Акт от 28.11.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

28.11.2019 г.

РАЙОНЕН

СЪД - ПЕРНИК ХI-ти граждански състав в закрито съдебно заседание проведено четвъртък, 28 ноември 2019 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

АНТОНИЯ А. - АЛЕКСОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5083 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба с рег. № 1188 / 15.07.2019г., подадена от ответника С.Л.П., който е констатирал, че в постановеното от съда решение са допуснати очевидни фактически грешки изразяващи се и обективирани в мотивите на съдебното решение, а именно : „съделителите С.Л.П. и В.Л.Х. са наследници Л.А.Х.“.

В едноседмичния срок за изразяване на становище, ответните страни не са изразили становище по молбата.

След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:

На основание чл. 247, ал. 3 ГПК съдът прецени, че не е необходимо призоваване на страните в открито заседание.

Твърдяната очевидна фактическа грешка е по отношение на мотивите на постановеното съдебно решение, като в самата молба се твърди, че посочените явни фактически грешки са единствено в мотивите на постановеното от съда решение. Само на това основание, че е допусната очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното съдебно решение, молбата за поправка следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения:

Съдебният акт се състои от две части-мотиви и диспозитив, който е и самото съдебно решение. Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитива нейното външно изразяване. Самото съдебно решение обаче е със съдържание така както е уредено в разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ГПК, докато мотивите са уредени в ал.

2 на същата разпоредба и не са включени като част от съдържанието на решението.

Напротив видно е, че те са приложение към него. Следователно под съдебно решение следва да се разбира тази част от съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора въз основа на вече формираната си воля, но не и тази, която отразява начина на формирането й. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК, касае очевидна фактическа грешка допусната в частта от съдебния акт уредена в чл. 236, ал. 1 ГПК, но не и в мотивите, които са уредени в ал. 2 на същия текст. Това е така тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора се ползва със сила на присъдено нещо между страните по спора, поради което и следва да отразяват точно волята на съда. Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на присъдено нещо и не са задължителни за страните. За последните е задължително решението на съда относно спора между тях, но не и мотивите. При евентуално несъгласие с решението всяка една от страните би могла да го обжалва като същевременно с това поиска ново решение със същите, различни или изменени мотиви. Страната обаче не може да обжалва само мотивите на решението, когато произнасянето е в нейна полза тъй като няма правен интерес от това. Мотивите като част от съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава решението и затова не представляват част от него, а само както се посочи по-горе отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива, който е и същинското решение по смисъла на чл. 236, ал. 1 от ГПК, представлява изрично изразената воля. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята. При това разминаването трябва да е явно и да не се извлича чрез тълкуване на мотивите на съда или на допълнителна преценка на доказателствата по делото, а да може да се установи без каквито и да са допълнителни преценки. Следователно мотивите на решението не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 247 ГПК . В случая се иска поправка на очевидна грешка в мотивите на решението, която обаче не подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК.

С оглед гореизложеното така подадена молба от процесуалния представител на рег. № 1188 / 15.07.2019г., подадена от ответника С.Л.П. следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, СЪДЪТ.

РЕШИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба рег. № 1188 /

15.07.2019г., подадена от ответника С.Л.П. за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 1582 от 19.12.2018г. постановено по гр. д. № 5083 по описа за 2010г. на ПРС

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от постановеното решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: