Решение № 1421 от 12.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1421 гр. Плевен, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430104859 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ***, срещу Г. А.

П., ЕГН **********, за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК, съществуването на вземане на ищеца от ответника в размер на общо 16733.71 лв., от които: 13983.50 лева – главница, 2598.03лв. - договорна лихва за период от 5.11.2021г. към 21.03.2022г.; 152.18 лв. - обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 5.11.2021г. до 12.4.2022 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на депозиране на заявлението - 28.04.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4294/29.04.2022г. по ч.гр.д. 2301/2022г. на ПлРС. Ищецът твърди, че задълженията са във връзка с неизпълнение на задълженията по Договор за потребителски кредит № 7053209909 от 01.10.2021г., с който на ответника е предоставен кредит в размер на 13983,50лв., като от тази сума предоставен кредит от 10 000.00лв., а остатъкът - Застраховка „Bank пакет 3 сметка ” в размер на 479.53 лв. и застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ в размер 1 на 3503.97 лв. Твърди, че общото крайно задължение по Договора възлиза на 28696.32 лв., която сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски в размер на 597.84 лв., че уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41,12 %. Сочи, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.11.2021г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора - вноски е падежи 05.11.2021г., 05.12.2021г., 05.01.2022г., който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адресите на кредитополучателя, посочени в договора за потребителски кредит адреси и е получено от адресата лично на 21.03.2022г. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани.

Оспорва предоставянето на сумата от 10 000.00лв. Твърди, че не оспорва, че подписа по договора е негов, но е пренесен посредством специално техническо средство, поради което моли той да бъде представен в оригинал.

Счита, че договорът е нищожен в частта относно лихвите - поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, че е недействителен поради неспазване на разпоредбите на чл. 11 т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. Счита, че договорът не би бил сключен без клаузата за лихвите, че размерът на шрифта е по-малък от 12, че договорът няма срок, че в договора липсва методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, не са изчерпателно посочени всички разходи, които ще направи ответника и които са отчетени в ГПР, не са посочени елементите, съдържащи се във всяка вноска. Твърди, че в договора липсва информация по чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК относно правото на отказ, реда за прекратяване на договора, наличието на извънсъдебни способи за решаване на спорове.

Счита, че уговорената клауза за застраховка е недействителна, поради забраната на чл. 10 а ал. 2 от ЗПК, твърди, че няма направен разход за застраховка и плащане към застрахователя. Твърди, че тази сума не е включена в ГПР. Твърди, че лихва не се дължи, поради недължимост на главницата. Прави възражение за изтекла погасителна давност за главница и лихви на осн. чл. 110 и чл. 110 б. в от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

По делото е присъединено ч.гр.д. № 2301/2022г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 13983.50 лева – главница, 2598.03лв. - договорна лихва за период от 5.11.2021г. към 21.03.2022г.; 152.18 лв. - обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 5.11.2021г. до 12.4.2022 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на депозиране на заявлението - 28.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски – 334.67 лева за държавна такса и 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1317/29.04.2022 г. и изпълнителен лист, възразена от длъжника по реда на чл.414 ГПК, поради което ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщен като част от исковото производство е Договор за потребителски кредит № 7053209909 от 01.10.2021г., сключен между страните по делото, по силата на който ищецът е предоставил на ответника до 05.10.2025г. потребителски кредит в общ размер на 13 983.50 лева, от които кредит в размер на 10 000.00 лева, застраховки в общ размер на 3 983.50 лева, от които: 479.53 лв. застраховка Банк пакет 3 сметка и 3 503.97 лв. застраховка Банкс пакет 3 кредит + сметка. Страните са договорили, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41,12 %; че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по договора; че ГПР е в размер на 49,38 % . Видно е от процесния договор, че в същия е инкорпориран погасителен план, с посочена обща вноска 597.84 лв.

В договора е установено също – в чл. 16.2, че при пълно или частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски, вземането по договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа на третата вноска и считано от тази дата, върху цялото вземане, кредиторът начислява законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на длъжника. От съдържанието на договора - чл. 25.13.1 се установява също, че с 3 подписването му, кредитополучателя декларира, че му е предоставено своевременно на хартиен носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен европейски формуляр. Съгласно чл.25.10 при промяна на адресите за кореспонденция и контакти съответната страна трябва да уведоми за това другата страна предварително в писмен вид, а при невъзможност незабавно след промяната на адреса, а съгласно чл.

25.11 всички писма изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от нея и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10. Уговорено е също, че в случай, че писмо, изпратено с препоръчана пощенска пратка е върнато на кредитора, за дата на фактическото му лично получаване от потребителя се приема датата, на която писмото се е върнало, и която е отразена в пощенското клеймо от пощенския оператор. Между страните е сключен и рамков договор за платежни услуги за физически лица от 01.10.2021 г. за откриване на сметка на ответника. Налице е и декларация от ответника за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Видно от информацията по чл.324 – 327 от КЗ застрахователи по груповия застрахователен договор са били „Кардиф – Животозастраховане“-клон България и „Кардиф-общо застраховане“-клон България. На ответника е издаден сертификат от 01.10.2021 г. за издадената застраховка. Приобщено като доказателство по делото е и изпратено на ответника по делото Уведомление за предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит от 15.03.2022 г., в което е посочено, че е налице просрочие на вноски с падежи:

05.11.2021 г., 05.12.2021 г. и 05.01.2022 г. С писмото е обявено цялото задължение по договора за изцяло и предсрочно изискуемо като е посочена и банкова сметка за плащане. Писмото е изпратено с обратна разписка на посочения от кредитополучателя в договора адрес *** и е получено от него лично като на разписката е налице щемпел от 21.03.2022 г.

В хода на производството са изслушани заключения на съдебносчетоводна и съдебно–техническа експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните. От заключението на ССчЕ се установява, че: на 01.10.2021 г. сумата от 4

13 983.50 лв., включваща главница и застраховки е преведена по сметката на кредитополучателя в Ти Би Ай Банк и сумата е усвоена, като от общо преведената сума на същата дата е извършен вътрешен превод на застрахователната сума по сметка на Ти Би Ай Кредит – 3 983.50 лв. В.л. е установило пет броя платежни нареждания до

„Кардифживотозастраховане“ и „Кардиф-общо застраховане“ за плащане на застраховки от „Ти Би Ай Банк“ като е посочило, че плащанията са се правили след протоколи за прихващане по два пъти месечно и към две дружества. Констатирано е, че в договора е уговорено, че лихвеният процент е в размер на 41.12 % и общата стойност на сумата, която следва да се възстанови по посочения договор възлиза на 28 696.32 лв., включваща: главница 10 000 лв., застраховка 3 983.50 лв., договорна лихва 14 712.82 лв., в погасителният план, посочен в договора, кредита се възстановява на 48 анюитетни вноски, последната от които платима на 05.10.2025г. До датата на предсрочната изискуемост е установено, че не са постъпвали никакви плащания по кредита, като дата на предсрочната изискуемост сочена от кредитора е била датата 21.03.2022 г. До тази дата е била начислявана и договорната лихва, която общо за периода 05.11.2021 г. – 21.03.2022 г. възлиза на 2 598.03 лв. Наказателната лихва – лихва за забава за периода от 05.11.2021 г. до 12.04.2022 г. е била изчислена в размер на 152.18 лв. като кредиторът е начислявал лихва в размер на 51.12 % общо, доколкото обаче вещото лице е съобразило уговорките в договора – чл.15.1, че при просрочие се дължи законна лихва, то то е изчислило размера на законната лихва за периода 05.11.2021 г. – 21.03.2022 г. в размер на 98.51 лв.

Изготвената по делото СТЕ е установила, че използваният шрифт в Договор за потребителски кредит № 7053209909, Рамков договор за платежни услуги за физически лица, Информационен бюлетин на вложителите, и Декларация от ответника от 01.10.2021 г., представени по делото в оригинал, е Arial Narrow, 12 пункта.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже образуваното по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо 5 ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер. Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. № 2301/2022г., че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадената заповед е възразена в срок от длъжника, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост. Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за потребителски кредит между страните по силата, на който „ТИ БИ АЙ Кредит“ ЕАД е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в общ размер на 13 983.50лв., която сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие. По делото се установява и факта на сключването на застраховките „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, като ССчЕ установява факта на превеждане на премията в полза на застрахователя от страна на кредитора, съобразно условията по договора за кредит. Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди 6 подписване на договора. Следва да се отбележи също, че по арг. чл. 22, ал.1 от ЗПК, непредставянето на преддоговорна информация, не е основание за недействителност на договора. Съдът приема, че процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт, както е констатирала и СТЕ. Съдът приема, че договорът, с необходимите му приложения, касаещи задължението за главница, застраховки и договорна лихва е съставен на изискуемия от ЗПК шрифт 12, и независимо, че приложенията касаещи застраховките, не са били предмет на изследване, това не касае неговата действителност и задължението за връщане на посочените суми. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора. Поради изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен. По отношение на дължимостта на претендираните суми съдът приема следното: Както вече беше отбелязано по делото не е спорно, че ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 10 000 лева, както и че е изпълнил задължението си по договора да преведе застрахователните премии в общ размер на 3 983.50 лв., като част от главницата, на застрахователното дружество, поради което и съдът приема, че тези суми се дължат от ответника. Независимо от първоначалните уговорки за автоматична предсрочна изискуемост на кредита, кредиторът е изпълнил законовото задължение по чл. 60 ал. 2 от ЗПК да обяви настъпилата изискуемост с нарочно уведомление, като именно до датата на 7 неговото получаване от кредитополучателя е начислил договорна лихва, съобразно условията по договора. Съдът намира, че клаузите в договора за лихвен процент и ГПР не са нищожни поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, лихвеният процент е твърд и в чл. 9 е изяснен начинът по който той се прилага, като практиката, че такова противоречие е налице, когато лихвата надхвърля трикратния размер на законната лихва, е била преди в чл. 19 ал.4 от ЗПК да се предвиди, че ГПР/в който основно се включва и ГЛП/ не може да бъде повече от 5 пъти размера на законната лихва. В случая такова надвишаване на ГПР не е налице и съдът намира, че при посочения размер на главница, отпусната от банката /в която като задължение е включената сумата за застраховките, финансирана от банката, но реално дължима от кредитополучателя като страна по отделни договори със застраховател/, начислената договорна лихва не е нищожна или неравноправна като клауза и се дължи. Начислената лихва за забава обаче, изрично е посочена в чл.15.1 като законната лихва, поради което съдът приема варианта на заключението по ССчЕ, който изчислява същата за периода от 05.11.2021 г. до 21.03.2022 г. в размер на 98.51 лв.