Решение № 7 от 15.02.2021, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Девня , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20203120200310 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Грийн Биотех“ООД, ЕИК205390047 гр. Велико Търново, представлявано от управителя Г. Х. Б., чрез процесуален представител – адв. М. Ж. от ВАК срещу Наказателно постановление №0000003543-20, издадено на 02.09.2020 г. от Директора на РИОСВ – Варна , с което на въззивника за нарушение по чл. 150 ал. 1 от ЗУО вр. чл. 2 §35 б.

„а“, „б“ и „ж“ т. i от Регламент/ЕО/№1013/2006 относно превози на отпадъци е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Въззивникът обжалва издаденото наказателно постановление, като счита същото за незаконосъобразно, твърдейки, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните и материални норми на екологичното законодателство. Счита, че административно наказващия орган е нарушил разпоредбите на чл. 52 ал. 4 и чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, като е издал наказателното постановление при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до неправилно приложение на закона. Излага, че наказващия орган не се е съобразил с подадено от него в срок възражение срещу АУАН, като в обжалвания акт е вписано, че такова не е подавано. Твърди, че процедурата по вземане на пробите от превозвания отпадък е опорочена, а изследването на взетите проби е извършено от неакредитирана лаборатория, с което е 1 нарушена разпоредбата на чл. 3 ал. 7 от Закона за управление на отпадъците.

Счита, че не е допуснал нарушението, за което е санкциониран, тъй като превозвания отпадък не попада под хипотезата на чл. 2 §35 6. „а“, „б“ и „ж“ т. i от Регламент 1013/2006, респ. не е трябвало да следва процедурата по предварителна нотификация и получаване на писмено съгласие. На тези основания моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

В с.з., редовно призован, не се явява, не се представлява, не представя писмено становище по делото.

Въззиваемата страна – РИОСВ – Варна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорват жалбата като неоснователна и молят наказатеното постановление да бъде потвърдено, като и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Контролираща страна – РП Варна, редовно призовани не изпращат представител, не ангажират становище пожалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2020 г. служители на РИОСВ – Варна, въз основа на уведомление от МП „Варна Запад“ извършили физическа проверка на два броя контейнери №EMCU9800953 и №TEMU6057668, предмет на трансграничен превоз на отпадъци с изпращач DIFE SPA Италия и получател „Грийн Биотех”ООД. При проверката се установило, че отпадъците, вложени в контейнер №EMCU9800953 представляват балирани и опаковани с метални чембери текстилни изрезки, а отпадъците, вложени в контейнер №TEMU6057668 представляват балирани изрезки от мокетени автомобилни стелки, пластмасови опаковки, както и уплътнени и опаковани с метални чембери надробени/нарязани отпадъци в различни цветове, за които е невъзможно да се определи вида, свойствата, състава и произхода им.

Констатациите от гореописаната проверка са отразени в Констативен протокол № 011349/23.01.2020 г. на РИОСВ-Варна.

С цел определяне на морфологичния състав, вида и кода на на отпадъците, съгласно указание на 10.04.2020 г. е извършена повторна проверка на превоза на отпадъците, вложени в контейнер № TEMU6057668 и пробонабиране от Регионална Лаборатория Варна, отразено в Констативен протокол № 011823/10.04.2020 г.

Съгласно резултатите от извършения лабораторен анализ на взетите проби отпадъци, отразени в Протокол от установяване на морфологичния 2 състав на отпадъци на РЛ-Варна, съдържанието на текстил и каучук е 38%, текстил и пластмаса - 28%, текстил - 32%, хартия 2%.

От представените пред митническите власти документи за превоза – Анекс 7 на Регламент/ЕО/1013/2006 и договор по чл. 18 от същия регламент се установило, че процесните отпадъци, вложени в контейнер № TEMU6057668, са с произход Италия и получател дружеството – въззивник, в количество 18, 8 тона, класифицирани като отпадъци от Зеления списък с код по Базелска Конвенция В3010 и с код и наименование по Европейски каталог 19 12 04 Пластмаса и каучук.

Предвид установените факти и обстоятелства относно вида, произхода и предназначението на отпадъците контролните органи приели, че отпадъците, вложени в контейнер № TEMU6057668 са предмет на предварителна писмена нотификация по чл. 4 от Регламент 1013/2006 относно превози на отпадъци, съгласно който превозът следва да бъде придружен с документ по Приложение IA на същия Регламент и съгласие на засегнатите компетентни органи. Становището си основали на чл.З § 1 буква “б” т. iii и т. iv от Регламента. Тъй като за извършване на конкретния превоз на отпадъци от Италия за Република България, „Грийн Биотех“ ООД е представило документ по Приложение VII на Регламента, който режим се отнася до Общи информационни изисквания по чл. 18 от същия Регламент заключили, че превозът се определя като незаконен съгласно чл. 2 § 35 букви „а”, „б”, „ж“, т. i от Регламент 1013/2006 , т.к. превозът е извършен без нотификация и писмено съгласие на заинтересованите компетентни органи и без документ за превоза.

Въз основа на направените констатации актосъставителят приел, че извършителя на превоза – дружеството – въззивник „Грийн Биотех”ООД е осъществило състава на нарушение по чл. 150 ал. 1 от ЗУО вр. чл. 2 §35 б. „а“, „б“ и „ж“ т. i от Регламент/ЕО/№1013/2006 относно превози на отпадъци, поради което на 19.05.2020 г. в присъствието на неговия управител му съставил АУАН. Въз основа на него било издадено обжалваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, с което на въззивника е наложена глоба в минимален размер.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя и свидетеля, присъствал при установяване на нарушението, констативни протоколи, протокол от установяване на морфологичния състав на отпадъци, писма – кореспонденция между РИОСВ – Варна, МОСВ и РЛ – Варна. Наличните по делото доказателства еднозначно установяват гореописаната фактическа обстановка, като същата не се оспорва от въззивника, който оспорва направените от наказващия орган правни изводи.

3

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентния орган – Директора на РИОСВ – Варна, оправомощен надлежно с това правомощие със Заповед № РД-648/26.08.2014 г. на МОСВ.

Относно процесуалната наказателно постановение: законосъобразност на обжалваното

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка от служители на компетентното ведомство.

Съгласно чл. 40 ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението.

Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, посочени са конкретните обстоятелства, при които нарушението е било извършено, правилно е била посочена нарушената норма.

Всичко това е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по него. Назателното постановление е издадено при напълно изяснена фактическа обстановка.

4

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 52 ал. 4 от ЗАННН предвижда преди издаване на НП административно наказващият орган да прецени наведените срещу акта възражения и събраните доказателства. От посочената разпоредба на първо място не следва задължение за обсъждане на възраженията в НП, а само се следва те да бъдат преценени. На второ място необсъждането на възраженията наведени срещу акта не представлява нарушение на административно производствените правила от категорията на съществените, които пряко засягат правото на защита на наказаното лице. Това е така, тъй като с подаването на възражението срещу акта и с издаването на НП не се преклудира възможността на наказаното лице да наведе същите възражения и в съдебната фаза, както пред първата така и пред втората инстанция, които съответно да обсъдят така наведените възражения. Още повече, че с подаденото възражение въззивникът не прави искания за събиране на допълнителни доказателства, а излага единствено несъгласието си със съставения му АУАН, считайки, че не е допуснал описаното в него нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Превозът на отпадъци в рамките на Европейския съюз се извършва при условията и реда на Регламент/ЕО/ №1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превози на отпадъци. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът има пряко приложение, по отношение интегрирането му в националното законодателство на РБ и по дефиниция не се изисква транспониране на съдържащите се в него норми в съществуващите закони, част от вътрешното ни национално право.

В дял трети от Регламент /ЕО/ №1013/2006, в Глава 1 и Глава 2 е поместен редът за осъществяване на превози, като съответно са описани двете основни процедури, при които се осъществяват дейностите по транзит на отпадъци между държавите членки в съюза. По - тежката и формална процедура е тази, изискваща предварителна писмена нотификация и съгласие, която съответства и е възпроизведена в чл. 96 и сл. от ЗУО. В чл. 18 от Регламента е поместена уредбата по отношение трансграничните дейности 5 с отпадъци, които трябва да бъдат придружавани само от определена информация в контекста на предвидените за това общи информационни изисквания, като това в общия случай са отпадъците по чл. 3 § 2 и 4 от Регламента, а именно: отпадъците, изброени в приложения III в т.ч. и по приложение I X на Базелската конвенция /приложение № V от Регламента/ и л и IIIБ от Регламента; смеси, които не са класифицирани в нито една позиция в приложение III на два или повече от отпадъците, изброени в приложение III, при условие че съставът на тези смеси не застрашава екологосъобразното им оползотворяване и при условие че тези смеси са изброени в приложение IIIA, в съответствие с член 58, както и специфичната хипотеза на § 4, в която настоящия казус не попада.

В настоящия казус с оглед наличните по делото доказателства, съдът намира, че безспорно превозвания товар представлява смес от отпадъци, което е установено от компетентните органи както при извършената физическа проверка на контейнера, така и при извършения лабораторен анализ на взетите от него проби. В тази връзка не се споделя възражението на въззивника за нарушено пробовземане или опорочен анализ на пробите, доколкото същите са извършени при спазване на «Методика за пробовземане и определяне на морфологичния състав и вида и кода на отпадъка за смесени битови отпадъци с неизвестен произход, утвърдена със заповед на МОСВ /видно от писмата на МОСВ и РЛ – Варна/.