по М. Д., за което било издадено съдебномедицинско удостоверение, както и на предполагаемо пострадалата Д. бил предоставен болничен лист от личния лекар за временна неработоспособност за срок от три дни, поради нейното физическо неразположение, а и поради насиненото й лице. Представеното от ищцата съдебно-медицинско удостоверение адв.К. считаа за неотносимо към конкретния казус. Това било така, тъй като лекарят от съдебна медицина, осъществил обследването на лицето Д., е снел предварителни сведения относно начина на получаване на телесните увреждания, като в предварителните сведения е отбелязал, че същата е жертва на физическо насилие от страна на мъжа, с когото живее, като актът на насилие е осъществен на 10.10.2023г. по думи на ищцата. Към тази дата обаче Х. Д. не бил живял с Д., видно и от самата молба за защита от домашно насилие, което означава, че друго лице, живеещо с тази жена, е нанесло описаните в съдебно-медицинския документ телесни увреждания. В подкрепа на тези доводи било образуваното ДП №19/2023г. по описа на РУ-************, както и приключено НОХД №226/2023г. на РС-************, II-ри състав, по което дело лицето М.А. е бил осъден за това, че на 12.10.2023г. при полицейска проверка, след преследване около 23.00 часа в град ************, при бензиностанция “Shell” е бил спрян автомобил, които бил управляван от свидетеля А., без свидетелство за правоуправление, в който се намирала М. Д., заедно с малолетното си дете. Това означавало, че физическите 4 травми на лицето не отговарят на отразеното в съдебно-медицинското удостоверение, както и в твърдението за физическото й неразположение. Двете лица били в заведение, в което бабата на Д. е празнувала рождения си ден, т.е. два дни след процесната дата, за която се твърди, че свидетелката е била в болничен, поради нанесените й травми. Ето защо адв.К. счита, че настоящото производство е инициирано от М. Д. с една-единствена цел: за да прикрие или оправдае поведението й, в частност, че първо е нападнала Х. Д., а след това е довела настоящия си приятел и други непознати нему хора да го нападнат с цел саморазправа поради това, че същият е уведомил бабата на предполагаемо пострадалата за възникнали интимни отношения на внучка й с лице от ромски произход, както и като е изразил негативно отношение за приятеля на М. Д.. Във връзка с инкриминираната дата, М.