Решение № 191 от 11.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. П., 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Д. Люб. К. като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20225000500375 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260049/ 09.04.2022 г. по гр. д. № 2215/ 2020 на ОС - П. П. на РБ е осъдена да заплати на Б. В. В. сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК по ДП № ***/**** г. на ОслД при ОП П., прекратено с влязло в сила на 27.07.2016 г. Постановление от 21.03.2016 г. на ОП - П., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2017 г., като предявеният иск за разликата до 60 000 лв. е отхвърлен.

Недоволна от така постановеното решение е останала П. на РБ, която го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като поддържа, че ищецът не е търпял вреди от незаконно обвинение, и при условията на евентуалност, че присъденото обезщетение е завишено. Предвид изложеното иска да бъде отменено обжалваното решение в осъдителната част, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск или евентуално да се намали присъденото обезщетение.

1

Недоволен от постановеното решение е останал и ищецът Б. В. В., който оспорва извода на съда за наличие на съпричиняване, като наред с това излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като съдът не е преценил съобразно тяхната тежест всички релевантни за определяне на обезщетението обстоятелства. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени решението в отхвърлителната му част, вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се уважи изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.

От материалите по Дознание № ***/**** г. на * РПУ – П. се установява, че досъдебното производство е образувано с Постановление от 11.05.2006 г. п о Преписка № ****/**** г. на РП - П. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК за това, че през периода от 20.05.2005 г. до 23.05.2005 г. г. като лекар в ***** х. к. на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – П. е причинил тежка телесна повреда на Н. Г. Н., изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Пострадалият Н. Г. Н. е починал на 08.06.2010 г., поради което прокурорската преписка на РП - П. ведно с Дознание № ***/**** г. на ** РУП на МВР е изпратена по компетентност на Окръжна прокуратура – П., като е образувано ДП № ***/**** г. на ОСлО при ОП – П..

С Постановление от 15.02.2012 г. на ОСлО при ОП - П. Б. В. В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 123, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като на 08.06.2010 г. при независимо съизвършителство с В. В. М., Р.

А. Д. и Г. Г. П. е причинил смъртта на Н. Г. Н. поради немарливо изпълнение в качеството му на лекар – хирург в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – П. на 21.05.2005 г. на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

2

С Постановление от 21.03.2016 г. на ОП - П. наказателното производство срещу В. В. М., Б. В. В., Р. А. Д. и Г. Г. П. за престъпление по чл. 123, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК е прекратено. Постановлението за прекратяване е обжалвано и е отменено с Определение от 31.05.2016 г. г. по ч.н.д. № 941/2016 г. на ОС - П., като делото е върнато на ОП - П. за допълнително разследване. По протест на ОП – П. с Определение № 467/ 27.07.2016 г. по в.ч.н.д. № 393/2016 г. ПАС е отменил определението на ОС – П. и е потвърдил постановление на ОП – П. за прекратяване на наказателното производство.

По делото е приета комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза на вещите лица д – р М. Г. Г. – психиатър и А. Я. Д.

– психолог от чието заключение и устни обяснения се установява, че привличането на ищеца Б. В. В. в качеството му на обвиняем и провежданите разпити във връзка със смъртта на пациент през периода 2012 г. – 2016 г. са се отразили на психическото му състояние, като са провокирали за продължителен период от време повлияване от неблагоприятни, негативни и нежелателни емоции. През посочения период ищецът е посещавал психиатър, който е проследявал и контролирал състоянието му амбулаторно, като е изписвана медикаментозна терапия, която е корегирана според интензитета на симптоматиката на тревожнодепресивното състояние на ищеца. Поставени са му диагнози „Постравматично стресово разстройство“, „Генерализирана тревожност“, „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, без данни за депресивен епизод с психотична симптоматика. Посочени са периоди на по - изразени и интензивни нива на безпокойство, напрегнатост, безсъние, колебания в настроението, депресивност, телесен дискомфорт – предимно на етапите, на които е бил пряко ангажиран с призоваване пред органите на реда. В посочения период от време ищецът е имал функциониране, за което са житейски изводими и други ситуации с преживявания на натоварване, стрес, травма – в професионален и личен план, но не са били в изразени стойности, които да са нарушили качеството му на психична дейност и функциониране.

Ищецът е преживял състояние на Остра стресова реакция, която не е довела до разстройство в адаптацията му. Обективизирано е Посттравматично стресово разстройство, което е последица от Остра стресова реакция, което е контролирано, преодоляно и преживяно под контрол от специалист и 3 спецификите на диференцираната му личност и интелект. Би могло да се приеме за достоверно, че описаните негативни преживявания на ищеца са в причинно-следствена връзка с воденото по същото време наказателно производство срещу него. Няма данни преживяното да се е отразило неблагоприятно на качеството на професионалния живот на ищеца и на уменията му в дейността си. Ценностната му система е съхранена, тъй като тя е плод на неговото възпитание, но е променен начинът на нейното проявление - как да постъпи, дали да предприеме съответни действия, за които преди не би се поколебал, и какъв резултат и положителна ефективност би имала неговата активност. Макар и с неблагоприятните емоции, на които е бил подвластен, той се е справял със служебните си ангажименти по регламент, според капацитета на диференцираната си личност, характеровата си обособеност и интелект. Неприятните емоции се допуска да са били в посока на изпитвани унижение, накърнено професионално достойнство, потиснатост, усещане за непълноценност на работното си място - далеч от неговите представи за професионална кариера. Не са установени психични нарушения в пряка причинна връзка с процесната ситуация, които да са нарушили качеството му на функциониране в сферите на ежедневието му.

Психологичното състояние на Б. В. към момента на експертизата е обичайно за него и не се установяват смущения, които да покриват критериите на актуално психично разстройство.

От приетата съдебномедицинска експертиза и от обясненията на в. л. д – р Б. Я. се установява, че през периода 2013 – 2015 г. ищецът е имал 7 посещения при психиатър и 2 посещения при кардиолог, както и едно през 2019 г. г. Ищецът е диагностициран с „Артериална хипертония - II стадий.

Синусова тахикардия“. Втори стадий по Световната здравна организация означава с органни промени, но без декомпенсация и усложнения. 90 - 95% от случаите на Артериална хипертония (АХ) причините остават неизвестни, тъй като това е многофакторно обусловено заболяване. Рисковите фактори, които увеличават вероятността (риска) от възникване на АХ са две групи: променими и непроменими. Променимите рискови фактори са: наднормено тегло, повишена консумация на готварска сол и алкохол, ниска физическа активност и заседнал начин на живот, тютюнопушене, психоемоционално напрежение и стрес. Непроменимите рискови фактори са: възраст, пол, раса, наследственост, генетично предразположение.

4

При ищеца са налице рискови фактори като пол, възраст, психоемоционален стрес. При него АХ е новодиагностицирана и протича неусложнено, без хипертонични кризи, новопоявили се ритъмно-проводни нарушения, без прояви на остра или изострена сърдечна недостатъчност, без остри съдови нарушения като остър миокарден инфаркт и/или остър мозъчен инсулт или остра дисекация на аортата. Предвид липсата на данни за предходни заболявания, диагностицирането на Артериална хипертония може да се счита за влошаване на здравословното състояние. Тъй като това е многофакторно заболяване, трудно може да се даде еднозначен отговор за причинно-следствената връзка между заболяването и воденото наказателно производство. Психическото пренапрежение може да бъде пусков механизъм за възникването на есенциална хипертония, за влошаване на болестта и за поява на усложнения, но не може да се разглежда като самостоятелна причина за есенциалната хипертония. Заболяването при ищеца протича неусложнено, не е имало хоспитализации и прегледи по спешност, както и трайни инвалидизиращи последствия, поради което воденото наказателно производство не може да се разглежда като причина за настоящото му здравословно състояние.

От изслушаната п о в т о р н а съдебномедицинска експертиза се установява, че ищецът е диагностициран с Артериална хипертония на 22.04.2013 г. От направеното образно изследване – Ехокардиография, е установена начална форма левокамерна хипертрофия и диастолна левокамерна дисфунция. Така установените структурни и функционални сърдечни изменения (задебеляване на сърдечните стени, левокамерна диастолна дисфункция и синусова тахикардия) не настъпват внезапно, а представляват компенсаторен механизъм за преодаляване на патологично повишено артериално налягане. Компенсаторните механизми се включват най-често при Артериална хипертония с давност, което би могло да подскаже, че ищецът може би е страдал от Асимптомна хипертония, която не е била диагностицирана, като към прегледа липсват приложени параклинични изследвания.

При втория клиничен преглед на ищеца на 18.03.2015 г. е обективизирано наличието на сравнително дълъг светъл период при пациента, почти 2 години след първият преглед и наличието на епизоди от високо 5 артериално налягане, главоболие и сърцебиене.

Третият клиничен преглед на ищеца е 02.06.2019 г., при който е установено, че ищецът продължава да страда от Артериална хипертония, която по данни на кардиолога не само, че не е добре контролирана, но протича и с хипертонични кризи.

Според вещото лице психоемоционалният стрес и пренапрежение понякога могат да действат като отключващ и утежняващ фактор, но никога не е той изолиран и единствен, поради което не може да се твърди, че за диагностицираната при ищеца Артериална хипертония, протичаща с асцендентен ход и с усложнения (хипертонични кризи), основна и водеща причина е психоемоционалния стрес и пренапрежение.

По делото са събрани и гласни доказателства. С видетелят И. К. – приятел на ищеца, сочи, че му споделял за страховете си да бъде осъден за смъртта на момчето, без да бъде виновен, и че може да загуби работата си.

Постепенно започнал да страни от него, изолирал се, нямал настроение, отказвал да ходи на риболов.

В този смисъл са и показанията на св. Д . А. – негов колега, че след обвинението започнал да страни и да отказва да поема ангажименти.

Започнал да избягва да поема по – го леми отговорности, чувстал се несигурен, често го търсел за помощ и съвет и дори отказвал да бъде водещ хирург.

Според св. В. В.а – дъщеря на ищеца, след като научил, че ще бъде обвинен за смъртта на момчето, баща й изпаднал в депресия и шок. Затворил се в себе си, не искал да излиза и да се среща с хора, опасявал се, че ще влезе в затвора. Воденото срещу баща й наказателно преследване оставило траен отпечатък в съзнанието му. Чувствал се несигурен , бил затворен. Баща й се преместил да работи в „К.“ АД, тъй като авторитетът му бил сринат и се чувствал некомфортно на предишната работа .