Решение № 6558 от 23.10.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е град София, 23.10.2018 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11 състав, в съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия

Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11793 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.4 пар.3 от Договора за

Европейски съюз /ДЕС/.

Ищецът О`Р.С.Р.ЛЛП със седалище в Н.Й.,

САЩ твърди, че Фондът за гарантиране влоговете в банките неправомерно го е изключил като вложител от схемата за гарантиране на влоговете според Директива 94/19/ЕО /Директивата/. В резултат, като вложител на КТБ, на ищеца не бил изплатен депозита по клиентската му сметка. Счита, че изключването му от схемата за гарантиране на влогове се дължи както на неправилното транспониране на Директивата, така и на неправилното прилагане на предвидения в Директивата механизъм за гарантиране на депозити. Предявява осъдителен иск солидарно срещу Д., чрез М.на финансите, и Фонда за гарантиране на влоговете в банките за заплащане на сумата 123 734лв., представляваща обезщетение за вреди, равни на стойността на компенсационните права по чл.7 пар.1а от Директива 94/19/ЕО, определена съгласно левовата равностойност на баланса по клиентска сметка с IBAN: ***.06.2014г., датата на поставяне на КТБ под особен надзор, сумата 16 585лв., представляваща лихва за забава за периода 9.07.2014г.- 3.11.2015г., както и лихвата за забава върху главницата от 3.11.2015г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.

Ищецът сочи, че чл.10 от Директивата задължава националната схема за гарантиране на депозитите да извърши изплащането на дължимата гаранция за неналичния депозит по клиентската му сметка в срок до 20 работни дни от датата на решението на БНБ за поставяне на КТБ под особен надзор. Срокът за изплащане е изтекъл на 10.07.2014г. Позовава се на директно приложение на Директивата, като в подкрепа на доводите си сочи и практика на СЕС. Посочва, че за да го изключи като вложител от схемата за гарантиране на влоговете, Фондът се е позовал на национална разпоредба, която ограничава действието на Директивата и възпрепятства постигането на възложените с нея цели.

Ответникът Държавата, представлявана от М.на

Ф.оспорва предявения иск по допустимост, по основание и по размер. Оспорва твърдението, че държавата, представлявана от М.на Ф.може да носи отговорност за неправилно транспониране на директивата. Посочва, че такава отговорност може да се носи евентуално от Народното събраните, което е националния законодателен орган. Посочва, че съобразно решение №1070 по гр.д.№ 2183/1992г. , ВС, ІV г.о. Министърът на финансите, като представител на Д.не е пасивно отговорен по искове по чл.49 от ЗЗД и по ЗОДОВ.

Поради това и моли съдът да прекрати производството по отношение на този ответник.

По същество оспорва твърдението , че ищецът е титуляр на сметката и респективно има право на гарантиран депозит. Посочва, че не е направено прехвърляне на сметката , като данни за такова са подадени едва след поставяне на банката под специален надзор. Оспорва наличието на търпяна от ищеца вреда, както и причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на Д.и вредоносния резултат. Отделно посочва, че ищецът не е положил дължимата грижа, за да избегне вредите. Оспорва търсената от ответниците солидарна отговорност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Ответникът Фонд з.г.н.в.в б. оспорва исковете по допустимост, по основание и по размер. Посочва, че Фондът не е държавен орган по см. на ЗОДОВ и не би могъл да отговаря за вреди. Отделно от това, във функциите на Фонда не влиза определянето на правоимащите лица, на които да бъдат изплатени гаранциите, като съответно Фондът няма правомощия да отказва изплащането на гаранции. И в този см. Фондът не прилага Директивата. Той само организира изплащането на гарантираните размери депозити.

Само квесторите/синдиците на банката могат да определят вложителите, които имат право на гаранция от Фонда. И в тази връзка моли съда да прекрати производството по отношение на Фонда. Добавя, че съгласно ЗГВБ фондът отговаря само за заплащането на гаранция, но не и обезщетение за вреди. По същество посочва, че сочената в исковата молба клиентска сметка е открита на основание чл.39 от ЗА и служи за съхранение на парични средства и за извършване на плащания единствено към адв.Г.Д.К., като ищецът изобщо не е включен в анекса като бенефициент. Посочва, че за промяна на бенефициента по договора не е достатъчно уведомяването на банката, а е следвало да се сключи допълнително споразумение с банката за изменение на чл.1 ал.2 от Анекса и посочване на друг бенефициент по клиентската сметка. Посочва, че адв.Т., пълномощник на ищеца, е уведомил банката за твърдяната промяна на бенефициента едва на 15.05.2015г. , което не е съобразено с изискването на чл.8 пар.3 от Директивата, който изисква идентифицирането на бенефициента да бъде извършено или да е могло да бъде извършено преди датата , на която депозитът е станал неналичен - 20.06.2014г.

– твърдяната от ищеца дата. Отделно, счита, че бенефициентът изобщо не е променян, тъй като адв.К. остава изпълнител на финансовите клаузи по договора за правни услуги от 11.07.2013г. , независимо че правните услуги се осъществяват от ищеца. Като изпълнител на финансовите услуги, средствата по клиентската сметка са предназначени за получаване от нея, а на кого тя ще ги плати след това е ирелевантно.

Посочва, че адв.Т. е имал открити в КТБ две клиентски сметки с бенефициент адв.К., като по едната от тях гаранцията на адв.К. е изплатена. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноските.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства във връзка със становищата и доводите на страните , установи следното от фактическа страна:

Ищецът е дружество с ограничена отговорност, регистрирано в САЩ, с адрес на регистрация щата Н.Й. и професионална дейност в областта на правото.

Във връзка със завеждане на арбитражен иск пред арбитражен съд в САЩ, Н.Й., адв.З.Т., сега процесуален представител на ищеца, на 7.01.2013г. сключил договор за правна защита с адв.Г.Д.К. от правна фирма „Д.А.“ в Панама.

На 22.01.2013г. адв.Т. сключил с „К.Т.Б.“ АД анекс № 8096 към рамков договор за платежни услуги за ЮЛ и ЕТ за откриване на клиентска/и сметки на основание чл.39 от ЗА. Съгласно същия Банката е приела да открие и обслужва сметка на негово име като титуляр с IBAN: ***, в евро, като по сметката ще постъпват само паричните средства, които титулярът получава от свои клиенти. Записано е, че тази клиентска сметка служи за съхранение на парични средства и извършване на плащания към адв. Г.К. във връзка с арбитраж пред арбитражен съд в Н.Й., както и за други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента му. В чл.2 от анекса е посочено, че паричните средства по клиентската сметка не са част от имуществото на титуляра адв.Т..

По препоръка на адв.

Д.адв.Т. сключил договор за правна защита и с адвокатска кантора Г., Н.Й., САЩ, която да поеме ролята на втори адвокат , подпомагащ адв.Д.в процесуалното представителство по арбитражното дело.

Уговорено е съответно възнаграждение, съобразно тарифата на ангажираните адвокати, като за отговорен за клиента адвокат е бил определен адв.М.О`Р.. Условията на представителството на Г.се съдържат в електронно писмо от 11.07.2013г., изпратен от М.О`Р. до адв.Т.. На същата дата адв.Т. и адв.К. са подписали споразумение за плащане, съгласно което адв.Т. възлага на адв.К. да изпълни финансовите клаузи на договора с правна фирма Г.от 11.07.2014г.

Уговорено е, че откритата в КТБ АД с анекс № 8096/22.01.2013г. клиентска сметка с IBAN: ***, в която се съхраняват парични средства и се извършват плащания към адв.Г.К. във връзка с арбитражното производство, остава целево задължена с изпълнението на поетите от адв.Т. задължения към правна фирма Г.П.С. В чл.2 от договора се посочва, че адв.Т. изплаща при първо искане по сметка на адвоката предназначените по клиентска сметка с IBAN: ***лужват разплащанията към правна фирма Г.П.С., когато същите се изискват, бъдат необходими или са дължими за възстановяване, във връзка със сключения от клиента адв.Т. договор за правна помощ от 11.07.2013г. Плащанията се извършват по и чрез сметка на адв.К..

Междувременно адв.М.О`Р. напуска правната фирма Г.и основава своя правна кантора - ищеца по делото, регистрирана по надлежния ред на 8.01.2014г.

На 24.01.2014г. адв.Т. и КТБ АД а сключват втори анекс към рамков договор за платежни услуги за ЮЛ и ЕТ за откриване на клиентска/и сметки на основание чл.39 от ЗА. Открита е втора сметка в щатски долари на името на адв.Т. с IBAN: ***.

Уговорено е, че по тази сметка ще постъпват единствено паричните средства, които адв.Т. като титуляр получава от своите клиенти.

Тази сметка служи за съхранение на парични средства и извършване на плащания към адв.Г.Д.К. във връзка с арбитраж при арбитражен съд в Н.Й., САЩ, както и за други цели, предвидени в договора между адвоката и неговия клиент.

С писмо от 28.02.2014г. адв.К. нарежда на правната фирма Г.да прехвърли досието на адв.Т. на адв.М.О`Р. в новоучредената фирма ищец. С писмо от същата дата адв.К. уведомява адв.Т., че след преминаването на адв.О`Р. на самостоятелна практика, тя ще изпълнява финансовите задължения по договора за правни услуги между адв.Т. и Г.към и в полза на ищеца О`Р.С.Р.ЛЛП. Поискала е от адв.Т. да потвърди, че предназначението и задължаването на клиентска сметка с IBAN: ***, открита в КТБ АД е в полза на О`Р.С.Р.ЛЛП. Адв.Т. е подписал писмото в знак на приемане на условията, на следващия ден. По делото не се спори, че адв.Т. не е променял условията по анексите за двете сметки, открити и обслужвани на негово име в КТБ АД. На въпрос на съда, в съдебна заседание, той обяснява, че е уведомил банката за това устно, като главния счетоводител му обяснил, че съглашенията между адв.Т. и адв.К. нямат значение за Банката.

На 10.04.2014г. ищецът изпраща до адв.Т. по електронната поща писмено предложение за договор за представителство по арбитражното дело. Съгласно този договор ищецът поема ролята на втори адвокат в помощ на адв.Г.Д.К. от правна кантора Д.А.в Панама, като подборно е описано какви точно действия ищецът ще извършва. По отношение на хонорара е уговорен фиксиран хонорар и резултативен хонорар. По отношение на фиксирания хонорар са уговорени три вноски – 66 000щ.д., 50 000щ.д. и 50 000щ.д. Адв.Т. е приел договора, тъй като го е подписал. Първата вноска е заплатена от адв.Т. с посредничеството на адв.К. на 15.04.2014г. Втората вноска е изискана от ищеца с фактура от 23.09.2014г.

Вследствие на масово изтегляне на депозитите в КТБ АД, банката изпада в ликвидна криза. На 20.06.2014г. нейните представители внасят в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С решение от същата дата БНБ поставя КТБ АД под специален надзор за срок от 3 месеца. Изпълнението на задълженията на банката е спряно, дейността на банката е ограничена. Вложителите не са могли да подават заявки за плащане и не са имали достъп до депозитите си. С решение от 6.11.2014г. БНБ отнема лиценза на КТБ, решава да се предприемат действия за откриване на производство по несъстоятелност на банката и уведомява Фонда.

В започнатото пред съда по несъстоятелността производство, с влязло в сила решение е установена начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД 20.06.2014г.

С уведомление от 21.11.2014г. адв.Т. е уведомил квесторите на КТБ , че титуляр на сметка в щ.д. с IBAN: ***.Г.К. /предоставен е адрес и телефон/, а титуляр по сметка в евро с IBAN: ***.М.О`Р.

/предоставени данни за контакт/. С писмо от 3.12.2014г. адв.Т. е потвърдил пред квесторите данни за адвокатите /изискани му от банката/.

На 15.05.2015г. адв.З.Т. е подал възражение до синдика на КТБ , тъй като не е включен в списъка на лицата, на които се дължи гарантиран размер по депозитите. Получил е отговор на 26.05.2015г. в което се посочва, че информация за сметка с IBAN: *** плащане към адв.К. на 4.02.2015г. По отношение на сметка с IBAN: ***иемат, че същата служи за съхранение и за извършване на плащания от и към клиента адв.М.О`Р.. В анекса за откриване на сметка е записано , че плащанията се извършват към адв.К., а не към адв.О`Р.. Промяна в условията на сметката не е правена, поради което след поставяне на банката под специален надзор не може да се направи промяна в условията по сключения анекс. В писмото е напомнена разпоредбата на чл.4 ал.3 от ЗГВБ /редакция от 2015г./. посочено е, че адв.О`Р. не е сред правоимащите лица , на които ФГВБ дължи плащане на гарантирани от закона суми. Накрая адв.Т. е насочен да предяви правата си по установения от законодателството ред.

Разпечатката съдържа 41 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eafa1c47-d95e-4183-b301-4a60646c7097