Решение № 434 от 23.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Станимира П. Делийска като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100604175 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.313, ал.1 и сл. от НПК.

С Присъда, постановена на 03.05.2023 година, по НЧХД № 16205/2022 година, Софийски районен съд, 116-ти състав е признал подсъдимия А. Г. П., ЕГН **********, българин, българско гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан, неработещ, с адрес: гр. София, ул.**** за виновен в това, че на 20.06.2022 г., около 11,50 часа, в гр. София, на ул. ****, е причинил на М. С. А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като й нанесъл следните травматични увреждания, а именно: навяхване на шията чрез силно натискане на темето на главата с ръка надолу - престъпление по чл. 130. ал. 1 НК, като частната тъжителка М. С. А. първа причинила на А. Г. П. – ЕГН: ********** също такава лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток на палеца на левия крак, причинена чрез хвърляне на керемида, която паднала върху крака на подсъдимия А. П. и причиняване на порезна рана по гърба на дясната ръка на подсъдимия П. чрез замахване с ламаринена обшивка, с която го порязала, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и А. Г. П. отвърнал веднага на М. С. А. с причинената от него също такава телесна повреда, поради което и на основание чл. 130, ал. 3, вр. с чл. 130, ал.1 от НК освободил и двамата от наказателна отговорност, като признал същевременно подсъдимия А. П. за невиновен за това, че с деянието да е причинил на М. С. А. охлузване и кръвонасядане на дясната мишница и деянието да е извършено чрез рязко извИ.е на врата вдясно, поради което и го оправдал в тази част на повдигнатото му обвинение.

1

Недоволна от присъдата е останала частната тъжителка М. С. А..

Обжалва я с въззивна жалба. Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност. Искането за отмяна на присъдата в частта й, с която е приложена разпоредбата на чл.130,ал.3 НК. Вместо това, жалбоподателката моли за постановяване на присъда, с която да бъде наложено на подсъдимия наказание.

В съдебно заседание, частната тъжителка, лично и чрез своя защитник поддържа въззивната жалба. Пледира, /отново лично и чрез представител/, за отмяна на присъдата в атакуваната част и налагане на наказание на подсъдимия.

Подсъдимият участва активно във въззивно съдебно заседание. Той и неговият защитник изложиха съображения в подкрепа на първоинстанционната присъда. Молят за потвърждаването й.

В „последната си дума“, подсъдимият поиска потвърждаване на присъдата.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок от активно-легитимирана страна.

Разгледана „по същество“, жалбата се явява основателна.

Съображенията на въззивния съд са следните:

Първоинстанционното производство по НЧХД № 16205/2022 година е образувано въз основа на частна тъжба, депозирана от М. С. А., с която срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК срещу А. Г. П. за това, че на 20.06.2022 г., около 11,50 часа, в град София, на ул. ****, е причинил на М. С. А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите нас чл.128 и чл.129 от НК, като й нанесъл следните травматични увреждания - тежко навяхване на шията, охлузване и кръвонасядане на дясната мишница, чрез силно натискане на главата й и рязко извИ.е на врата вдясно, следствие на което последвало и тангенциално съприкосновение между дясната мишница на пострадалата и повърхността на отвора на капандурата.

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдимият и тъжителката са братовчеди. Тъжителят живее в град София, ул. „****“, ет. ****. В същата сграда живеят и родителите на тъжителката и нейния брат А. А. живеят на етаж втори. Тъжителката М. А. живее на друг адрес в град София, но често посещавала родителите си.

През последните няколко години обитатели на кооперацията били недоволни от поведението на подсъдимия А. П., най-вече по повод складираните и оставяни, строителни материали и отпадъци в двора на етажната собственост, по стълбищата, както и в междуетажното пространство на сградата.

От края на месец май 2022 година, подсъдимият самоволно, /без решение на общото събрание на етажната собственост/, започнал частичен ремонт на онази част от покрива, която покривала стълбищното пространство на кооперацията, като с оглед ограничената покривна площ и немалкия наклон 2 на конструкцията често оставял материали и върху тази част от покрива, разположена върху таванското ателие - собственост на родителите на М. А..

Тази част на покрива обаче вече била ремонтирана от родителите на тъжителката и те се притеснявали оставените материали да не навредят на положеното покривно покритие. По този повод и родителите на тъжителката, и тъжителката неколкократно разговаряли с П., правели му забележки и настоявали той да премахне складираните върху тяхната част от покрива материали. Техните спорове често прераствали в скандали.

Очевидно напрежението в отношенията им нараствало, в него се включвала активно и тъжителката, която често, когато посещавала родителите си излизала на покрива, за да види какво се случва горе.

Тук е мястото да се уточни, че извеждането на покрива става по двойна дървена стълба, долната част на която се намирала на стълбищната площадка, а за да се изкачи на самия покрив е нужно да се повдигне „набере“ на ръце, нищо което А. никога не правела. Задоволявала се да стъпи на площадката на подпокривното пространство и от там да проверява работата на подсъдимия.

Не веднъж се случвало тя да влиза в конфликти с него. В изблик на гняв А. местила строителни материали, вата, керемиди и туби от покрива над ателието на родителите й на ремонтиращата се част, нещо което силно дразнело П.. И споровете им често прераствали в кавги.

Инкриминираната дата е 20.06.2022 година. Тогава тъжителката М. А. за пореден път се качила на покрива. Застанала обичайно на площадката под покрива и показала тялото си през капандурата от гърдите нагоре.

В същото време, подсъдимият А. П. работил по ремонта на покрива. Не бил сам. С него работил и свидетелят Д.

П., който обаче работел и нямал видимост към капандурата.

М. А. видяла, че строителните материали отново са върху ремонтираната част на покрива. Започнала да вика и да се кара поради това.

Керемиди и ламаринена обшивка били наредени върху ремонтирания покрив над жилището на родителите й. А. започнала, както и друг път да премества керемиди и ламарини за обшивка от тази част върху неремонтираната част от покрива. В момента, когато тъжителката хванала ламаринена обшивка, подсъдимият, ядосан посегнал към нея. Ламарината порязала гърба на дясната си ръка. От това и гневът и на подсъдимия ескалирал. П. успял да издърпа ламаринената обшивка от ръцете на братовчедка си, като вследствие на издърпването М. А. залитнала назад и се опряла с гърба си на капандурата. В този момент подсъдимият силно натиснал с дясната си ръка темето на главата на М. А. надолу, вследствие на което същата получила навяхване на шията.

Непосредствено след инцидента тъжителката слязла в жилището на родителите си, обадила се на телефон 112, като няколко часа по-късно потърсила и медицинска помощ. Споделила за инцидента със свидетелите С.А. и А. А.

В резултат на проведения преглед на М. А. било издадено съдебномедицинско удостоверение, в заключението на което били отразени получените от нея травматични увреждания.

След инцидента, медицинска помощ потърсил и подсъдимият, като в 3 издаденото му съдебномедицинско удостоверение е отразено, че той е претърпял травматични увреждания на палеца на левия крак вследствие на удар с или върху твърд тъп предмет, а така също при прегледа била установена порезна рана на дясната му ръка.

Това са фактите, установени в производството.

Наблюдават се известни, при това съществени изключения, между установеното от въззивния съд и първоинстанционния.

Различията между приетото за установено от втората инстанция и приетото за установено от първата е във възприетото от районният съд целенасочено „замеряне“ на подсъдимия с керемиди в инкриминирания ден, в „размахването“ на ламаринена обшивка от страна на А., вследствие на което подсъдимият е получил травматичните увреди.

Тези различия са съществени, защото те са тези, които са мотивирали районният съд да приложи разпоредбата на чл.130,ал.3 НК и да не наложи наказание и на двете страни.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Доказателствата, чийто анализ изяснява описаната фактическа обстановка са следните:

ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

ОБЯСНЕНИЯ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Подсъдимият твърди, че на въпросната дата 20.06.2022 г. М. А. се качила на покрива, докато той и свидетелят Д. П. извършвали ремонт. Тялото й се подало през капандурата от гърдите нагоре и ръцете й били свободни да взима материали, оставени в непосредствена близост до и около капандурата. През това време А. П. работел клекнал, като правел замерване за полагането на летви, а на другия скат на покрива се намирал свидетелят П., който работел и нямал видимост към капандурата. М. А., както обикновено правела, която се появи там, започнала да вика и да се кара. Подсъдимият отначало се опитал да не реагира на вербалната атака. Това, твърди той разярило А., която започнала да отправя закани във връзка с ремонта на покрива. После, ядосана от поведението на подсъдимия, М. А. взела една керемида от намиращите се до капандурата и я хвърлила към подсъдимия, но не успяла да го улучи.

Керемидата паднала и се счупила. Непосредствено след това тъжителката взела друга керемида, която запратила по посока на подсъдимия. Същият опитал да я хване и да се предпази, но керемидата паднала върху левия му крак и го наранила.

Веднага след това подсъдимият отишъл при тъжителката и взел от ръцете й третата керемида, която тя се канела да хвърли към него. Това не било достатъчно на тъжителката и тя успяла да вземе намиращата се в близост ламаринена обшивка с режещи ръбове, като замахнала с нея към подсъдимия, при което го порязала в областта на гърба на дясната ръка. П. успял да издърпа ламарината от ръцете на братовчедка си, като вследствие на издърпването М. А. залитнала назад и се опряла с гърба си на капандурата. В този момент, много силно афектирана, тъжителката се заканила на подсъдимия, че ще загази много и понечила да заслиза надолу по стълбата.

Тогава подсъдимият не издържал на обливащия го гняв и силно натиснал с 4 дясната си ръка темето на главата на М. надолу. А. повече не се появила този ден на покрива.

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия. За това производство те се явяват основно доказателство, особено за факти, за които почти няма доказателства, освен самите обяснения на подсъдимия. Дава вяра на същите в следните техни части:

Че на 20.06.22 година М. А. се е качила на покрива, докато А. П. е работил няма съмнение, тъй като това се изнася, както в обясненията на подсъдимия, така и в показанията на свидетелите С.А. и А. А..

Че е имало вербален конфликт между двамата също въззивният съд го приема – за такъв се говори и от подсъдимия, и от свидетеля Д. П., който в този момент е работил заедно с него по ремонта на покрива, /макар и да не е видял нищо/.

Че е натиснал главата на М. А. надолу, за да я накара по-бързо да се махне от заемането от него пространство, съдът също приема.

Направеното от вещите лица експертно заключение в частта относно вероятния произход на полученото от тъжителката навяхване на шията кореспондира в пълна степен с обясненията на подсъдимия относно упражнения от него натиск върху горната част на главата на М. А..

Получените травматични увреждания на тъжителката се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени чрез натискане на главата.