Решение № 3270 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3270 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20251100514113 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Подадена е жалба от длъжника „Профи Кредит България“ ЕООД против постановление от 13.08.2025г. на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20258600401397, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че не дължи разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по изпълнителното дело не са били представени доказателства за уговорено и платено такова от взискателя, а отделно от това същият е адвокат и не е имало необходимост от упълномощаване на друг адвокат. Навежда прекомерност на възнаграждението предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело обусловено от това, че заплатил задължението в срока за доброволно изпълнение, а извършените от процесуалния представител на взискателя действия се свеждат само до подаване на молба за образуване пред съдебния изпълнител. Моли съдът да отмени постановлението за разноски за адвокатско възнаграждение, респ. да ги намали сумата 200лв. при съответно намаляване размера на начислената пропорционална такса по т.26 от тарифата.

1

Взискателят Б.Б. не изразява становище по жалбата.

В мотивите ЧСИ навежда на неоснователност на жалбата с аргумент, че размерът на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Начислените по изпълнението такси са на основание ТТРЗЧСИ и дължими от длъжника.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по изп.д. № 20258600401397 на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, е образувано по молба на адв.Б.Б., чрез упълномощен адв.Г.М., въз основа изпълнителен лист от 03.04.2025г., издаден по гр.д.№ 4914/2023г. по описа на РСПерник, с което длъжникът „Профи Кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на взискателя 400лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Приложен е договор за правна защита и съдействие в изпълнителното производство с уговорено възнаграждение от 400лв., удостоверяващ плащане в брой на упълномощения адвокат.

В молбата за образуване на изпълнителното дело от 04.07.2025г. не е посочен начин на изпълнение или възлагане по чл.18 ЗЧСИ. По-късно с молби от 09.07.2025г. и 10.07.2025г. е поискано извършването на справка от търговския регистър за притежавани от длъжника дялове в търговски дружества с налагане запор върху тях; справка от НАП за публични задължения на длъжника, от БНБ за регистрирани сейфове и банкови сметки с налагане запор върху тях.

Въз основа молбите съдебният изпълнител извършил справки и въз основа получените данни от БНБ на 11.07.2025г. изпратил съобщения до „Алианц Банк България“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД“ и „Юробанк България“ АД за налагане запор върху сметките на длъжника.

На същата дата 11.07.2025г. е изготвена покана за доброволно изпълнение, включваща задължението по изпълнителния лист от 400лв., разноски за взискателя за адвокатско възнаграждение от 400лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ от 236лв., в тази част пропорционална такса по т.26 от 96лв. Поканата е връчена на длъжника на 22.07.2025г., който в срока за доброволно изпълнение заплатил по банков път чрез нареждане от сметката си в „Алианц Банк България“ АД по сметка на ЧСИ сумата от 1132лв.

На 28.07.2025г. длъжникът подал възражение срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение и начислената такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ с доводи идентични с изложените в жалбата, оставено без уважение от съдебния изпълнител с постановление от 13.08.2025г., предмет на обжалване в настоящото производство.

При тези фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

2

Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите посочени в чл.79, ал.1 ГПК. Дължимите от длъжника разноски включват и адвокатско възнаграждение, когато действията са осъществени от процесуален представител и доказано плащането му.

Взискателят е упълномощил адв. М. да го представлява в изпълнението, на когото заплатил уговореното в представения договор за правна защита и съдействие възнаграждение от 400лв., в тази част с характер на разписка.

Доводите на жалбоподателя за недължимост на такива разноски са неоснователни. Обстоятелството, че взискателят е адвокат не го лишава от правото на процесуално представителство чрез друг адвокат, тъй като липсва нормативно ограничение на лицата, които могат да се ползват от квалифицирана правна помощ в съдебни производства, в тази част изпълнителни. Законът дава право на всяко лице, включително и на упражняващо адвокатска дейност, да бъде представлявано от адвокат в защита на своите права.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл.изм.ДВ бр. 14/2025г./ за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнителното дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл.7, ал.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворение на парични вземания над 1000лв.

В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното дело чрез упълномощения адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200лв. по чл.10, ал.1, т.1 от наредбата.

Данните по делото не налагат извод за възнаграждение в по-голям от посочения размер, доколкото не се установява пълномощникът да е осъществил други действия насочени към принудително изпълнение, както и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Касае се за вземане в нисък размер, а единственото действие е било запор върху банкови сметки на длъжника, наложен от ЧСИ по искане на взискателя. В тази връзка следва да се посочи, че в подадената молба по чл.426 ГПК не е бил посочен начин на изпълнение съгласно изискванията на чл.426, ал.2 ГПК, нито съдържа изявление за възлагане по чл.18 ЗЧСИ и в този смисъл е била нередовна. Тази нередовност е била отстранена с подадените след образуване на изпълнителното дело молби, поради което посочените в тях изпълнителни способи /запор/ не са допълнителни, а следва да се считат като част от съдържанието на самата молба.

Запорът е бил наложен преди връчване на поканата за доброволно изпълнение и има характер на обезпечение, съответно плащането осъществено не от третото задължено 3 лице /банката/, а от длъжника чрез нареден превод по сметка на ЧСИ в срока за доброволно изпълнение.

По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна и следва да намали разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до сумата от 200лв., както и начислената от съдебния изпълнител такса по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата 72лв. с ДДС.

Независимо от изхода на делото в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване действията и актовете му, поради което общият ред за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.

Водим от горното Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България № 49, бл.53Е, вх.В, постановление от 13.08.2025г. на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20258600401397, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА разноските на взискателя Б.Б.Б. със съдебен адрес гр.София, ул.****, за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп.д. № 20258600401397 по описа на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, на сумата от 200лв.

НАМАЛЯВА начислената от ЧСИ В.М., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20258600401397, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата 72лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5