Определение № 589 от 15.02.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 283/2021
- Вид
- Определение № 589
- Подписан
- 15.02.2021
- В сила
- 15.02.2021
- Състав
- Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 и сл. · Закон за устройство на територията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 589 гр. Варна , 15.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ивелина М. Събева
Константин Д. Иванов
Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100500283 по описа за 2021 година и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на община Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 261293/19.11.2020 год., постановено по гр. дело № 9084/2020 год. по описа на РС-Варна, с което: 1) община Варна е осъдена да заплати на Н. П.
Ц. ЕГН ********** и И. П. Ц. ЕГН **********, двамата с адрес: град Враца, ул. „Вардар“ № 15, ет. 5, ап. 22, сумата от общо 7 500 лева (седем хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху притежавания от ищците лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град Варна, по ул.
„Братя Миладинови“, в посока бул. „Мария Луиза“, изразяващи се в стойността на разходите за ремонт на посоченото МПС, ведно с обезщетение за забава в размзер ан законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковете – 04.08.2020 г. до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 300 лева (триста лева) обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 7500 лева, и, начислено за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г., на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД; 2) община Варна е осъдена да заплати на Г. П. О. ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „Петко Каравелов“ № 36, ет. 5, ап. 9, сумата от 3 500 лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху управлявания от ищеца лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град Варна, по ул.
1
„Братя Миладинови“, в посока бул. „Мария Луиза“, изразяващи се в преживени от настъпилия инцидент уплаха и стрес за неговия живот, за живота и здравето на пътуващите в автомобила съпруга и дете на ищеца, както и на намиращия се в друг увреден автомобил пътник, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковете – 04.08.2020 г. до окончателното и́ изплащане, както и и сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3500 лева, за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон.
Не е отчетен, безспорно установения по делото факт, че но не приема за установен факта, за който също не се спори между страните, че на посочената в исковата молба дата е имало буря, изразяваща се в силен дъжд и вятър. При справка от бюлетина на ОДМВР - гр. Варна на адрес „www.mvr.bg“ за датата 03.08.2019 год. е видно, че случаят не е изолиран, а се касае за множество случаи на оказана техническа помощ, поради „паднали дървета, клони, предмети, стъкла в резултат от рязкото влошаване на метеорологични условия". При това положение неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че фактът на счупване на клон от дървото е достатъчен да обоснове извод за бездействие на общината относно задълженията и́ по чл. 61 и сл. от ЗУТ и по Наредбата на Общински съвет Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна. Няма твърдения, няма и доказателства, че процесното дърво е застрашавало сигурността на гражданите преди инцидента, нито пък твърдения и доказателства, че дървото е било изсъхнало, болно или старо. Т. е., по делото не са установени предпоставки за отсичането на процесното дърво или на клон от него. В конкретния случай, съвкупното и необичайно проявление на природни сили, с присъщите им белези на непреодолимост и непредвидимост, е довело до неблагоприятния резултат на увреждането на ищците, което не би настъпило ако тези сили бъдат елиминирани. Интензитетът, обхватът на бурята и кога тя ще настъпи, са все обстоятелства, които ответникът не може да предвиди, нито да предотврати. Поради това и невъзможността за своевременна реакция от страна на община Варна е обективна, а не субективна, а оттам и не е налице и бездействие или неполагане на дължимата грижа. Твърди се също, че по делото не е установена и причинната връзка между вредоносното деяние (твърдяното бездействие на община Варна) и причинените на ищците имуществени и неимуществени вреди. Изслушаното в първата инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза установява, че такъв механизъм е реален и възможен, но няма доказателства за действителното му осъществяване. По отношение на иска за причинени неимуществени вреди неправилно е прието, че такива са настъпили. Този извод на съда е обоснован единствено въз основа на показанията на свидетелите, като не е отчетено, че показанията им сочат на заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, не се подкрепят от никакви други доказателства поради което и неправилно са приети за достоверни.
2
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с която предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде намален знначително размера на сумите, присъдени като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди съобразно всички обстоятелства по делото и съдебната практика по сходни случаи.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите – ищци, оспорват жалбата, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от община Варна, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 261293/19.11.2020 год., постановено по гр. дело № 9084/2020 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с. з. на 29.03.2021 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК) ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3