Решение № 465 от 31.12.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Благоевград, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Н. при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело № 20241210200994 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основА.е чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. Г. с местоживеене в Благоевград, против НП№24-1116001547/09.05.2024г., издадено от Началник Група при ОДМВР-Благоевград, сектор“Пътна полиция“, с което му е наложено административно наказА.е „Глоба“ в размер на 200.00лв., във връзка с нарушение по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че НП е издадено в нарушение на процесуални правила, включително и разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение, а ако се приеме за извършено такова, то неу е отчетена неговата маловажност и за това отмерената за него административна санкция е несъразмерна и в нарушение на чл. 27 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалвА.ят акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира представител по делото. В придружително писмо с преписката до съда, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

РП-Благоевград, надлежно призована, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на стрА.те и след като анализира събрА.ят по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. /СтрА.те нямат спор, а и от нарочна разписка към постановлението е видно, че то е връчено на жалбоподателя лично на 1

20.06.2024г. и в законният срок срещу НП е депозирана и процесната жалба–на 27.06.2024г./ Разгледана по същество, жалбата е и основателна поради следните аргументи:

С ангажирА.те по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и несъмнен начин, че на 16.04.2024г., длъжностно лице при санкциониращият орган /“младши автоконтрольор“/, а именно св.П. П., е издал в присъстването на св.А. Ф., АУАН №1115243 за това, че на 16.04.2024г. в 14.111 часа, в Б* в сградата на сектор „Пътна полиция“, пункт за регистрация на МПС, за времето от 15.11.2023г. до 16.12.2023г., в качеството си на собственик, не е представил в срок придобитото от него МПС с марка и модел „Х*“ и с рама №*, което е установено от Минтическа декларация №8922594845. В акта е отразено, че това деяние се квалифицира като административно нарушение по чл. 145, ал.4 от ЗДвП и то се счита извършено от 17.12.2024г. Акта е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му.

Въз основа на АУАН, на 09.05.2024г., Началникът на Група при ОДМВР-Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, е издал срещу жалбоподателя обжалваното НП№24-1116-001547, с което за описаното в акта нарушение по чл.145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, на основА.е чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП, му е наложил административно наказА.е „Глоба“ в размер на 200.00лв. НП е връчено лично на жалбоподателя на 20.06.2024г. , чрез разписка към Постановлението.

При разпита на свидетелите по акта П. и Ф. се установи, че процесният АУАН е изготвен въз основа на подадена информация и документална преписка от служители при санкционния орган, отговарящи за регистрация на придобити МПС/св.Ф./. Този акт е съставен в офис на санкционния орган и предоставен за връчване на дееца на мястото на изготвянето му.

От приложените по делото писмени доказателства /митническа декларация и транспортен документ в легализиран превод на български език от дата 11.12.2023г., се установява, че жалбоподателят реално е получил от агента си в Нидерландия описаното в акта МПС на тази дата, което е внесено от САЩ, като това е и датата на оформяне на митническата му декларация за вноса по негово местоживеене.

Към делото е приложена като доказателство Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на Началника на Група при ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“ е делегирано правомощие от министъра за извършване на контрол по Закона за движение по пътищата и в това число издаване на НП при констатирА. нарушения на този нормативен акт .

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършване на нарушението по чл.145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП .

По безспорен и категоричен начин се установи, че атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи като доказателство Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

2

НП и АУАН са издадени и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН , а именно в 1-но месечен срок от извършване на твърдяното нарушение и респ. издаване на АУАН за същото, което обуславя неоснователността на възражението в обратна насока с жалбата.

В НП и в акта са посочени ясно и конкретно дата на установяване на твърдяното нарушение, място на установяването му, дата и място на извършване на нарушението, фактически обстоятелства при извършването му, респ. относно начина на извършването му, както и правна квалификация на същото и доказателства, с които е установено деянието. В НП е посочена и конкретна санкционна норма, която кореспондира с квалификацията на твърдяното нарушение. При това положение, съдът намира, че при издаването на НП и АУАН са спазени изисквА.ята за задължителни реквизити по чл.57 и респ. чл. 42 от ЗАНН и не е допуснато процесуално нарушение при съставянето им, поради което те са законосъобразни и възражението и в тази насока на жалбоподателя се явява неоснователно.

Отделно от горното, с ангажирА.те по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, като според чл. 145, ал.4 от ЗДвП, тази разпоредба се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба.

В контекста на това приложимо право в казуса, от обективна страна се установи от представената митническа декларация и превозен документ за внос на процесният автомобил, че митническото оформяне на този внос е към дата 11.12.2023г. и задължението за регистрация на автомобила по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, от страна на неговият собственик в казуса, за което не спорят, че е жалбоподателят, на практика възниква след тази дата и в рамките на 1-месец, което е до 11.01.2024г. /работен и присъствен ден./ В същата насока е и нормата на чл.3, ал.1 от Наредба №I—45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторните превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за преустановяване на данни за регистриране на пътни превозни средства, съгласно която именно датата на митническото оформяне на вноса и митническата декларация се счита и дата на придобиване на МПС в хипотеза като процесната при внос на автомобил от 3-та страна.

В обжалваното НП обаче е прието, че срока за регистрация на процесният автомобил е на практика един месец преди неговото придобиване /12.11.2023г. до 16.12.2023г./, без да има яснота до финализиране на съдебната фаза на делото, въз основа на какви доказателства и обстоятелства е изведен този период от санкционният орган, като в 3 този срок жалбоподателят не е могъл и обективно да извърши регистрация на автомобила си, именно поради непридобиването му все още /до дата 11.12.2023г./ В целият този период за него поради тази причина не е и било налице задължение за регистрация по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, както неправилно е приел санкционният орган в обжалваното НП. От своя страна, дните след реалното придобиване на автомобила от 11.12.2023г., до посоченият в НП краен срок за регистрация /16.12.2023г./, също не кореспондират с нормата на чл. 145, ал.2 от ЗДвП, още повече, че се касае за неработен и неприсъствен краен посочен ден от периода /16.12.2023г., какъвто е и 17.12.2023г./, след като тази норма предоставя не 5 дни, а 1-месец за извършване на регистрация на МПС от придобиването му посредством внос. Ето защо и за този частичен период от процесният такъв, жалбоподателят също не е извършил от обективна страна нарушение на чл.145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.

Като не е отчел изложеното и е издал обжалваното НП за нарушение, което не е извършено от обективна страна от жалбоподателя в този казус, санкционният орган е издал материално незаконосъобразен кат, който като такъв следва да се отмени.

Мотивиран от горното и на основА.е чл. чл. 63, ал.3,т.1, вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №24-1116001547/09.05.2024г., издадено от Началника на Група в ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на

И. И. Г. с адрес: Б*, е наложено административно наказА.е „Глоба“ в размер на 200.00лбв./двеста лева/, във връзка с нарушение по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в 14дневен срок, считано от обявяването му за всяка от стрА.те.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

4