Определение № 477 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. София, 16.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600562 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод постъпила частна жалба от адвокат И. Н., защитник на Д. С. С., подсъдим по нохд №229/2023г. по описа на ОС Благоевград, против определение №491 от 26.04.2023г., постановено по същото дело. В жалбата е посочено, че жалбата е подадена и от адв.М. Н., но тъй като не е подписана от него, не може да се приеме, че е жалбоподател. С акта е оставено без уважение искането на защитниците в хода на разпоредителното заседание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като неправилно е прието, че обемът и повторенията в обвинителния акт не водят до такава неяснота, която да затруднява правото на защита на подсъдимия. Не са възприети и доводите за неясноти по отношение на обвиненията по чл.339 от НК и чл.282 от НК. Според жалбата, макар и със значителен обем, обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл.246 от НПК и ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС, в него се съдържат множество повторения, за които първоинстанционният съд неправилно е приел, че въпреки че създават затруднения при запознаване с фактите и обстоятелствата, по своята същност не представляват съществени процесуални нарушения. Освен че повторенията нарушават основното право на подсъдимия да разбере в какво е 1 обвинен, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва конкретика и описание на всички факти относно обективните и субективни признаци на вменените на подсъдимия деяния, какви конкретни действия е извършвал и въз основа на какви доказателства /е прието това/.При липса на описание на съществени обективни и субективни признаци на деянията, обосновали правната им квалификация, е нарушено правото на защита. По отношение на обвинението по чл.339 от НК е посочен период от време, без да е видно въз основа на кои доказателства са базирани тези твърдения, това възпрепятства осъществяването на правото на защита, съдът не е обсъдил възраженията, а е изложил доводи за съответствие на обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. По отношение на обвинението по чл.282 от НК съдът също не е отговорил на възраженията на защитата относно твърдяното врече на извършване на едно от деянията /13.03.2018г. и 12.04.2018г./. Иска се въззивният съд да приеме, че е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 във вр. с чл.249, ал.4, т.1, пр.1 от НПК, да отмени атакуваното определение, да прекрати съдебното производство и да върне делото за отстраняване на нарушението на ОП Благоевград.

Първоинстанционният съдебен състав е приел, че в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт се съдържат повторения, които са довели до значителен обем, но не може да се приеме, че водят до такава неяснота, която да затруднява правото на защита на подсъдимия. По отношение на обвинението по чл.339 от НК в обстоятелствената част и в диспозитива се съдържа посочване на място, време и начин на извършване на деянието, двете части си съответстват, а въпросът дали датата ще се установи от доказателствата по ДП е по същество и ще се реши с крайния съдебен акт.

По възраженията за неяснота на обвинението по пункт втори, съдът също е приел, че макар и многословно и подробно, то е разбираемо за подсъдимия.

Относно посоченото на 96 стр. от акта обвинение на третото деяние, включено в състава на продължаваното престъпление по пункт втори, също е прието, че възраженията на защитата за неяснота относно времето на извършване са неоснователни, изложени са обстоятелствата, съгласно които то е извършено на 12 и 13 април, има съответствие между обстоятелствената част и диспозитива, възможно е да се осъществи защитата, а дали ще се установят тези твърдения, е въпрос на доказване.

2

След анализ на съображенията в жалбата, мотивите на съда да постанови проверяваното определение и обвинителния акт, настоящият състав намира, че жалбата е допустима, като депозирана в срок и от легитимирано за това лице, а по същество е неоснователна относно искането за отмяна на акта в обжалваната му част, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, на съдебен контрол по този ред подлежи определението, с което в разпоредително заседание съдът се е произнесъл по искания за прекратяване на съдебното производство на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Разглеждайки по същество жалбата, настоящият състав намира, че не следва да бъде уважавана, защото правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че изложените възражения от защитата са неоснователни, а обвинителният акт отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК.

В мотивите на проверяваното определение изрично е посочено, че повдигнатите от защитата въпроси не могат да се определят като съществени нарушения на процесуалните правила, действително изложението в обвинителния акт е подробно и многословно, но позволява да се осъществи правото на защита, тъй като по отношение на вменените на подсъдимия престъпления са изложени всички необходими елементи за съответните състави. При служебната проверка се установи, че действително в проверявания прокурорски акт съществуват установените от първоинстанционния съд повторения на различни места, които създават известни затруднения, но това не лишава страните от възможност да се разбере обвинението. Относно наличието на всички съставомерни признаци на престъпленията по чл.339, ал.1 от НК и чл.282, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло, доколкото действително обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива си съдържат описание на всички съставомерни признаци, съответстват си напълно, няма съмнение какви са инкриминираните периоди, а също и по какъв начин се твърди, че са извършени деянията. Действително е въпрос на доказване дали ще се установят обстоятелствата, така както са изложени от прокурора, това следва да бъде предмет на крайния съдебен акт, а самото изложение на обвинението по никакъв начин не нарушава правото на защита, защото макар и многословно, позволява да се разбере какви са обвиненията.

3

След като в обвинителния акт са формулирани твърдения за извършеното от подсъдимия, изрично е уточнена правната им квалификация и няма никакво съмнение за несъответствие или противоречие между обстоятелствената част и диспозитива, първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното, твърденията в жалбата в насока, че обвинителният акт не е годен да изпълни основното си предназначение, са неоснователни, а първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отказал прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 249, ал.3 от НПК, САС, 5ти състав ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №491 от 26.04.2023г., постановено по нохд №229/2023 г. по описа на ОС Благоевград, с което е отказано прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на същото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4