Решение № 69 от 11.03.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Радомир, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241730101328 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП.

Ищецът В. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: община Р., с.Н. 2417, чрез пълномощника си адв.Д. П. П., вписан в АК – Х., съдебен адрес: гр.Х., ул."Г. К." № . ет., ап.., чрез адв.Д. П. П., е предявил иск против ответника „Б. Е. Д. К." ООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Н.“ № ., ет., представлявано от Б. К. Б. и С.И. Г., обективно съединени искове, с които моли съда да постанови решение, с което:

- Да прогласи нищожността на чл.10 ал.1 от Договор за заем № МАХ. сключен на 17.08.2023 г., в който е предвидено "Бързо разглеждане на искането за кредит" поради това, че е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

- Да прогласи нищожността на чл.10 ал.2 от Договор за заем № МАХ_. сключен на 17.08.2023 г., в който е предвидено "Експресно обслужване по Кредита" от Договор за заем № МАХ_., сключен на 17.08.2023 г., поради това, че е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Моли съда да присъди разноските по делото.

Моли на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да присъди на адв.П. И. П., с личен № ., адвокатски хонорар съобразно Наредба № 1 за минималните размери на 1 адвокатските възнаграждения на ВАС и съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът „Б.Е.Д. К." ООД, чрез представителката си юрк.Юлия Буртева, е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразено становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 17.08.2023 г., в качеството си на кредитополучател, сключил с ответника договор за кредит, съгласно който следвало да върне сумата в размер на 2000 лв., разсрочена на 18 вноски, при Г П Р 46,3 3 % и ГЛП 39,2 6 %. Съгласно договора ищецът следвало да заплати за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на кредита“ сумата в размер на 1233.90 лв. и за „Експресно обслужване на кредита“ сума в размер на 1850.76 лв.

Искането е да бъдат уважени предявените искове, като съдът прогласи за нищожен чл.10, ал.1, в който е предвидено „Бързо разглеждане на искането за кредит, във връзка с т.

7.4 от раздел V от общите условия е предвидено да заплати сума за "Експресно обслужване по Кредита" в размер на 1 850.76 лв., като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е в размер на 5 762,70 лв., както и чл.10 ал.2, в който е предвидено "Експресно обслужване по Кредита" от Договор за заем № МАХ_. сключен на 17.08.2023г. поради това, че е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

По делото не е спорно, а и от представения като доказателство договор за кредит от17.08.2023 г. е видно, че между ищеца В. А. К., в качеството му на кредитополучател, и ответника „Б. Е. Д. К.“ ООД, в качеството му на кредитор, е бил сключен договор за кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 2000 лв., която ищецът се задължил да върне на 18 месечни вноски в размер 148.78 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент в размер 39.26 % и годишен процент на разходите от 46.33 %.

Съгласно чл.10, ал. 1 от договора, при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 1 233.90 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.

Съгласно чл.10, ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит 2 при условията на т.7.4. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичнотоплащане по кредита е в размер на 1 850.76 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.

От правна страна.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, които обуславят недействителност на договора за потребителски кредит от 17.08.2023 г.

Сключеният между ищеца и „Б. Е. Д. К.“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 46.33 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - сумите по услугите „Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“, които се начисляват на равни части през периода на 3 кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита и които следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C./22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).

Настоящият съдебен състав приема, че уговорените в процесния договор суми по „услугите“ "Експресно обслужване по Кредита" и „Бързо разглеждане“ са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на 3 разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл.19, ал.1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на

Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни – чл.19, ал.5 ЗПК.

Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорените в чл.10, ал.1 и ал.2 от договора за кредит клаузи се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от начина, по който са уговорени тези „услуги“, за които се начисляват суми на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Съдът намира, че с разглежданите клаузи се заобиколя правилото на чл.19, ал.4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая само размера на услугите „Бързо разглеждане“ и

„Експресно обслужване на кредита“ представлява повече от отпуснатия кредит, същите възлизат общо на 3084.66 лв., което само по себе си е над 150 % и заедно с тях се формира годишен процент на разходите от близо 200 %, който е значително по-висок от нормативно установения в чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед гореизложеното, задълженията по чл.10, ал.1 и ал.2 не са свързани с неизпълнението на договора, а представляват разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото чл.11, т.10 от ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданите суми по чл.10, ал.1 и ал.2, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №./2019 г. по описа на 4

СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът приема, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл.22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, т.10 и т.11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № . от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № ./2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № ./2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).